Определение № 3976 от 12.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3976 гр. София, 12.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002100269 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по касационни жалби, както следва: 1/ от Ц. С. Е., чрез адвокат В. П., срещу въззивното решение №4948/23.08.2024г. по гр.д.№4465/2023г. на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени предявените от касатора срещу „БУЛДЕКОР“ ООД, гр. София искове, както следва: за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпилата на 28.05.2020г. трудова злополука за разликата над присъдените 30 000лв. до претендираните 90 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.08.2021г. до окончателното плащане; за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на увреждането 28.05.2020г. до 01.08.2021г. за разликата над присъдените 3 591,95лв. до претендираните 10 775лв.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът „Булдекор“ ООД с писмен отговор, чрез адвокат Ч. П., оспорва жалбата. Излага, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване, тъй като първите три поставени от касатора въпроси са свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и са обосновани с несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд. Твърди, че четвъртият въпрос е неотносим, тъй като не е налице твърдяната хипотеза.

Възраженията за груба небрежност и умисъл са въведени своевременно от работодателя.

Излага, че не са налице основания за допускане на обжалването и по петия поставен въпрос, тъй като съдът се е произнесъл и е разгледал всички възражения и доводи на страната. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

Третото лице- помагач на страната на ответника Застрахователна компания „УНИКА ЖИВОТ“ ЕАД, редовно уведомено, не е депозирало писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

2/ касационна жалба от „БУЛДЕКОР“ ООД, гр. София, чрез адвокат Ч. П., срещу въззивното решение №4948/23.08.2024г. по гр.д.№4465/2023г. на Софийски градски съд в частите, с които касаторът е осъден да заплати на Ц. С. Е. сумите, както следва: в размер на 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпилата на 28.05.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.08.2021г. до окончателното плащане; в размер на 3 591,95лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на увреждането 28.05.2020г. до 01.08.2021г.

В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение при определяне размера на присъденото обезщетение.

Насрещната страна Ц. С. Е. с писмен отговор, чрез адв. В. П., оспорва жалбата. Излага, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касатора въпрос, тъй като същият е неотносим към произнасянето на въззивния съд.

Твърди, че са налице сочените от страната основания за допускане на обжалването по втория и третия въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалба са допустими.

Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл.284, ал. 1 и ал.2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Софийски градски съд, след частична отмяна на решението на първостепенният съд, постановил друго, с което отхвърлил предявените от Ц. С. Е. срещу „Булдекор“ ООД искове за заплащане на разликата над 30 000 лева до присъдените 48 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпилата на 28.05.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и за заплащане разликата над 3 591,95 лева до присъдените 5 746,66 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от датата на увреждането – 28.05.2020 г. до 01.08.2021 г.

Със същото съдът потвърдил решението на първостепенния съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. С. Е. срещу „Булдекор“ ООД искове за заплащане на разликата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 90 000 лв., представляващи неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпилата на 28.05.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и 2 за заплащане разликата над 5 746,66 лева до пълния претендиран размер от 10 775 лева. – обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от датата на увреждането – 28.05.2020 г. до 01.08.2021 г.

Решението е постановено при участие на третото лице помагач на страната на ответника – Застрахователна компания „УНИКА ЖИВОТ“ ЕАД.

За да постанови този резултат, въззивният съд (включително чрез препращане към установената от първостепенния съд фактическа обстановка по реда на чл.272 от ГПК) приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение от 06.02.2007г., като Ц. Е. е заемал длъжността „заварчик“.

Основните функции на заеманата от ищеца длъжност, съобразно представените по делото длъжностна характеристика и оценка на риска, били: ръчно електродъгово заваряване на статично натоварени детайлни конструкции, заваряване на под надзорни съоръжения, съдове под налягане, тръбопроводи, отстраняване на малки повреди по електроженовия апарат, разчертаване на ламарини и укрепващи профили, рязане с електроди и отстраняване на външни дефекти по заварките, прилагане на мерки за предотвратяване на деформации, дефекти и напрежения, направа на прихвати за заварки.

Съдът установил още, че при изпълняване на трудовите си функции ищецът е работил ежедневно и с бормашината, на която настъпила злополуката от деня на монтирането през 2016г. Този факт, подкрепен от показанията на разпитаните по делото свидетели, обосновал извода му, че ищецът е изпълнявал и функциите на шлосер в предприятието, която не кореспондирала на тази, за която бил сключен трудовият му договор. С оглед на изложеното, намерил за обосновани доводите за липсата на проведени инструктажи и обучения за безопасно изпълнение на длъжността „шлосер“, както и за не предоставяне на подходящи предпазни средства и облекло.

Съдът установил, че на 28.05.2020 г., при изпълнение на възложените му функции и работата на ищеца с пробивно-фрезова бормашина в производствения цех, пробивният инструмент на включената бормашина захванал и завъртял ръкавицата на дясната ръка на Ц. Е., вследствие на което настъпило и изтръгване на палеца му. Злополуката била призната за трудова с влязло в сила Разпореждане № 29582/22.07.2020 г. на НОИ.

Съдът установил, че от злополуката ищецът получил тежки телесни увреждания, които му причинили интензивни болки и страдания за дълъг период от време. Първоначално, на Ц. Е. била поставена диагноза “травматична ампутация на палеца на дясната ръка“. За възстановяването му били направени две оперативни интервенции, след които му било поставена диагноза „некроза на ампутационния чукан на 6 дясната ръка, компресия на дигиталния нерв на палеца на дясната ръка с травма“.

Въззивният съд кредитирал заключенията по допуснатите съдебно-медицински експертизи, от които приел, че полученото от ищеца увреждане било съпроводено със силна първоначална болка, която продължила да бъде интензивна и в следващите пет месеца, след което намаляла. Травмата била свързана и с нервни увреди, довела до нарушение в захвата на водещата, дясна ръка на ищеца. С оглед обстоятелството, че хватателната функция е основна за горния крайник, съдът заключил, че получената от ищеца травма е довела до 3 силно ограничаване на възможностите му да борави с него. Посочил още, че с Експертно решение № 0887 от заседание № 073 от 26.04.2022 г. на ТЕЛК била определена 50% трайно намалена работоспособност.

За установяване механизма на произшествието въззивния съд кредитирал заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, от което и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание приел за установено, че картината на записа на инцидента била неясна и от него не можело да бъде разчетено точно поведението на ищеца при настъпване на злополуката. Според вещото лице от записа се виждало как едно лице натиска бутон на машината пред него, след което се навежда към долната част на устройството, при което злополуката настъпва. Съдът кредитирал обясненията на вещото лице, според които от записа „категорично не може да се направи лицева идентификация и не може да се установи каква дейност е извършвало лицето на машината“.

Съдът кредитирал и показанията на свидетелите – работници в ответното дружество (С. и А.), от които приел, че при работа с процесната пробивно-фрезова бормашина в производствения цех, дясната ръка следвало да стои на ръкохватката, докато детайлът, който трябвало да бъде пробит бил фиксиран на менгемето на машината. С дясната ръка, която била на ръкохватката се подавало движението на свредлото, а с лявата се подавал детайла и се стягало менгемето. Приел за установено и обстоятелството, че предпазителят, с който била снабдена машината не бил използван в рамките на работния процес при ответното дружество.

Съдът отбелязал, че описаният механизъм на работа с машината, на която е настъпила процесната трудова злополука, бил установен и от заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещо лице специалист по безопасност на труда. Същото посочило, че с дясната ръка операторът на машината активирал пробивната сила на режещия инструмент, а с лоста задвижвал патронника със закрепен на него режещ инструмент в праволинейно-възвратно движение. Съдът приел за установено и обстоятелството, че машината била снабдена с предпазител, защитаващ оператора от въртящите се механични части, който към момента на злополуката не бил поставен на мястото си. Посочил, че работата с машината без предпазен капак била обичайна практика в дружеството.

Въз основа на така установеното въззивният съд направил извод за неоснователност на възражението на работодателя за умишлено причиняване на злополуката от работника.

Посочил, че това обстоятелство не било установено от събраните по делото доказателства и въвеждането му било преклудирано с влизането в сила на акта за трудова злополука на НОИ. Приел, че възражението за умишлено причиняване на злополуката следвало да бъде направено в рамките на административното производство, доколкото съдът не можел да осъществява контрол върху акта на органа, в който се съдържал извод за наличие на трудова злополука.

Приел, че с оглед факта на настъпилото увреждане на ищеца, вследствие на работата му с процесната машина, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, са налице предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск.

4

При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение, съдът изложил принципни съображения за обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и разясненията по приложението дадени в ППВС № 4/68г., както следва: характера на увреждането, начина на неговото извършване, обстоятелствата, при които е осъществено, евентуалното допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; продължителността на лечението и извършените медицински манипулации; перспективата за възстановяване и трайността на последиците; възрастта на увреденото лице и възможността то да продължи трудовата си кариера и да се социализира; общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др.