Решение № 3136 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3136 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Н. при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100511012 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 501/10.07.2025г. постановено по гр.д.№ 50332/24г. по описа на СРС, 64 с-в е прието за установено на основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред спрямо Териториално поделение на НОИ – Сливен, адрес: гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 10, че С. Х. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.

****, е придобила трудов стаж за периода 19.05.1981г. – 25.02.1984г. при ДЗ „Победа“, гр.

Твърдица, на длъжност „началник отдел ТРЗ“, при 8 – часов работен ден, което да бъде зачетено като трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорва се процесуалната легитимация на ответника, като се посочва, че правилният ответник по иска е ТП на НОИ София, пред което ищцата е подала заявление за пенсия. На следващо място се посочва, че районният съд не е разгледал възражението на ответника за липсата на правен интерес на ищцата да предяви установителния иск, не я е задължил да представи оригинала на трудовата книжка № 131, издадена от ДСО Родопа на 8.12.1973г. Намира противоречие между проекта за доклад по делото и съдебното решение досежно наличието на писмени доказателства в подкрепа на иска. Счита, че представените от ищцата писмени документи не 1 са писмени доказателства за действително положен трудов стаж. Представеното копие на трудова книжка не може да се цени като официален удостоверителен документ и не може да формира извод за положен трудов стаж. Отделно, не са събрани гласни доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата. поради това ответникът счита, че ищцата не е успяла при условията на пълно и главно доказване да установи, че е полагала труд през периода 19.05.1981г. – 25.02.1984г. при ДЗ „Победа“, гр. Твърдица, поради което предявеният от нея иск е неоснователно и е следвало да бъде отхвърлен от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 от ГПК ищцата С. Х. Н., сега въззиваема страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Оспорва възраженията на въззивника, като посочва, че съдът е постановил правилно и законосъобразно решението, което следва да бъде потвърдено. Намира възражението на ответника, че по делото не е конституиран правилния ответник за неоснователно , като посочва, че ответника не следва да е пенсионния орган. На следващо място посочва, че още в исковата молба е посочила, че е загубила трудовата си книжка № 131. Представеното на съда копие е изготвено при постъпване на ищцата на последната й месторабота, когато е представила книжката в оригинал. Тогава е направено копие на трудовата й книжка, което е било съхранявано в личното й трудово досие.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По съществото на спора се установи следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по иск по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред срещу териториално поделение на НОИ – Сливен за установяване на трудов стаж през периода 19.05.1981г. – 25.02.1984г. при ДЗ „Победа“, гр. Твърдица, в който период ищцата е заемала длъжността „началник отдел ТРЗ“, при 8 – часов работен ден.

Ищцата е посочила, че за този период в осигурителния архив на НОИ липсват данни за положен от нея трудов/осигурителен стаж при посочения работодател, който междувременно е бил обявен в ликвидация и прекратил дейността си без да е предал в ТП на НОИ Сливен ведомости за заплати и други документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж и доход. Посочила е, че на 12.06.2024г. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до ТП на НОИ София град, но поради липсата на оригинал на трудова книжка документите й не са били приети. Наложило се да се откаже от заявлението си до НОИ, тъй като в предоставения 1 месечен срок не е 2 било възможно да представи документ за стаж.

Ответникът Териториално поделение на НОИ – Сливен е оспорил предявения иск.

Възразил е, че не е надлежен ответник, като е посочил за надлежен ответник териториалното поделение на НОИ – София – град, тъй като ищцата имала регистриран адрес в гр. София и пред ТП на НОИ – София – град същата била подала заявление за отпускане на пенсия. Оспорил е правния интерес на ищцата да предяви иска. Оспорил е и по същество иска.

Пред районния съд са събрани писмени доказателства.

Ищцата е представила удостоверение по чл.5, ал.2 ЗУТОССР с изх. № 5510-19-7 от 23.07.2024г. от ТП на НОИ – Сливен, съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват данни за претендирания по настоящото дело трудов стаж, като е удостоверено, че в осигурителния архив на НОИ не са приети документи на осигурител – ДЗ „Победа“, гр.

Твърдица; копие от издадена й трудова книжка № 131, заповед № 11 от ръководителя на ДЗ „Победа“, гр. Твърдица, съгласно която на основание чл.29, б.“а“ КТ, считано от 25.02.1984г. се прекратява трудовият договор с ищцата в отдел „Труд и работна заплата“, началник отдел ТРЗ, по взаимно съгласие – промяна местоживеенето на семейството; служебна бележка от управлението на рудник „Твърдица“ – Сливенски окръг, издадена на др.инж. И.Т.Н., в уверение на това, че същият е получавал семейни добавки за деца до м.08.1981г., като е отбелязано, че удостоверението се издава, за да послужи на съпругата му С. Хр. Н. – нк ТРЗ при ДДЗ „Победа“, гр. Твърдица, за получаването им.

Ответникът е представил писмени доказателства, които установяват, че разплащателните ведомости на предприятие „Победа“ гр.Твърдица не са запазени, което е създало проблеми на работниците за установяване на положения от тях труд в това предприятие.

В обжалваното от ответника решение, първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответника – ТП на НОИ – Сливен за липса на процесуална легитимация е неоснователно, защото по смисъла на ЗУТОССР „съответното териториално поделение на НОИ“ е териториалното поделение по седалище на работодателя – арг. чл.3, ал.2 ЗУТООСР и арг. от чл.15 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. Приел е заведения иск по чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР за допустим предвид представеното удостоверение по чл.5, ал.2 ЗУТОССР с изх.

№ 5510-19-7 от 23.07.2024г. от ТП на НОИ – Сливен, съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват данни за претендирания по настоящото дело трудов стаж, като е удостоверено, че в осигурителния архив на НОИ не са приети документи на осигурител – ДЗ „Победа“, гр. Твърдица. По същество е намерил иска за основателен. Обосновал е изводите си въз основа на представените от ищцата писмени доказателства - копие от издадена на ищцата трудова книжка № 131, на чиято 12 –та и 13 – та страница е удостоверено, че на 19.05.1981г. ищцата е постъпила на работа при ДДЗ „Победа“, гр. Твърдица, на длъжност "началник отдел ТРЗ“, отбелязани са преназначавания на 01.01.1982г. и на 01.01.1984г. и съответно увеличение на работната заплата, отбелязано е, че трудовият договор е прекратен на 25.02.1984г. на основание чл.29, б.“а“ КТ. Посочено е, че отразените в трудовата книжка № 131 обстоятелства относно постъпване на работа, преназначаване и дата и на 3 прекратяване на трудовия договор са удостоверени с подпис на ръководител на предприятието и печат на дружеството. След посочените записи има поставен правоъгълен печат, в който е отбелязано прослужено време от 19.05.1981г. до 25.02.1984г. – в размер на 2 години, 9 месеца и 5 дни, на длъжност „началник ТРЗ“, след което е положен подпис на главен счетоводител. Върху така удостоверения трудов стаж са поставени и печати, но същите върху представеното копие от трудовата книжка са нечетливи. В подкрепа на предявения иск съдът е приел и заповед № 11 от ръководителя на ДЗ „Победа“, гр. Твърдица, съгласно която на основание чл.29, б.“а“ КТ, считано от 25.02.1984г. се прекратява трудовият договор с ищцата в отдел „Труд и работна заплата“, началник отдел ТРЗ, по взаимно съгласие, като е разпоредено на ищцата да се заплати обезщетение за 5 дни неизползван отпуск за 1984г. В подкрепа на основателността на иска е и приетата служебна бележка от управлението на рудник „Твърдица“ – Сливенски окръг, издадена на съпруга на ищцата, в която е отбелязано, че удостоверението се издава, за да послужи на съпругата му С. Хр. Н. – нк ТРЗ при ДДЗ „Победа“, гр. Твърдица, за получаването на детски надбавки. Съдът е приел, че тези писмени доказателства формират безспорен извод за това, че ищцата действително е положила претендирания трудов стаж.

Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Неоснователни са възраженията на въззивника за липса на негова надлежна процесуална легитимация. Разпоредбата на чл.3 от ЗУТОССР е ясна – съгласно ал. 2 искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В случая работодателят на ищцата е прекратил дейността си и няма правоприемник – обстоятелство, установено от първоинстанционния съд. В този случай единствен надлежен ответник е съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, което е ТП на НОИ Сливен, по седалището на работодателя. Именно ответникът е съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, което издава удостоверения за осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други автентични документи на конкретния работодател ДДЗ „Победа“, гр. Твърдица при поискване от работниците на този работодател. Именно ТП на НОИ Сливен може да представи в съда доказателства срещу иска или в подкрепа на иска, тъй като то по закон следва да разполага с архивите на работодателя, и именно това ТП следва да бъде обвързано и със силата на пресъдено нещо на настоящото съдебно решение. ТП на НОИ по местоживеенето на ищцата няма отношение към издаване на удостоверения за осигурителен стаж и осигурителен доход, тъй като не съхранява архива на работодателя на ищцата. Липсата на такъв архив, респ. отказът да бъде издадено удостоверение за трудов стаж, който се зачита при пенсиониране, основан на липсата на разплащателни ведомости и въобще на липсата на данни за този стаж, е предпоставка за установяване на осигурителен и на трудов стаж на ищцата в производство по ЗУТОССР. Съдебното решение ще замести данните в липсващите архиви на 4 работодателя ДДЗ „Победа“, гр. Твърдица при ТП на НОИ Сливен по отношение на ищцата.

По делото не се спори, а и от представените от ответника , сега въззивник, писмени доказателства се установява, че архивът на работодателя на ищцата е унищожен. Към исковата молба е представено удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР и писмени доказателства по чл. 6 от с.з. – копие на трудова книжка, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, служебна бележка издадена от друго учреждение. Съгласно ТР № 59/1.06.1962г. на ОСГК на ВС, което не е загубило актуалността си и днес /арг. Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК/, писмените доказателства могат да бъдат от най-различно естество и могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef15d192-f085-4f4e-9375-61acd6ef3068