Решение № 34 от 08.05.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200187 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 85, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Образувано е по жалба, подадена от М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 645692-F649101 от 05.07.2022 г., издадено от Директора на офис (дирекция) за обслужване – София-област в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София (ТД на НАП София), упълномощен със Заповед № ЗЦУ1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП , с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ и на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4500 лева.

В жалбата, както и в писмено становище от страна на пълномощника на въззивника се поддържа, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно, излагат се подробни съображения, че същото противоречи на материалноправните разпоредби и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, като се иска съдът да го отмени.

Длъжностното лице изпълняващо функциите на административнонаказващ орган (АНО) – Директора на офис (дирекция) за обслужване – София-област в ТД на НАП София, чрез процесуален представител, в депозирана по делото писмена защита изразява мотивирано становище за неосновавтелност на жалбата.

1

Към делото е приобщена административнонаказателната преписка, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 16.12.2021 г. на разпитаната по делото като свидетел Ж. А. Г., заемаща длъжност ***, е възложена обща проверка на жалбоподателя в качеството му на физическо лице, с обхват от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г., за установяване на имущественото му състояние, направените от него разходи, установяването на източниците му на доходи и извършване на съпоставка между получените доходи и притежаваните имущества, от една страна, с направените разходи, от друга страна. В хода на проверката, на 27.02.2022 г. проверяваното лице е представило договор за заем, сключен на 29.11.2019 г. между него, като заемодател, и Б. Г. П., като заемополучател. Заемната сума е в размер на 45000 лева, преведена по банков път на 29.11.2019 г. – 15 000 лева и на 04.12.2019 г. – 30 000 лева, със задължение за връщане в срок до 31.12.2022 г. Уговорена е възнаградителна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗДДФЛ заемодателят е бил длъжен да декларира непогасената част от предоставения паричен заем. Законоустановеният срок за подаване на годишната данъчна декларация за 2019 г. и деклариране в нея на сумата от 45000 лева е изтекъл на 30.04.2020 г. Проверяващите установили, че декларация за 2019 г. изобщо не е подавана, съответно не е декларирана и подлежащата на деклариране непогасена част от предоставения паричен заем през данъчната 2019 г., чийто размер надхвърля 10 000 лева.

За констатираното нарушение на 28.04.2022 г. , в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите И. В. С. и В. С. П., е съставен от актосъставителя Ж. А. Г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу въззивника за констатираното неизпълнение на задължението му към държавата. Съставеният акт съдържа всички посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Спазени са изисквания на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, от свидетелите и от жалбоподателя.

Последният се е запознал със съдържанието му и е получил препис от него.

Бил е уведомен за правото си в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения, което е удостоверено с подписа му под акта, като е получил и препис от него, където подробно е описано правото на възражение. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и чл. 52 от ЗАНН.

Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното НП, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в него.

Същото съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 57 от ЗАНН. Административното нарушение е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание.

Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което е гарантирано правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. Посочени са нарушената законова разпоредба, както и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН 2 и НП са издадени от компетентни лица и органи. НП е редовно връчено на 01.08.2022 г., а жалбата е изпратена по пощата на 11.08.2022 г.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и в НП, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства.

Свидетелските показания на служителите на ТД на НАП София изцяло кореспондират със събраните по делото други доказателства и установени факти, същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лева, като в чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че това следва да бъде сторено в срок до 30 април на следващата година. Съгласно чл.

80а, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми.

По делото безспорно се установи, че в законноустановения срок наказаното лице не е изпълнило задължението си, вменено му от разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ . Административното нарушение е формално, а не резултатно, и фактическият състав на същото не включва размер на причинени вреди, нито какъвто и да било друг вредоносен резултат.

Задължението за деклариране възниква само при условие, че са налице обстоятелства, които следва да се декларират. В случая АНО е узнал за сключения договор за заем на датата на предоставянето му от въззивника в хода на извършваната по отношение на последния обща проверка, доколкото с оглед на банковата тайна наказващият орган не може да се следи какви банкови преводи се извършват на територията на страната и на какво основание. Договорът за заем е представен едва на 27.02.2022 г., поради което няма как да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че нарушителят е открит на 16.12.2021 г., на която дата е възложена проверката на свидетеля Ж.

Г., като установяването на релевантните факти и обстоятелства тепърва е предстояло. АУАН е съставен на 28.04.2022 г. Ето защо, неоснователно е възражението на въззивника, че административнонаказателното производство е образувано в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като предвиденият в последната срок за издаване на АУАН е спазен.

В случая е налице едно продължено във времето нарушение от страна на въззивника, което се прекратява едва с доброволното изпълнение или с констатирането му от контролните органи.

Нарушението е извършено чрез бездействие и същото е довършено там където се дължи действието – ТД на НАП София, офис София област.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН 3 компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто район е извършено или довършено твърдяното нарушение. В настоящия случай в АУАН и в НП изрично е посочено, че „Мястото на извършване на нарушението е ТД на НАП София, офис София област, където лицето е следвало да подаде своята декларация“. Адресът на същата е в гр. С. Ето защо, в случая Районен съд София се явява местно компетентен да разгледа жалбата. Въпреки това, доколкото въззивникът е подал своята жалба в Районен съд Своге, като по делото липсва възражение за неспазване на правилата за местна подсъдност, настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение с разглеждането на жалбата от Районен съд Своге. Известно е, че съдебната практика приема за съществено процесуално нарушение неспазване на правилата за местна подсъдност, когато е направено изрично възражение в тази насока (Определение № 50 от 27.03.2017 г. по ч.н.д. № 295/2017 г. на I н.о. на ВКС, Определение № 12 от 26.01.2015 г. по ч.н.д. № 1843/2014 г. на I н.о. на ВКС, Решение № 44 от 09.02.2009 г. по н.д. № 683/2008 г., цитираните в същите съдебна практика и др.), каквото възражение по настоящото дело липсва.

Неоснователен е и доводът на въззивника, че в АУАН и в НП не се съдържа дата на извършване на нарушението, както и че дори не е посочен крайният срок за подаване на декларацията, който да се приеме като дата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че в законоустановения срок за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, а именно до 30.04.2020 г., както и към момента на съставяне на АУАН, лицето не е декларирало подлежащото на деклариране обстоятелство в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ. По този начин ясно е посочено до коя дата и какво действие е следвало да извърши въззивникът, както и че същият не е сторил това до констатирането на нарушението от контролните органи след представянето на 27.02.2022 г. от въззивника на договора за заем, като датата на установяване на нарушението също е посочена в АУАН и в НП, като по този начин последните съдържат ясно посочване на времето на извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника.

Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон.

АНО правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ, доколкото се касае за недеклариране на непогасената част от предоставен паричен заем през данъчната 2019 година, а не и през предходните пет данъчни години. Неприложима е сочената от въззивника разпоредба на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ, доколкото същата би могла да намери приложение, ако въззивникът не беше декларирал непогасена част от получен паричен заем, а в случая не е декларирана непогасена част от предоставен такъв.

Правилно е определена и санкционната разпоредба на чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ, предвиждаща наказание глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми за физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5 от същия закон, като в АУАН и в НП ясно е посочено, че декларация за финансовата 2019 година изобщо не е подадена, което се потвърждава и от събраните по делото доказателства.

4

Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона. Нарушението засяга важни обществени отношения, а административното наказание е точно определено в разпоредбата чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения, опорочаващи издаденото наказателно постановление.

АНО, осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на наказаното лице. Въз основа на приетите за установени факти материалният закон е приложен правилно.