Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 15.07.2022, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 779/2021
Вид
Решение № 154
Подписан
15.07.2022
В сила
30.08.2022
Състав
Палмира Димитрова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138б · Закон за енергетиката
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 139б ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 ал.1 т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 32 ал.1 т.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 111 б.в · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 б.б · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147а и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл. 47 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл. 1 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. ЛЕВСКИ, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20214410100779 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което в указания срок ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „***“ ЕООД, че съгласно чл. 32 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „***“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – *** ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

1

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ц.С. Ц., че дължи на *** ЕАД сумата от 1423,94 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 05.02.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 234,98 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 27.01.2020 г., сумата от 58,73 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м. 01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 10,97 лв. – лихва за периода от 03.03.2017 г. до 27.01.2020 г. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Д. С. е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният иск е недопустим. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 149 ал.1 т. 6 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда – етажна собственост, че съгласно чл. 47 и сл. и чл. 147а и сл. от ЗЗП за договор за продажба вкл. и централно парно е задължителна писмената форма на договора, и че няма сключен договор, с който ответника да е изразил насрещно на ищеца волеизявление. Твърди се, че в исковата молба не е посочен правопораждащия договорното отношение юридически факт, което е абсолютна предпоставка за допустимостта на исковата молба. Твърди се, че в исковата молба е посочено, че ищецът е доставял топлинна енергия без да е конкретизирал за каква услуга съгласно чл. 9 пар.3 б.б от Д 2012/27, че по принцип топлинната енергия е родово определена вещ и тя трябва да бъде конкретизирана. Твърди се, че заповедта по чл. 410 от ГПК е нищожна, тъй като е издадена в противоречие с чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК и че чл. 411 ал.2 т.2 вменява на съда задължение да не противоречи на закона и добрите нрави т.е. кореспондира на чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че заповедта по чл. 410 от ГПК е издадена в нарушение на т.2б от Тълкувателно решение № 4 по тълкувателно дело 4/2013 г. на ОСГТК, че за да е налице индивидуализация на дълга е необходимо да е посочено основанието и размера на доставената топлинна енергия и тъй като това не е посочено, съдът не е трябвало да издава Заповедта по чл. 410 от ГПК, а да я отхвърли. Твърди се, че в нарушение на чл. 411 ал.2 от ГПК в закрито разпоредително заседание не е съставен писмен 2 съдебен акт – разпореждане, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки посочени в същия състав и че съгласно практиката на ВКС обективирана в Решение 668/15.11.2010 г. по гр.д. 1790/09 на ВКС Iг.о. е възприето, че устните съдебни актове са нищожни и следователно заповедта като издадена чрез нищожен съдебен акт, също е нищожна.

Твърди се, че сумите са недължими и монополни, че същите са завишени и не отговарят на реалната им потребност.

Твърди се, че ищецът не е представил писмен договор, от който да е видно откъде произтича облигационното му отношение, че самите общи условия са с неравноправни клаузи, че при липса на писмен договор по отношение на доставената енергия до потребителя е приложима клаузата за непоръчани доставки, т.е. за сметка доставилия я, че върху собственост по силата на Закон възниква задължение само и единствено спрямо фиска /т.е. данък/ и че е недопустим данък в полза на търговско дружество.

Оспорват се зададените въпроси към вещото лице, като се заявява, че 5 въпрос е чисто юридически и не е от компетентността на вещото лице, че задължение на ищеца е да представи доказателствата по делото и е недопустимо в процеса да се заменят писмени доказателства, с предположение, каквото е експертизата. Заявено е, че ако се назначи съдебно техническа експертиза, то трябва да е със задача да установи дали представеното от ищеца съответства на показания на АбС и дали съответства на реалното потребление на потребителите. По отношение на въпросите към вещото лице по СТЕ е заявено, че са неотносими към спора и не се изискват специални знания да се представят документи, които се намират у ищеца или трето лице, което е подизпълнител на ищеца и е заявено, че не следва да бъдат допуснати чрез назначаване на СТЕ и ССчЕ. Твърди се, че 1-ви въпрос е задължение на ищеца да представи и по тях да вземе отношение ответника, включително и да се определи реалните загуби в АбС, че 2-ри въпрос е изцяло правен и касае прилагането на Стандарт БДС EN 834 т.2 – че е публично известно, че не се спазва. Поставен е въпрос дали ищеца твърди, че в имота има работещи отоплителни тела през процесния период и на тях монтирани ли са разпределители. Твърди се, че методиката е незаконосъобразна, че същата е отменена и заявлението е подадено след обнародване в ДВ бр. 60 стр. 80-90 решение по адм.дело 13721/17г. на ВАС, 3 шесто отделение и решение по адм. дело 14350/19 г. на ВАС. За 3-ти въпрос се твърди, че не се изискват никакви технически познания на топлотехник, за да се представи писмен документ, който се намира в подизпълнителя, както и че този въпрос е с невъзможен предмет. Че не може да се установи цена от в.л. при липса на писмен договор между ищеца и ответника, в който да е посочена цена или най-малкото ответника да е направил волеизявление, че приема максималната цена определена от регулатора. И по този въпрос е заявено, че не може да се извърши експертиза по отменена като незаконосъобразна методика. По 4-ти въпрос е заявено, че ищеца твърди, че предлага четири услуги, което не е вярно, че услугите са три по закон и всичко над това е нелоялна търговска практика водеща до нищожност.

Твърди се, че не са необходими никакви технически познания на топлотехник, за да каже какъв е размера на фактурираните суми от ищеца. По 5-ти въпрос е заявено, че е правен, а по 6-ти въпрос се твърди, че това са писмени документи, които ищецът е бил длъжен да представи с исковата молба.

По отношение на Съдебно счетоводната експертиза е изложено твърдение, че същата е безпредметна, тъй като четвърти въпрос на съдебно техническата експертиза обезсмисля назначаването на съдебно счетоводна експертиза. По 1-ви въпрос се заявява, че при ищеца и ответника би следвало да има данни за наличие на плащане и двете страни могат да ги представят, че с оглед предмета на иска е в интерес на ищеца да ги представи, тъй като ответната страна не твърди плащане. По 2-ри и 3-ти въпрос се заявява, че е писмен документ, който се намира у ищеца или негов подизпълнител и би следвало да бъде представен, а по 4-ти въпрос е заявено, че е задължение на ищеца в исковата молба да индивидуализира претенцията си, а не да прехвърля доказателствената тежест върху вещото лице. За 5-ти въпрос е заявено, че е правен.

Направено е искане да не се допускат така формулираните въпроси от ищеца, като първо да се определи спорна и безспорна част и при необходимост да се назначава експертиза с конкретни въпроси по спора.

Твърди се, че ищеца не е представил никакви писмени доказателства, за да докаже претенцията си съгласно чл. 127 ал.2 от ГПК, че единственият писмен документ относим към спора са извлеченията от сметки, които нямат никаква доказателствена сила, че видно от зададените въпроси - не се доказва 4 продажба на енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество – съответстващо на потреблението на етажната собственост и по парамерти, че ищецът не е представил първични счетоводни документи – от които да видно откъде произтича дългът и каква е неговата структура. Твърди се, че ако е начислена енергия за „сградна инсталация“ същата е нищожна и недължима.

Заявено е, че ищецът неправилно е определил правомощията на ОСЕС, и че съгласно чл. 1 от ЗУЕС в тяхна компетентност е да стопанисват и управляват сградата, но не и да сключват сделки на потребление от името на собственици/ползватели.

Направено е възражение, че сумите претендирани от ищеца 3 години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 05.02.2020 г. са погасени по давност.

Направено е възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача, че измервателният уред не е поставен на границата на етажната собственост, а на различно място, че липсва отделен топломер на енергията за топла вода и измервателни уреди с фиксиращи показания, че няма отопление в общите части, че в имота не се ползва услугата „отопление на имота“, че в имота има отоплителни тела, но не са отвивани вентилите им да се ползва ТЕ. Признава се, че е ползвана ТЕ за БГВ отчетена по водомер и калоритмично управление, но се оспорва цената определена едностранно от ищеца и че е наровноправна клауза.

Твърди се, че не е представен протокол за извършена метрологична проверка на топломера от лицензирано дружество, в който да е видно какво е допустимото отклонение и какво е реалното отклонение, че не са представени протоколи от ежемесечни отчитания с подпис на представител на етажната собственост, че не са представени никакви документи, от които да е видно, че АбС е пусната в експлоатация и са извършени последващи настройки на същата в съответствие с демонтирането на ОТ сградата. Твърди се, че ищецът не е представил фактури /първичен счетоводен документ, от които да е видна структурата на дълга по пера. Заявено е, че според тълкувателната практика на ВАС начисляването на лихви по прогнозни сметки е нищожно и се твърди, че мораторна /наказателна/ лихва, в т.ч. за забава може да се налага само върху действително доказани пропуснати ползи, а не върху прогнозни сметки, 5 тъй като в тях цифрите и данните не са действителни.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 444/2021 г. по описа на РС Левски е, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 209/23.06.2021 г., с което е разпоредено Ц. СТ. Ц. да заплати на *** ЕАД главница в размер на 1423,94 лв. дължима за периода от 01.05.2016 г. до 01.04.2019 г., лихва в размер на 234,98 лв. дължима за периода от 15.09.2017 г. до 27.01.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до изплащане на вземането, главница в размер на 58,73 лв. дължима за периода от 01.01.2017 г. до 01.04.2019 г., лихва в размер на 10,97 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 27.01.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и са присъдени направените деловодни разноски. Присъдените суми са за доставена от *** АД топлинна енергия през периода м. май 2016 г. до м. април 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. ****, абонатен № ***.