Решение № 1655 от 31.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. С****, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110105752 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила на решение № 8141 от 15.07.2022г., постановено по гр.д.

№ 5752/2022г. по описа на СРС, 145 състав, е допуснато извършването на делба между съделителите Д. С. А., Н. С. Ц. и Е. О. Ц. на следния недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С***, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С***, ж.к. „З***, представляващ самостоятелен обект на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 56.92 кв.м., заедно с прилежащи части: избено помещение № 1, с площ от 6,35 кв.м., заедно с 3.760% ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – с идентификатори ***, ***, под обекта – няма и над обекта – ***, който имот съгласно документ за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. С***, със застроена площ от 56,92 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост: от север – ап. № 3, от юг – ап. № 2, от изток тревна площ, от запад – тревна площ, отгоре – ап.

№ 4 и отдолу – мазе – аб. ст., заедно с избено помещение № 1, с полезна площ от 6,35 кв.м., при граници, съгласно документ за собственост: от север – мазе № 8, от юг – коридор, от 1 изток – тревна площ и от запад коридор, заедно с таванско помещение, при граници, съгласно документ за собственост: от север – общо помещение, от юг – таван № 2, от изток – тревна площ и от запад – общ коридор, и заедно с 3,760% идеални части от общите части на сградата и със съответното право на строеж върху терена, при квоти: 2/4 идеални части (1/2 идеална част) за Н. С. Ц., 1/4 идеална част за Д. С. А*** – Ц. и 1/4 идеална част Е. О. Ц..

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ответникът Н. С. Ц. е направила искане за възлагане на недвижимия имот в нейн дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като трайно живее в него преди откриване на наследството и няма друго жилище.

С определение от 20.04.2023г. по делото са приети за съвместно разглеждани своевременно заявените в срок до първото съдебно заседание след допускане на делбата претенции по сметки на страните, както следва: претенция на ищеца Д. С. А. срещу ответника Е. О. Ц. за заплащане на сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор ***.*** съразмерно на притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч., за периода от 02.04.2022г. до 20.04.2023г., както и претенция на ответника Н. С. Ц. срещу ищеца Д. С. А. за заплащане на сумата от 5990 лв., представляваща сума, съответстващи на дела й в съсобствеността, с която се е увеличила стойността на делбения имот в резултат на извършени от ответника със знанието и съгласието на ищцата подобрения в периода от 2020г. до края на 2022г., чрез извършване на СМР, подробно описани в молба на ответника, депозирана в ОСЗ на 20.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на заявяване на претенцията – 20.04.2023г. до окончателното й изплащане.

В хода на устните състезания ищцата Д. С. А. поддържа становище за извършване на делбата чрез изнасяне на допуснатите до делба вещи на публична продан, както и за уважаване на предявената претенция по сметки, а ответникът Н. С. Ц. – за възлагане на недвижимия имот в нейн дял и за уважаване на предявената претенция по сметки.

По способа на извършване на делбата:

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице М., съгласно което допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, а средната му пазарна цена е в размер на 134593 лв. Заключението не е оспорено и се възприема от съда като обосновано и даващо в пълнота отговор на поставените задачи.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, е прието направеното от ответника Н. С. Ц. искане за възлагане на основание чл.

349, ал. 2 от ГПК на допуснатия до делба недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***. Твърденията на съделителя са, че жилището е неподеляемо, че ответницата е живяла в него при откриване на наследството и че не разполага с друго, за което представя по делото декларация.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго 2 жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. За уважаване на възлагателна претенция, направена по този ред, следователно е необходимо да се установи, че имотът, чието възлагане се иска е жилищен по предназначение, да е реално неподеляем, съсобствеността да е възникнала от наследяване и съделителят, който е предявил претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството, както и да не притежава друго жилище.

В разглеждания случай не са налице всички предпоставки, обуславящи уважаването на направеното искане. Действително, съгласно приетото по делото заключение по СТЕ, имотът е неподеляем, но съсобствеността върху него е възникнала в резултат на прекратяване на СИО и наследяване, т.е. касае се за смесен фактически състав, при който не се допуска възлагане в хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК - в този смисъл е и приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2004г. по тълк. дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, което не е обявено за изгубило сила в тази част, съгласно което при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. З ГПК (отм.)/чл.

349, ал. 2 ГПК (2008г.) е недопустимо. Следователно отсъства една от кумулативно изискуемите предпоставки от хипотезиса на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно съсобствеността да е възникнала от наследяване, което изключва възможността за уважаване на възлагателната претенция. За пълнота следва да се добави, че не е налице и хипотезата на разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, при която жилищен недвижим имот, притежаван в режим на СИО, прекратена с развод, може да се възложи на един от бившите съпрузи, тъй като в този случай за възлагане на имота е необходимо на този съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца от брака, а в случая не е спорно между страните, че към датата на приключване на устните състезания по делото дъщерята на бившите съпрузи не е непълнолетна, съответно не може да става въпрос за предоставяне на родителски права спрямо тях, което се явява предпоставка за уважаване на претенцията.

При това положение по отношение на недвижимия имот, доколкото претенцията за неговото възлагане е неоснователна, и не е налице възможност за разделяне на същия на толкова части, колкото са съделителите, единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК при установените между страните квоти с решението по допускане на делбата – 1/4 ид.ч. за ищцата Д. С. А., 2/4 ид.ч. (1/2 ид.ч.) за ответницата Н. С. Ц. и 1/4 ид.ч. за Е. О. Ц..

По претенцията по сметки на ищцата Д. С. А. срещу ответницата Е. О. Ц.:

В първото по делото заседание след допускане на делбата е заявена и впоследствие приета за разглеждане претенция по сметки на ищеца Д. С. А. срещу ответника Е. О. Ц. за заплащане на сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор ***.*** съразмерно на притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч., за периода от 02.04.2022г. до 20.04.2023г.

По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че за процесния период, за който претендира обезщетение за лишаване от ползване, 3 съсобственият делбен имот е използван от ответника Е. О. Ц., че е поканила писмено ответника да й заплаща обезщетение, както и размера на пропуснатата полза.

В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че ищцата е имала достъп до имота за процесния период.

В исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е приета покана, с която ищцата е поканила ответницата Е. О. Ц. да й заплаща обезщетение за лишаване от ползване, като поканата е получена от ответницата на 02.04.2022г., когато й е връчена за отговор исковата молба с приложените към нея доказателства.

От събраните по реда на чл. 176 ГПК обяснения на ответницата Е. Ц. се изяснява, че през периода от 02.04.2022г. до 20.04.2023г. не е живяла в процесния имот, а е оставала в него инцидентно, живяла е през периода на друго място в същия квартал.

Във връзка с релевантните по този иск факти по делото е разпитан свидетелят Ц***, зет на ищцата, от показанията на който се установява, че ищцата Д. С. А. е живяла в процесния имот, заедно със съпруга си Огнян, до датата на неговата смърт на 07.11.2019г.

След този момент ищцата нямала достъп до апартамента и живеела при зет си и дъщеря си.

В телефонен разговор на 11.11.2019г. й било съобщено от Е., дъщерята на Огнян, че ключът е сменен. След този разговор свидетелят и ищцата не са ходили до апартамента и не са се опитвали да влизат вътре. Свидетелят не знае дали след този разговор някой е живял в апартамента, но знае, че Е. е живяла в апартамента по времето, когато там е живяла Д..

Разпитан свидетелят М*** посочва че познава Д. С. А., която имала връзка с бащата на Е.. Свидетелката посочва, че откакто познава Е., с която работят заедно – повече от 15 години, същата живее с майка си в гр. С***“, но свидетелката не помни точен адрес. Описва апартамента като състоящ се от коридор, кухня, две стаи и баня с тоалетна. Свидетелката посочва, че е виждала ищцата Д. С. А. последно когато е починал бащата на Е. и после след като той е бил починал, но не я е виждала в апартамента по време на ремонта, който продължил от 2020 до края на 2022г.

По делото е изслушано допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което средният месечен пазарен наем за процесния имот за периода от 02.04.2022г. до 20.04.2023г. се равнява на сумата от 6552 лв., а за 1/4 ид.ч. – на сумата от 1638 лв. Съдът кредитира това заключение като компетентно и обосновано, като взе предвид, че вещото лице е използвало сравнителен метод, като е изследвало наемите на достатъчни на брой, сходни по местоположение имоти на процесния, като офертните наемни цени са коригирани със съответните коефициенти за офертност и обзаведеност, в резултат на което вещото лице е изградило изводите си. В този смисъл оспорването от страна на ответницата Е. Ц., че тези цени не отговарят на офертните за наеми с подобни квадратури в района не кореспондира с извършената от вещото лице съпоставка и не е обосновано с никакви доказателства, поради което съдът не го приема за основателно.

При така събраните доказателства съдът намира, че по делото е установено, че за процесния период ответницата Е. О. Ц. е живяла в процесния имот – това следва както от 4 разпита на двамата свидетели Н*** и Г****, включително на доведения от ответницата, който е категоричен, че същата живее в този апартамент през последните 15 години, така и от посочването на адреса на делбения имот като такъв на ответницата в отговора на исковата молба и признанието в отговора, че тя живее в имота от края на м. май 2019г. От друга страна, съдът приема, че дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от ответницата Е.