Акт № 21091 от 09.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 18669/2026
- Подписан
- 09.11.2026
- В сила
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, т.2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 21091 гр. *****, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118669 по описа за 2026 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК вр. чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът К. С. И. не дължи на ответника „******** *****“ АД поради изтекла погасителна давност суми по изпълнителен лист от 18.10.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 16988/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, а именно:
1155,39 евро – главница, представляваща неплатена сума за потребена вода за периода от 05.01.2007 г. до 07.05.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.08.2012 г. до окончателното плащане, както и 55 евро - мораторна лихва за периода от 04.02.2007 г. до 05.01.2008 г. и сумата от 49,78 евро - разноски.
Ищецът К. С. И. твърди, че срещу нея в полза на ответника „******** *****“ АД била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16988/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, както и изпълнителен лист от 18.10.2013 г. по същото дело. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист, след изтичането на петгодишната погасителна давност, е образувано изп. д. № 20258630403177 по описа на ЧСИ *** ********, peг. № 863 на КЧСИ. Поддържа се, че по изпълнителното дело е започнато принудително изпълнение и е наложен запор върху вземанията на ищцата по банкови сметки в ПИБ - 04.12.2025г., върху пенсията й, получавана от НОИ - на 12.12.2025г., както и са наложени възбрани върху жилището й, находящо се в ***************************“ – на 31.03.2026г., както и върху идеални части от имот в гр. ********** – на 03.04.2026г. Излага подробни съображения, че за период от 12 години (включително и като се съобрази времето, през което съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците от него давност не е текла) ответникът – взискател не е предприемал изпълнително действие, годно да прекъсне давността за вземанията, започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния титул – 18.10.2013г. При тези доводи ищецът твърди, че вземанията по изпълнителният лист са били погасени с изтичане на петгодишната погасителна давност още преди образуване на изпълнителното дело № 20258630403177, поради което и моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „******** *****“ АД е подал отговор на 1 исковата молба, с който не оспорва, че в полза на ответното дружество срещу ищеца са издадени заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16988/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, както и изпълнителен лист от 18.10.2013 г. за посочените в исковата молба суми, както и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20258630403177 по описа на ЧСИ *** ********, peг. № 863 на КЧСИ, в хода на което са извършени посочените от ищеца изпълнителни действия. Оспорва основателността на предявения иск като сочи, че вземанията, обективирани в изпълнителния титул, не са погасени по давност. Поддържа подробни аргументи, че давността за вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта - арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД, а когато липсва информация кога заповедта е влязла в законна сила, моментът, от който започва да тече давността, е датата на издаване на изпълнителния лист, като в конкретния случай, той е издаден на 18.10.2013г. По същество твърди, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист през 2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148630400173 по описа на ЧСИ *** ********, по молба на взискателя „******** *****“ АД от 17.01.2014 г., съдържаща възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, като в рамките на изпълнителното производство са извършвани множество изпълнителни действия, както и са подавани молби от взискателя до съдебния изпълнител, съдържащи възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, с посочване на изпълнителен способ, които многократно са прекъсвали давността, както следва: на 18.02.2014 г. са наложени запори на вземания на длъжника по банкови сметки, открити в „***** ************** *****“ АД и на вземания от пенсия от Националния осигурителен институт; на 18.01.2016 г. е подадена молба от взискателя „******** *****“ АД, съдържаща възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, за налагане на запори на банкови сметки на ищеца; на 13.03.2017 г. е подадена нова молба от взискателя „******** *****“ АД, съдържаща възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, за налагане на запори на банкови сметки на ищеца; на 16.03.2018 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника; на 16.03.2018 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника; на 18.12.2019 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника, вписана в Агенцията по вписванията на 15.01.2020 г. На следващо място заявява, че макар от последното изпълнително действие, предприето по горепосоченото изпълнително дело, да е изминал период от повече от две години и делото да е било перемирано на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то давността за процесните вземания е прекъсната и с молба от 08.04.2024 г. на взискателя „******** *****“ АД, съдържаща възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. В тази връзка акцентира, че ако по изпълнителното дело е настъпила перемпция и взискателят поиска извършването на нови действия, то съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни новия способ, а следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, като дори да не е образувано ново изпълнително дело, искането прекъсвало давността. Посочва, че на 12.11.2025 г., въз основа на молба на взискателя „******** *****“ АД до ЧСИ *** ********, по горепосочения изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 20258630403177 по описа на ЧСИ *** ********, с което изискуемият петгодишен давностен срок по отношение на процесното вземане отново е прекъснат. При тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустим.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това 2 вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул, както и че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок).
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания.
В конкретния случай страните не спорят и с определението по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, а именно: че срещу К. С. И. е издаден на 18.10.2013г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16988/2012г. по описа на СРС, 113 състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело, по който е образувано изп. д. № 20258630403177 по описа на ЧСИ *** ********, peг. № 863 на КЧСИ, за посочените в исковата молба суми и основания.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия препис от изпълнителния лист, от приложеното ч.гр.д.№ 16988/2012г., както и от преписите от изпълнително дело № 20148630400173 и изпълнително дело № 20258630403177 – и двете по описа на ЧСИ *** ********.
От същите е видно, че по подадено от „******** *****“ АД заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2012г., която е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 18.10.2013г. по ч.гр.д. № 16988/2012г. по описа на СРС, 113 състав, за установени вземания на „******** *****“ АД срещу К. С. И. за сумата от 1155,39 евро – главница, представляваща неплатена сума за потребена вода за периода от 05.01.2007 г. до 07.05.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.08.2012 г. до окончателното плащане, както и 55 евро - мораторна лихва за периода от 04.02.2007 г. до 05.01.2008 г. и сумата от 49,78 евро - разноски. Видно от изложеното в исковата молба, между страните не се спори, че тези суми отразяват действително възникнали задължения на К. С. И., като спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали вземанията са погасени по давност.
Процесният по настоящото дело размер на дълга отговаря на издаденото актуално удостоверение от съдебния изпълнител (л.75 от делото), поради което липсват погасени чрез принудително изпълнение части от процесните вземания.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016г. на ВКС по гр.д. № 5140/2015г., ІV г.о.; Решение № 100 от 3
20.06.2011г. на ВКС по т.д. № 194/2010г., II т.о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о.; Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г., IV г.о.; Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., IV г.о.; Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 4647/2015г., IV г.о. и др.
По делото липсват доказателства за точната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което и съдът приема, че същата е влязла в сила най-късно на 18.10.2013г., когато въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист за вземанията.
Разпечатката съдържа 27 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef170e79-a72a-4dc1-a070-248377757b88