Определение № 578 от 30.06.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 578 гр. Шумен, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500298 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5648/27.05.2026г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. С. К. срещу разпореждане № 1999/15.05.2026г. по ч.гр.д.

№ 20263620101213 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Г. К. с ЕГН ********** от с. ., общ. ., ул. . № . за вземанията за главница в размер на 401.05 евро, 260.18 евро - договорно възнаграждение и 121.03 евро – мораторна лихва.

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила.

Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, като основания и размер на разбираем и достъпен език. Счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника и при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване 1 на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, в частта в която се отхвърля заявлението и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, относно обжалваните вземания. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7.67евро държавна такса и 25.00 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20263620101213 по описа на РС – Нови пазар е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. ., ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. М. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Р. Г. К. с ЕГН ********** от с. ., общ. ., ул. . №. за сумите: 401.05 евро – неплатена падежирала главница дължима от вноска 18 с падежна дата 25.07.2025 г. до вноска 26 с падежна дата 25.03.2026 г. и законна лихва от 08.05.2026 г.; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 260.18 евро, дължимо от вноска № 18 с падежна дата 25.07.2025г. до вноска № 26 с падежна дата 25.03.2026г., ведно със законна лихва от 08.05.2026 г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 172.53 евро, дължима от вноска № 18 с падежна дата 25.07.2025г. до вноска № 26 с падежна дата 25.03.2026г. и законна лихва от 08.05.2026 г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 283.77 евро, дължима от вноска № 18 с падежна дата 25.07.2025г. до вноска № 26 с падежна дата 25.03.2026г. и законна лихва от 08.05.2026 г.; такса 255.65 евро от 24.10.2025 г., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; такса 15.34 евро от 09.11.2024 г., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата; мораторна лихва 121.03евро от 26.08.2024 г.- 07.05.2026 г., лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване назаявлението в съда, както и за направените по делото разноски в размер на 25.66 евро – заплатена държавна такса, 117.60 евро - юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Стандарт №.. от 05.02.2024г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – кредитор и Р. Г. К. с ЕГН ********** - длъжник.

2

С разпореждане № 1828/08.05.2026г. заповедния съд е оставил без движение заявлението и е дал на заявителя тридневен срок, в който да посочи на какво основание се претендира посочените в заявлението договорно възнаграждение за неустойка и два вида такси и да посочи какви суми до момента на подаване на заявлението са платени от длъжника по сключения договор, конкретно за главница, договорна лихва, два вида такси и неустойка. В даденият срок е постъпила молба от заявителя, с която заявява, че със заявлението не се претендира договорно възнаграждение за неустойка, нито неустойка, както и, че длъжника е преустановил плащанията на погасителните вноски и е изпаднал в забава. Уточнил е, че общо заплатената сума от длъжника по договора била в размер на 1380.74 евро, като с нея били погасени 333.45 евро - главница, договорно възнаграждение 475.66 евро, по закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ - 558.42 евро, 2.99 евро – лихви за просрочие и 10.22 евро - начислени такси по Тарифа, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № 40023370502.

С оглед направените уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 1999/15.05.2026. по ч.гр.д. № 20263620101213 по описа на РС – Нови пазар, първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението изцяло.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница в размер на на 401.05 евро, 260.18 евро - договорно възнаграждение и 121.03 евро – мораторна лихва.

В останалите отхвърлени части разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

За да отхвърли заявлението изцяло, първоинстанционния съд е приел, че е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Посочил е, че всъщност тези услуги не представляват такива извън същинския договор, а касаят единствено неговото обслужване, поради което не представляват такива по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК и не се налага заплащане за тяхното предоставяне, тъй като тези допълнителни пакети/ услуги са уговорени в полза на кредитора плащания за дейности свързани с управлението на кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а допълнителния пакет за допълнителни услуги, включени в договора, касаели именно такива дейности. Посочил е, че и стойността на тези „възможности“ възлиза на 3570 лв. при сума на кредита от 3000 лв., което поставя кредитополучателя в неравностойно положение, водещо до накърняване на неговия интерес.

Посочил е, че стойността на тези договорени услуги в общ размер на 3570лева, по всяка вероятност не е включен при изчисляване на ГПР, откъдето следвало, че посоченият ГПР от 49.22 %, не съответствал на действителния. Приел е, че действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение и при включване на посочените суми за допълнителни услуги, като част от дължимите суми по договора за кредит, се стигало до нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, относно размера на 3

ГПР, като действителен размер на ГПР според направените от съда изчисления бил 138,04%. Приел е, че посочения ГПР в договора е недействителен, тъй като е в много по – нисък размер и е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и клаузата в договора относно ГПР е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Посочил е, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и съобразно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Посочил е, че в случая биха се били дължали сумите за претендираната неплатена главница по договора за кредит, но предвид извършените от длъжника плащания по договора, са налице основанията на чл. 19, ал. 6 от ЗПК за приспадане на недължимо платените суми. Посочил е, че в уточняващата молба заявителят е посочил, че изплатеното до момента от длъжника е в размер на общо 1380.74 евро, като от тях, като недължими плащания, извършени от потребителя са сумите за: договорно възнаграждание, за услугите „Фаст“ и „Флекси“, за лихви и за такси в общ размер на 1047,29 € и същите следва да се приспаднат от размера на претендираната главница от 401.05 EUR за периода от 25.07.2025 г.-25.03.2026 г.. Приел е, че сумата на недължимите плащания е в по – голям размер от сумата на претендираната главница и в случая няма вземания, за които да се издаде заповед за изпълнение.

Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно.

Доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която изрично вменява на съда задължение да извърши проверка, дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, същото не се уважава, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Сключеният договор между длъжника и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, гр.

София представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително 4 неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия.