Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 24.01.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1294/2024
Вид
Решение № 23
Подписан
24.01.2025
В сила
11.02.2025
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пазарджик, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220201294 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление № 24-1006-002002 от 07.08.2024г. на Н. Г. към ОДМВР Пазарджик,Г. КПДГПА, жалбоподателят П.

М. П., ЕГН ********** от гр...., ж.к.М.Л. №60Б,ет.1,ап.7 твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като оспорва изложената фактическа обстановка и излага конкретни съображения .Молбата е да бъде отменено обжалваното постановление. Жалбоподателят сочи доказателства и претендира разноски.

За ответника не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище за неоснователност,с което претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Не сочи нови доказателства и не претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,като се защитава от адв.А. Г..

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и 1 след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, от фактическа страна взе предвид следното:

На жалбоподателя П. П. е съставен от актосъставителя Т. Т. АУАН бл.

№ 171460/08.04.2024г. , в присъствието на свидетелите Г. В. и Б.Б. и съответно е издадено обжалваното наказателно постановление за това, че на 15.07.2023г. в 11.15ч. в Община Пазарджик, на Автомагистрала Тракия, района на км.100+000,посока на движение към гр...., управлява лек автомобил ...,лична собственост, като управлява МПС в лентата за принудително спиране, без да има повреда в автомобила или водача или някой от пътниците да има здравословни проблеми, с което виновно е нарушил чл.58т.3 ЗДвП.Отбелязано е, че АУАН е съставен във връзка с преписка №10585р2120/18.07.2023г.

Наложена е на П. П. глоба в размер на 1000лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.178ж ал.1,предл.1 ЗДвП .

Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – материалите по преписка №10585р-2120/18.07.2023г. показания на свидетелите Г. В. и М. В.,прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.07.2023г. жалбоподателят П. П. пътувал по Автомагистрала Тракия, с посока на движение от гр.... към гр.Б., управлявайки личният си лек автомобил ...,в който бил и св.М. В..В някакъв момент от пътуването на св.В. му прилошало, при което жалбоподателят П. отбил автомобила в аварийната лента, където престояли около 10-15 минути.Сред това потеглили отново, включвайки се в колоната автомобили след напускане на аварийната лента.

На 18.07.2023г. в ОДМВР Пазарджик бил препратен сигнал, регистриран в РЦ 112 Кърджали на 17.07.2023г. , подаден чрез електронна поща от лице с имена М. Г.ев , който сигнализирал за неправилно изпреварване през аварийната лента на АМ Тракия , км. около 100 +000 от водач на МПС - лек автомобил ....Към сигнала бил приложен и един брой видеозапис. Била образувана преписка №10585р-2120/18.07.2023г., по която се установило, че лек автомобил ... е собственост на жалбоподателя П. М. П., ЕГН ********** от гр...., ж.к.М.Л. №60Б,ет.1,ап.7.От последния било снето писмено сведение, в което П. не отрекъл, че автомобилът е негов,но не е бил управляван от него или друго лице на АМ Тракия около 11.15ч. в посока 2

Пловдив – ....

На 09.08.2023г. било изпратено съобщение до лицето М. Г.ев на електронния му адрес, с уведомление, че ще се извърши проверка по установяване на водача лек автомобил .... по предоставения видеозапис,като в тази връзка е необходимо да се изясни посоката на движение на този автомобил, а също и на важни факти и обстоятелства по случая.По преписката няма данни лицето М. Г.ев да отговорило на изпратеният му имейл или по какъвто и да друг начин да е предоставил допълнителна информация по случая.

На 27.11.2023г. от Н. сектор ПП при ОДМВР Пазарджик е изпратено писмо до Н.а на 04 РУ при СДВР, за извършване на проверка по случая – от собственика на лек автомобил ... - П. М. П., ЕГН ********** от гр...., ж.к.М.Л.

№60Б,ет.1,ап.7 да се снеме писмено обяснение кой е управлявал автомобила на въпросните дата и час, както и да попълни декларация по чл.188 ЗДвП; и на второ място ако лицето, посочено като водач на автомобила е на обслужваната територия, да му се снеме обяснение и да му бъде връчена покана по чл.40ал.2 ЗАНН,като при евентуално връчване на същата да се съгласува с мл.инспектор Т. Т., т.е. актосъставителя по настоящето дело.

С Докладна записка от 11.01.2024г. по процесната преписка инсп. Т. Т. информира Н. сектор ПП при ОДМВР Пазарджик, че няма обратна връзка с лицето М. Г.ев,както и за изпратено на 17.11.2023г. писмо до 04 РУ при СДВР за установяване извършителя на нарушението, а именно П. М. П..Също така уведомява, че на 04.01.2024г. до до 04 РУ при СДВР е изпратена за връчване покана за явяване на лицето П. П., на основание чл.40ал.2 ЗАНН,както и е необходимо срокът по преписката да бъде удължен до установяване на виновния водач.

Разпитаният свидетел по съставяне на АУАН Г. В. даде показания,че не е бил очевидец на нарушението и само е присъствал при съставянето на АУАН, като колегата му Т. е актосъставител.По същество, Съдът кредитира показанията на св.В., досежно пътуването му на 15.07.2023г. с жалбоподателя П. П. по Автомагистрала Тракия, с посока на движение от гр.... към гр.Б..Макари приятал на жалбоподателя, няма причина за съмнение в обективността на показанията на св.В., който на практика е единственият пряк свидетел – очевидец.

3

Към преписката са приложени общо 5бр. снимки на лек автомобил, от които се установява движение на ..... по асфалтиран път,като на три от снимките личи вътрешната част на друг автомобил.няма спор по делото и се установява от приета Справка за регистрация на МПС, че „лек автомобил ..... е собственост на П. М. П., ЕГН ********** от гр...., ж.к.М.Л. №60Б,ет.1,ап.7.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН . По същество Съдът намира жалбата за основателна, като споделя част от изложените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на обвинението по същество.

В същото време, при служебна проверка Съдът установява още едно съществено процесуално нарушение, а именно неспазване на преклузивния 3 месечен срок по чл.34ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя. В този аспект , от цитираните по –горе материали по преписка №10585р-2120/18.07.2023г. се установи, че още на 27.11.2023г. от Н. сектор ПП при ОДМВР Пазарджик е изпратено писмо до Н.а на 04 РУ при СДВР, за извършване на проверка по случая и в частност на собственика на лек автомобил ... - П. М. П., на когото евентуално да бъде връчена покана по чл.40ал.2 ЗАНН. От Докладна записка от 11.01.2024г. се установи, че актосъставителят инсп. Т. Т. уведомява, че на 04.01.2024г. до 04 РУ при СДВР е изпратена за връчване покана за явяване на лицето П. П., на основание чл.40ал.2 ЗАНН,както и е необходимо срокът по преписката да бъде удължен до установяване на виновния водач.Следователно, най-късно на дата 04.01.2024г. жалбоподателят П. П. е възприет като нарушител, при което тримесечният преклузивен срок е изтекъл на 04.04.2023г. ,докато АУАН срещу него е съставен на 08.04.2024г.В тази връзка, и в теорията е прието – „Процесът по ЗАНН“, автори Л.П. и Р.И., че актът трябва да бъде съставен в по-краткия давностен срок – три месеца от откриване на нарушителя и в хипотезата, когато контролният орган установява едновременно признаците на нарушението и данни относно нарушителя, когато същият не се явява за съставяне на АУАН или не е намерен на посочения от него адрес.

4

Независимо от гореизложеното, Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя за съществено нарушение правилата на чл.42т.4 ЗАНН и чл.57ал.1т.5 ЗАНН – липсва пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е установено нарушението, а за НП – и на доказателствата ,които го потвърждават. В тази насока, както актосъставителят, така и наказващият орган са се задоволили до посочат, че АУАН и НП са съставени във връзка с връзка с преписка

№10585р-2120/18.07.2023г.Но началото на административнонаказателното производство се поставя със съставянето на АУАН и е недопустимо за релевантните обстоятелства да се препраща към други преписки и документи, без да се обсъдят конкретни обстоятелства.

В частност, в обжалваното НП не са посочени и доказателствата, въз основа на които наказващият орган приема , че именно жалбоподателят П. е лицето, управлявало на 15.07.2023г. личният си лек автомобил ... по Автомагистрала Тракия, с посока на движение от гр.... към гр.Б..

Единственото доказателство, което е приложено ,е снимка , или по точно няколко снимки с идентично съдържание, с процесното МПС, които очевидно не са изготвени по реда на чл.165ал.2т.6 ЗДвП – от компетентните служби,чрез използване на технически средства или системи,заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на МПС.

В този смисъл приетите снимки не могат да бъдат годно доказателствено средство и не доказват , че именно жалбоподателят П. П. на 15.07.2023г. в 11.15ч. в Община Пазарджик, на Автомагистрала Тракия, района на км.100+000,посока на движение към гр...., е управлявал лек автомобил ... в лентата за принудително спиране. Поради това, основателен е и доводът по същество, че липсват доказателства жалбоподателят П. да е бил водач на МПС – най-малко Съдът прие, че посоката на движение е била от гр.... към гр.Б.. Нещо повече, дори и от материалите по цитираната преписка №10585р-2120/18.07.2023г не е ясно въз основа на какви доказателства актосъставителят и наказващият орган стигат до извода за авторство на вмененото на жалбоподателя деяние. Може само да се предположи, че са презумирали това авторство въз основа на обстоятелството, че жалбоподателят П. е собственик лек автомобил ....Жалбоподателят П. обаче при връчване на процесния АУАН е направил възражение , че не е управлявал 5 автомобила си в тази посока на движение.Последното обстоятелство е визирано и изпратеното на 09.08.2023г. съобщение до лицето М. Г.ев на електронния му адрес, с уведомление, че ще се извърши проверка по установяване на водача лек автомобил .... по предоставения видеозапис,като в тази връзка е необходимо да се изясни посоката на движение на този автомобил, а също и на важни факти и обстоятелства по случая.И в крайна сметка това възражение на жалбоподателя не е преценено от наказващия орган по правилото на чл.52ал.4 ЗАНН.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за нарушение на чл.40ал.1 ЗАНН – съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя и на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, тъй като принципно чл.40ал.3 допуска съставянето на АУАН при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението.Съдът счита също, че в достатъчна степен са описани обективните елементи на нарушена разпоредба по чл.58т.3 ЗДвП – на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.Посочени са надлежно и съответните законните разпоредби, които са били нарушени.

Предвид установените по-горе съществени процесуални нарушения, както и факта, че наказващият орган не доказа изложената и възприета в обжалваното постановление фактическа обстановка, Съдът намира ,че атакуваното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.