Решение № 16957 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16957 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110166314 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Н. Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните суми: 1783,26 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб.

No ***** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.01.2022 г. до окончателното погасяване, 310,25 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.12.2021 г., 17,91 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.01.2022 г. до окончателното погасяване,3,59 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.12.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 25.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1178/2022 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в ****************************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна 1 енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Н. Д. чрез назначения от съда особен представител адв. К. Т.., в които исковете се оспорват по основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, възразява относно количеството топлинна енергия, което се твърди, че е доставено в имота. Оспорва направените изчисления. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

С определение от 14.03.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1178/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 25.01.2022г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, събрани са данни, че същият не живее на адреса, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

2

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от събраните писмени доказателства се установява, че на 20.06.1991 г. М. Н.

Д. и Ц. Ц. Д.а са придобили процесния имот с административен адрес в ******************************************* по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен с председателя на ИК на ОбНС „Красно село“ въз основа на Заповед № 9405 1629/90 г. Съгласно разпределената в доклада доказателствена тежест ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е следвало при условията на пълно и главно доказаване да докаже обстоятелството, че ответникът М. Н. Д. е титуляр на качеството „потребител на топлинна енергия“, респективно, че е собственик на процесния имот съобразно твърденията му. В случая от приетото писмено доказателство може да бъде направен извод, че ответникът е съсобственик на имота и доколкото липсват каквито и да било данни в тази посока и по аргумент на чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността, съдът приема, че е собственик на ½ ид.ч. от процесното жилище, поради което и същият отговаря за ½ от цената на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. Ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е направил никакви доказателствени искания, нито е представил доказателства, които да отричат правата на другия съсобственик Ц. Ц. Д.а, придобил имота по силата на сключения договор за продажба на недвижим имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един 3 централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ..

Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените погоре съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Протокол от 26.06.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в сграда етажна собственост с адрес в ******************************, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. Видно от приложения списък М. Н. Д. е присъствал на събранието и е гласувал при вземане на решението, като положеният от него подпис не е оспорен в настоящото производство. Приет като доказателство е сключеният договор между Техем Сървисис“ ООД и етажната собственост на адрес в ****************************** във връзка с доставката и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и за извършване на индивидуално измерване на потребената топлинна енергия, включително и за издаването на общи и индивидуално сметки. Приложен е договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. „Техем Сървисис“ ООД е конституирано като трето лице помагач и е представило по делото писмени документи, обективиращи извършените измервания и изчисления на доставена топлинна енергия, поради което и съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява дружеството да е извършвало дяловото разпределение.

За установяване на количеството топлинна енергия по делото са събрани писмени 4 доказателства и е изслушана съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът намира за обективно дадено и компетентно изготвено, като по реда на чл. 202 ГПК го кредитира с доверие и го поставя в основата на правните и фактическите си изводи. При съобразяване на приложените по делото документи и допълнително представените от ТР „Земляне“ справка с показанията на общия топломер в абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата, данни за технологичните разходи за единица време на съоръженията в абонатната станция и свидетелства от метрологичните проверки на топломера в абонатната станция, вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва целия блок. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец , като от отчетеното количество се приспадат техонологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Посочено е, че общият топломер с фабричен № 4482153 е преминал на метрологична проверка през 34 месеца за м.