Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 282 от 09.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 1274/2023
Вид
Решение № 282
Подписан
09.05.2023
В сила
04.05.2023
Състав
Вера Чочкова, Вилислава Янчева Ангелова, Тони Гетов

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 33 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора С. Н. С. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Частно наказателно дело № 20231100201274 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод на получено искане за признаване и изпълнение на решение № SV3330-EV213/19-F101002 от 19.05.2020г. на Главна митническа служба Дюселдорф , ГЕРМАНИЯ, влязло в сила на 11.09.2020г., за налагане на финансова санкция –„Глоба“ в размер на 528,50 евро, за административно нарушение- небрежност по §19, ал.1 от Закона за задължителните условия на труд при трансграничните услуги/ Закон за командироването на работници/АЕntG/§23, ал.1,т.8 и ал.3, вр. §65,35,17 от Закона за административните нарушения по отношение на българската гражданка В. П. П.– родена на *******, придружено с удостоверение, преведено на български език, издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

В съдебно заседание представителят на СГП излага становище, че искането е основателно.

1

Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява. Представлява се от назначения си служебен защитник адв.Б. . Същата прави възражения , че въпросното административно нарушение не представлява такова по българското законодателство.

Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено следното:

С Решение № SV3330-EV213/19-F101002 от 19.05.2020г. , влязло в сила на 11.09.2020г., посоченият несъдебен орган е наложил санкция на българската гражданка В. П. П. – родена на *******, за административно нарушение за това, че като собственик на фирма за почистващи услуги П.., Айзенщрасе 8, 40699, Еркрат не е изпълнила задължението съгласно §19, ал.1 АЕntG да оповести началото, края, продължителността на дневното работно време на служителите най- късно до изтичането на седмия ден на служебно правоотношениеза следващия календарен ден на работа и тези данни подлежат на съхранение най- малко две години, считано от съответната дата на оповестяване. Съгласно §23, ал.1,т.8 АЕntG нарушаването на §19, ал.1,т.1 като не е извършено оповестяване , не е извършено правилно, не е пълно или не на време, или не се съхранява , или не се съхранява най- малко две години и съгласно §23, ал.1,т.9АЕntG деянието предоставяне на документ по неправилен начин, непълнен документ или не по предписания начин в нарушение на §23, ал.1 е административно нарушение. Фирма П.. райнингунгссървис/ П.. почистващи услуги/ със седалище в гр. Еркрит е професионална фирма за почистване на сгради съгласно §1II, т.2 от рамковия колективен трудов договор за работниците в почистването на сгради във версията , валидна от 01.03.2016г. При проведена проверка на 03.12.2018г. от Главна митница Дюселдорф съгл. §2 и др. от Закона за борба с работата на черно е установено, че в разрез със задължението по §19, ал.1 отАЕntG не се записват изработените часове на служителите и те не са могли да бъдат показани за преглед в рамките на проверката. Констатирано е извършено административно нарушение съгласно §23, ал.1,т.8, 9АЕntG На засегнатото лице е наложена е финансова санкция „ Парична глоба“ в размер на петстотин двадесет и осем евро и петдесет евроцента.

Посочена е правна квалификация на деянието – немски Закон за командироването /AEntG/.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, се установява, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, постановена в административно наказателно производство, установено е административно нарушение, което съгласно чл. 30 , ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, представлява административно нарушение и по българското законодателство. Кореспондираща разпоредба съгласно КТ е ч л. 62. ал.

2

1“Трудовият договор се сключва в писмена форма“; ал. 3 „ В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.“ Като неспазването им е обвързано с административно наказателна санкция съгласно Чл. 414. Ал.(3) („ Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.

62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“

Решението за налагане на финансова санкция е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил и неговото съдържание.

От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа необходимите реквизити , предвидени, както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и то съответства на решението за налагане на финансова санкция.

Наложеното от несъдебния орган на искащата държава наказание – парична сума, представлява финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, както и за деяние, извършено извън територията на издаващата държава; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно. В удостоверението изрично е посочено, че производството е било писмено, както и че лицето е било уведомено за правото си да обжалва решението. В удостоверението също така е посочено изрично, че по информация на органа, който издава удостоверението, в 3 изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице, както и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.

Ръководен от горното, настоящият съд направи извод, че са налице предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган – решение № SV3330-EV213/19-F101002 от 19.05.2020г. на Главна митническа служба Дюселдорф, ГЕРМАНИЯ, влязло в сила на 11.09.2020г., за налагане на финансова санкция –„Глоба“ в размер на 528,50 евро, за административно нарушение- небрежност по §19, ал.1 от Закона за задължителните условия на труд при трансграничните услуги/ Закон за командироването на работници/АЕntG/§23, ал.1,т.8 и ал.3, вр. §65,35,17 от Закона за административните нарушения по отношение на българската гражданка В. П. П. – родена на *******

По изложените съображения, с оглед прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съдът прие, че следва да признае за изпълнение решение № SV3330-EV213/19-F101002 от 19.05.2020г. , на несъдебен орган Главна митническа служба Дюселдорф , ГЕРМАНИЯ, влязло в сила на 11.09.2020г., с което на лицето В. П. П. – родена на ******* е наложена финансова санкция.

След влизане в сила на настоящото решение, същото заедно с препис от признатото за изпълнение решение, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и актове за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № SV3330EV213/19-F101002 от 19.05.2020г. на Главна митническа служба Дюселдорф, ГЕРМАНИЯ, влязло в сила на 1 1.09.2020г., с което на българската гражданка В. П. П. – родена на *******, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. *******, е наложена финансова санкция в размер на 528,50 евро с левова равностойност 1033,65 лева за извършено деяние по §19, ал.1 от Закона за задължителните условия на труд при трансграничните услуги/ Закон за командироването на работници/АЕntG/§23, ал.1,т.8 и ал.3, вр. §65,35,17 от Закона за административните нарушения 4 съгласно законодателството на Германия .

Решението може да се обжалва и протестира в седемдневен срок пред Софийския апелативен съд от момента на узнаване за постановяването му.

След влизане в сила на решението препис от него ведно с копие от признатото решение да се изпрати на НАП за изпълнението му, а компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен незабавно за признаването и изпращането на решението за изпълнението му.

Копие от уведомлението да се изпрати до Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5