Решение № 260064 от 27.05.2021, Районен съд - Свищов

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260064 гр.Свищов, 27.05.2021 год.

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 11.05.2021 г.:

Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1211 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взема предвид:

ИСК с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за сумата 510,00 лева -обезщетение за претърпени имуществени вреди

Ищецът М.М. , чрез адв.С.М. твърди,че на

21.12.2020г. М.С.М. е получил имейл от

„Д Банк“ за запорирана банкова сметка ***

№ 20181/10.12.2020г. по изп.дело №20207250401302 на ЧСИ В.Г..Същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 30.09.2020г. по адм.дело №154/2020г. на Административен съд В.Търново за сумата 167,57 лева в полза на О.С. запорното съобщение е посочено , че към 10.12.2020г. се дължат 902,40 лева, от които 167,57 лева-неолихвяеми вземания, 480,00лева-разноски на О.С. и 254,83 лева-разноски на ЧСИ. Твърди, че сумата

167,57 лева в полза на О.С. е заплатил с платежно нареждане от 24.08.2020г., преди издаване на изпълнителния лист.

По изп. дело

№20207250401302 на ЧСИ В.Г.длъжникът М. е направил разноски за адвокат -500,00лева.

След оставяне на исковата молба без движение, с уточняваща молба ищецът допълва, че изп. дело №20207250401302 на ЧСИ В.Г.е прекратено с постановление за прекратяване от12.01.2021г. на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.

Въз основа на гореописаното , ищецът претендира О.С. да бъде осъдена да му заплати сумата 500,00лева- адвокатско възнаграждение и 10,00лева- такса за обработка на запорно съобщение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди О.С. да заплати на М.С.М. сумата 500,00лева- адвокатско възнаграждение и 10,00лева- такса за обработка на запорно съобщение.Претендира разноски.

В съдебно заседание не се представлява. В предоставения 5 дневен срок за писмено становище от съдебно заседание на 11.05.2021г. такова не е постъпило.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска изцяло, като недопустим и неоснователен.

Оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение, платено от М.М. за процесуалното и представителство по изпълнително дело № 20207250401302 по описа на ЧСИ №725 В.Г.. Оспорва иска и по размер, като твърди, че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат е прекомерно, поради което е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание не се представлява. В предоставения срок за писмени бележки, такива не са постъпили.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Искът е по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на О.С. да заплати на М.С.М. сумата 510,00 лева / от които 10,00лева- такса за обработка на запорно съобщение от Дбанк и 500,00лева-заплатен адвокатски хонорар в изпълнителното производство/ - представляваща имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебно деловодни разноски по защита по и.д. № № 20207250401302 по описа на ЧСИ №725 В.Г., причинени от незаконосъобразни действия на служители на общината.

Приложено е разпечатка от платежно нареждане от 24.08.2020г. за сумата

167,57 лева, която М.С.М. е превел в полза на О.С. с посочено основание –разноски по адм.дело 154/2020г. на ВТ Адм.С.

Видно от материалите по делото- изп. лист, покана за доброволно изпълнеие до ищеца М.С.М. , изп.дело №20207250401302 на ЧСИ В.Г.е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 30.09.2020г. по адм.дело №154/2020г. на Административен съд В.Търново за сумата 167,57 лева в полза на О.С.

,издаден против М.С.М.. По образувано е изп.дело № 20207250401302 по описа на ЧСИ №725 В.Г., по което съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия- изпращане на запорни съобщения до банки, в които длъжникът има разкрити сметки. В резултат на това на 18.12.2020г. е наложен запор на сметка на ищеца М. в „Търговска банк Д“АД , в която са налични определени суми, като банката си е начислила такса 10,00лева за обработка на запорно съобщение.

Служебно е изискано от Административен съд В.Търново копие от разпореждане от 30.09.2020г. за издаване на изпълнителен лист, копие от изпълнителен лист, съответно молба за издаване на изпълнителен лист от О.С. при наличие на такава.

Видно от получените документи, на 28.09.2020г. адв.М.Я.-процесуален представител на О.С. е подал молба за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила решение по адм.дело №154/2020г. на Административен съд В.Търново, като съответно е внесена такса за това.На 30.09.2020г. е издаден изпълнителен лист за сумата 167,57 лева в полза на О.С. против М.С.М., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по адм.д. №154/2020г., съразмерно оттеглените в с.з. на 7.07.2020г. искове.

На 9.11.2020г. изпълнителният лист за О.С. е получен от адв.М.Р.. Въз основа на него е образувано изп.дело № 20207250401302 по описа на ЧСИ №725 В.Г..

Посредством Молба вх. № 00472/12.01.2021 г., адресирана до ЧСИ №725 В.Г., ответната страна обективира изявление за прекратяване на изпълнително дело № 20207250401302. С Постановление за прекратяване от 12.01.2021г. производството по изпълнително дело № 20207250401302 е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.Фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.

Установява се, че изпълнителното дело е образувано по молба на ответника и е въз основа на изпълнителен лист от

30.09.2020г. по адм.дело №154/2020г. на Административен съд В.Търново за сумата 167,57 лева в полза на О.С. ,издаден против М.С.М..

Като възложител на работата, ответникът е носител на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД при противоправно и виновно поведение. В тази връзка основният спорен по делото въпрос е дали е налице противоправност като обективен признак от състава на деликтната отговорност, съответно дали е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на деликвента, за което отговорност носи ответникът, и претендираните вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и начислени такси от банкатапо изпълнителното дело.

На първо място, в съдебното производство отговорността за разноски произтича от неоснователно образуван срещу страната, която е направила разноските, съдебен процес, съответно тази страна има право на разноски, когато процесът приключи в нейна полза - било като се отхвърли предявеният срещу нея иск, ако е ответник, било като в същата хипотеза се прекрати съдебното производство. Отговорността за разноски в съдебното исково производство е уредена в чл. 78 ГПК, като същата е обективна, безвиновна и не произтича от противоправно поведение на страната, която е загубила спора. В Решение № 189/20.04.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че предявяването на иск или извършването на каквото и да е друго съдопроизводствено действие поначало е правомерно. Противоправна е злоупотребата с право, когато производството е заведено недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави. Прието е, че отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната да се квалифицира като противоправно. Такава обективна, ограничена и безвиновна отговорност на взискателя по отношение разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство, не е изрично уредена в закона. В чл. 79 ГПК урежда само това как се разпределят в това производство разноските, направени от взискателя, но не е уредено как се разпределят разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство. Не е уредена възможност на длъжника да бъде репариран за сторените разноски в рамките на изпълнителния процес в зависимост от това дали обективно съществува или не правото на принудително изпълнение, доколкото произнасянето по този въпрос не е в рамките на компетентността на съдебния изпълнител. Следователно своите разноски длъжникът по изпълнителното дело ще има право да претендира само по общия ред, под формата на вреди от непозволено увреждане. За тази цел длъжникът по прекратеното на основание чл.433, ал.1 т.2 ГПК изпълнително дело, следва да докаже, че лицето, на което взискателят е възложил работата в хипотезата на чл.49 ЗЗД, е действало противоправно при образуване на изпълнителното производство. Такава противоправност, в аспекта на горепосоченото решение на ВКС, ще има, когато взискателят е действал недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави или закона.

В конкретния случай съдът намира, че изпълнителното произвдоство е образувано недобросъвестно и в противоречие със закона. Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2020г. по адм.дело №154/2020г. на Административен съд В.Търново за сумата 167,57 лева в полза на О.С.

,издаден против М.С.М..

Както се описа по горе на 28.09.2020г. адв.М.Я.-процесуален представител на О.С. е подал молба за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила решение по адм.дело №154/2020г. на Административен съд В.Търново. На 30.09.2020г. е издаден изпълнителен лист за сумата 167,57 лева в полза на О.С. против М.С.М.,като същия е получен на 9.11.2020г. от адв.М.Р.. На 7.12.2020г. е входирана молбата за образуване на изпълнително дело , видно от представеното копие на изп.дело № 20207250401302 по описа на ЧСИ №725 В.Г..

Месец преди подаване на молбата до Адм.съд за издаване на изпълнителен лист , въпросната сума от 167,57 лева е изплатена от М.С.М. в полза на О.С. по банков път. Същото се установява от приложена разпечатка от платежно нареждане от 24.08.2020г. за сумата 167,57 лева, която М.С.М. е превел в полза на О.С. с посочено основание –разноски по адм.дело 154/2020г. на ВТ Адм.С.

Т.е. процесната сума е постъпила по сметка на О.С. с достатъчно ясно обозначение на основанието за плащане, повече от месец преди подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист за същата сума и четири месеца преди подаване на молбата за образуване на изпълнително дело № 20207250401302 по описа на ЧСИ В. Г., поради което съдът приема че изпълнителното дело е образувано недобросъвестно.

На следващо място, съставът на деликтната отговорност, включително тази на възложителя по чл. 49 ЗЗД, изисква да е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение /в случая на натоварения служител на ответника/ и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от противоправното поведение. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без конкретното поведение претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че в резултат на образуваното изпълнително дело е заплатено адвокатското възнаграждение от ищеца в резултат от престираната правна помощ по производството, в които е бил страна М.М., от каквато правна помощ, с оглед защитата на интересите си несъмнено същият е изпитвал необходимост. Съдът намира, че ищецът е доказал пълно и главно всички елементи от състава на деликтната отговорност, която претендира и искът му е основателен относно адвокатското възнаграждение.

Относно сумата 10,00лева, за която ищецът заявява че е удържана от „Търговска банк Д“АД за обработка на запорно съобщение, съдът счита че ответната Община не носи отговорност. Касае се за сума , начислена от конкретна банка по нейни тарифи, извън таксите в изпълнителното производство, която не следва да се вменява на ответника.

Що се касае до въведеното с отговора на исковата молбата възражение от ответника, относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, платено от ищеца за процесуално представителство по изпълнително дело № 20207250401302 по описа на ЧСИ №725 В.Г., съдът намира същото за частично основателно.

Разпечатката съдържа 45 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef14b378-7a94-48f6-b32f-2e4bcf661ef4