Решение № 568 от 26.05.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220101626 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Подадена е искова молба от Б. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: с.С., общ.С., чрез процесуалния си представител Ч.С. Ч., адвокат от Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“********* против ХР. П.

БЛ., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: с.С., общ.С., обл.Пазарджик, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е собственик по силата на Договор за продажба на общински недвижим имот №227 от 24.11.2017г., с Акт на вписване №83, том 37, вх.рег.№11143/04.12.2017г. на CB-Пазарджик на следния недвижим имот: УПИ ІІ-общ, в кв.58 с площ от 410 кв.м. по плана на с.С., общ.С., при граници на имота: от две страни улици: УПИ ІІІ-общ и УПИ І-общ, в който имот ищецът има изградена масивна жилищна сграда от 61 кв.м., построена на основание отстъпено право на строеж от 05.07.1994г.

Твърди, че ответникът е собственик на масивна жилищна сграда, застроена в съседния УПИ ІІІ-общ от кв.58 по плана на с.С., по силата на отстъпено право на строеж №82 от 27.02.2009г.

Твърди, че от друга страна същият този ответник, без съгласието на ищеца, преди две години изградил незаконна постройка на допълващо 1 застрояване, разположена свободно на вътрешната регулационната линия с имота на ищеца и от части в имота на ищеца, както и на уличната регулация, представляваща масивно барбекю, в пълно противоречие с разпоредбите на чл.42 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, като наклонът на покривната й конструкция и стрехите й попадат в имота на ищеца. Тези благоустройствени правила и норми определят ограниченията на правото на собственост върху имота, с оглед пълноценното ползване на съседния по предназначение. В тази връзка това извършено строителство на допълващо застрояване от ответника, в нарушение на тези правила, представлява нетърпимо смущаване упражняване правото на собственост на съседа, в случая на ищеца. Съставлява действие, което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот.

Твърди, че в случая това строителство е извършено без съгласието на ищеца, в отклонение от техническите изисквания, предвидени в ЗУТ, а това обуславя правния му интерес от провеждане на иск по чл.109 ЗС за премахване на изграденото, тъй като той като собственик на съседния имот не е длъжен да търпи ограниченията, които произтичат от създаденото състояние. В тази хипотеза естеството на нарушението само по себе си предполага ограничаване на ищеца, като собственик, да упражнява своето право на собственост в пълен обем, още повече, че незаконният строеж, с оглед изпълнената височина, води до засенчване имота на ищеца и изградената в същия сграда.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови неоснователните действия, с които пречат на него - ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху притежавания от него недвижим имот, представляващ: УПИ ІІ-общ, в кв.58 с площ от 410 кв.м. по плана на с.С., общ.С., при граници на имота: от две страни улици, УПИ ІІІобщ и УПИ І-общ, ведно с изградената в същия жилищна сграда с площ от 61 кв.м., като премахне изградената от него, без съгласието на ищеца, постройка на допълващо застрояване, разположена свободно на границата между УПИ ІІ-общ с площ от 410 кв.м., собственост на ищеца и УПИ ІІІ-общ, както и на уличната регулация от кв.58 по плана на с.С., общ.С., представляваща масивно барбекю.

Моли да бъде осъден ответника да му заплати сторените от него 2 разноски по водене на този процес – съдебно деловодни и адвокатски хонорар.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Такъв е депозиран извън срока по чл.131 от ГПК.

С протоколно определение от 26.10.2021г., съдът е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима и подадена след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.64 ал.3 от ГПК едноседмичен срок, молбата на ответника, с правно основание чл.64 и сл. от ГПК с искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Така постановеното определение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

В проведените по делото съдебни заседания пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като доказан и основателен. Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор излага в представените по делото писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, взема становище за отхвърляне на исковата претенция на ищеца, като недоказана и неоснователна. Претендира разноските по делото. Излага доводи по същество в писмени бележки.

Съдът след като се запозна с твърденията на ищеца и с възраженията на ответника и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от представените и приети писмени доказателства се установява, че ищецът Б. Д. К. е собственик, на основание Договор за продажба на общински недвижим имот №227 от 24.11.2017г., с Акт на вписване №83, том 37, вх.рег.№11143/04.12.2017г. на CB-Пазарджик, дв.вх.рег.11128, на следния недвижим имот: УПИ ІІ-общ, в кв.58 с площ от 410 кв.м. по плана на с.С., общ.С., обл.Пазарджик, ул.“Тридесет и осма“ №29, при граници на имота: от две страни улици, УПИ ІІІ и УПИ І. В този имот ищецът има изградена едноетажна масивна жилищна сграда от 61 кв.м. застроена площ, на основание договор за отстъпено право 3 на строеж от 05.07.1994г.

Не е спорно и това, че ответникът е собственик на масивна жилищна сграда, застроена в съседния УПИ ІІІ-общ от кв.58 по плана на с.С., на основание отстъпено право на строеж, както и че ползва дворното място.

В исковата молба ищецът твърди, че преди две години, ответникът, без неговото съгласие, е изградил незаконна постройка на допълващо застрояване, разположена на вътрешната регулационна линия с имота му и от части в имота му, както и на уличната регулация, представляваща масивно барбекю. Твърди, че извършеното строителство на допълващо застрояване е в нарушение на разпоредбите на чл.42 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ и че представлява нетърпимо смущаване упражняване правото му на собственост.

Твърди, че строителството е извършено без неговото съгласие и в отклонение от техническите изисквания, предвидени в ЗУТ. Естеството на нарушението само по себе си предполага ограничаване на ищеца, като собственик, да упражнява своето право на собственост в пълен обем, още повече, че незаконният строеж, с оглед изпълнената височина, засенчва имота на ищеца и изградената в същия сграда.

Ответникът оспорва иска. Представя писмена декларация от 14.09.2017г., с нотариална заверка на подписите на ищеца и на ответника, с която ищецът Б. Д. К. и ответникът ХР. П. БЛ. си дават взаимно един на друг разрешение за строеж на общата регулационна линия между двата им имота за жилищни нужди с височина до един етаж. Разрешението се отнася само за жилищно строителство, без стопански сгради и сгради, в които се отглеждат животни.

За изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на действителното фактическо положение, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, чиито основно и допълнително заключение са приети като доказателства по делото.

От основното заключение на вещото лице инж.С.Б. се установява, че процесните имоти са урегулирани за ниско жилищно строителство. В лицето на УПИ ІІІ-общ е изпълнено процесното барбекю. Същото представлява навес с две масивни преградни стени: едната, изпълняваща функциите и на ограда с УПИ ІІ-общ, другата - по улично-регулационната линия; от вътрешната страна са изпълнени носещи колони. Покривът е четирискатен.

Покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди. От страната на УПИ 4

ІІ-общ, покривът няма стреха, стига до границата между парцелите, като е поставен улук ПВЦ за улавяне на дъждовните води, който е над имота на ищеца. Размерите на навеса са 6.84 м/3 м . Дългата му страна е по границата между парцелите, късата - по уличната регулация . Площта му е 20.50 м2.

Височината до стреха, мерена от страната на улицата - до границата с УПИ ІІобщ е 2.42 м., а мерена от страната на УПИ ІІІ-общ е 2.73 м. Височината до билото е около 3.65 м. От направените контролни измервания вещото лице е установило, че няма навлизане в парцела на ищеца ІІ-общ от страната на съседния парцел ІІІ-общ, респ. няма навлизане с изпълнения навес.

Измерените разстояния на място отговарят на тия по плана. За процесния навес/барбекю няма данни за издадено разрешение за строеж. Вещото лице е посочило, че по делото е представена нотариално заверена декларация от 14.09.2017г., съгласно която ищецът Б.К. и ответникът Х.Б. са си дали взаимно съгласие за строеж на общата регулационна линия между двата урегулирани имота, с височината на един етаж, но само за жилищно строителство. Според вещото лице процесният навес/барбекю е сграда на допълващото застрояване, второстепенна сграда, каквито е допустимо да се изграждат в урегулирани, за ниско жилищно застрояване, имоти. Процесната постройка, макар че е построена на вътрешната граница на УПИ, не е калкан.

Не отговаря на изискването да покрива калканна стена на друга такава постройка в съседен парцел или плътна ограда - чл.42 ал.1 и 2 от ЗУТ височината на стената й надхвърля максимално допустимата височина за огради. Не отговаря на разпоредбата на чл.42 ал.2 от ЗУТ да не се разполага на улична регулационна линия.

Според допълнителното заключение на вещото лице, ж илищната сграда на ищеца, построена в УПИ ІІ-общ, е на отстояние 12.65 м. от границата с УПИ ІІІ-общ, на която е изпълнен процесния навес . Същият се намира на изток от парцела на ищеца ІІ-общ. Тъй като жилищната сграда на ищеца е отдалечена на голямо разстояние от навеса, не е възможно последният да хвърля сянка върху нея, т.е. да я засенчва. Сянката, която хвърля, ще засенчва частта от двора, в близост до навеса. Засенчването ще бъде от изток и ще започне сутрин след изгрева на слънцето. Вещото лице е установило, че при условията на настоящия пролетен сезон, засенчването на част от дворното място на ищеца ще е най-голямо през сутрешните около 2-3 часа, когато сянката е около 5 м., постепенно ще намалява и следобедните часове - ще 5 изчезне. Приносът на частта от стената на навеса, над допустимата височина на оградата от 2.20 м - 0.23 м. - от страната на улицата, е малък, в сравнение със сянката на самата ограда до височината от 2.20 м.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

Основните разяснения по отношение фактическия състав на негаторния иск по чл.109 от ЗС са дадени в ТР №31/84г. от 06.02.1985г. на ОСГК на ВС и т.3 на ТР №4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС. Фактическият състав на правната норма е следният: Ищецът трябва да докаже, че е собственик, съсобственик на вещта или носител на ограничено вещно право върху вещта; че едно трето лице (съсобственик, собственик на съседен имоти или чуждо на собствеността лице) извършва неоснователни действия, които пречат на собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно, в пълен обем (съобразно правата си в имота) и съобразно предназначението на вещта.

По отношение неоснователността на действията (неоснователното въздействие) трябва да се има предвид следното: нарушението може да бъде извършено с действие, с бездействие или с поддържане на създадено състояние в резултат на действията. Правнорелевантни са и трите форми на човешко въздействие: действието във всички случаи трябва да бъде противоправно (да се нарушават конкретни правни норми или общото правило да не се вреди другимо); въздействието върху вещта може да бъде, както пряко, така и косвено; неоснователното действие трябва да ограничава, смущава, пречи или заплашва пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение; противоправното въздействие трябва да съществува към момента на предявяване на иска, разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение или да съществува опасност, че то ще продължи и за в бъдеще или да са останали трайни последици от нарушението; пречките за ползване на имота трябва да са по-големи от обикновените (чл.50 от ЗС).