Решение № 619 от 24.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. В., 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110200695 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Сдружение „Асоциация хипофиза“ - гр.В. срещу Наказателно постановление № 03-2201173/14.12.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-В., с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Намира за несправедливо наложеното наказание. Твърди, че не става ясно как и по какви критерии е установено, че нарушението е извършено на посочената в НП дата, както и защо не представлява маловажен случай. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност моли за намаляване на размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от управителя-В.Д. която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмено становище, в което излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: На 01.09.2022г. между въззивното сдружение и лицето В.П. бил сключен Трудов договор с №43, по силата на който последната била назначена на длъжност „здравен медиатор“ с място на работа- институции, лечебни заведения. Проноза била гражданин на У., като по отношение нея била издадена Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825096525. Трудовият договор бил сключен със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, като Проноза започнала да полага труд на същата дата-01.09.2022г. Въззивното сдружение обаче н е подало уведомление до ТП на ИА „ГИТ“ за сключения трудов договор в законоустановения 7- дневен срок от датата , на която лицето започнало работа.

На 02.11.2022г. от М. О. М.-Ж.-гл. инспектор и Б.А.Д.- инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“- В. била извършена проверка за спазване на нормативните изисквания от страна на дружеството, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Била насрочена документна проверка, при която представляващата сдружението представила уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, подписано с електронен подпис на същата дата. След запознаване с постъпилите документи поверяващите установили, че въззивното сдружение действително не е уведомило ТП на ИА „ГИТ“ за започване на работа на Проноза в установения за това срок. Във връзка с тези констатации на 29.11.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 09.09.2022г., не е уведомило съответното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето В.П., гражданин на У.. Актът бил съставен в присъствието на управителя на сдружението, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 14.12.2022г. било издадено и атакуваното 2 наказателно постановление, с което на Сдружение „Асоциация хипофиза“ било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля М. О. М.-Ж., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св.М.-Ж. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелката, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от приобщените по АНП копия от трудов договор, Протокол за извършена проверка, присъствена форма за м.септември 2022 год., Уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 3-0693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Последователна е също така практиката на ВАдмС, която приема, че съставянето на АУАН само в присъствие на един свидетел, макар че е нарушение, не е от категорията на съществените такива и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на какво 3 административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Надлежно са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, датата и мястото на извършването му, като са описани и съответните доказателства –трудов договор, график и присъствена форма за м.септември 2022г.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От приложения трудов договор е видно, че Проноза е била ангажирана по трудово правоотношение от санкционираното сдружение за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че Сдружение „Асоциация хипофиза“ има качеството работодател по отношение лицето В.П.. Като гражданин на У. същата се явява „гражданин на трета държава“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, а именно-лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Следователно по силата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ сдружението-жалбоподател е било задължено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа н а Проноза писмено да уведоми за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“-В. . От приложените копия от присъствена форма за м.септември 2022 год. и Трудов договор се установява, че Проноза е започнала да полага труд за дружеството на 01.09.2022г. Сдружението обаче не е уведомило ТП на ИА „ГИТ“ за това обстоятелство в законоустановения срок, а именно- до 08.09.2022г.

Нарушенията, изразяващи се в бездействие се считат за извършени на следващия ден след изтичането на срока, в който са можели да бъдат законосъобразно осъществени и следователно на 09.09.2022г., като не е подало необходимото уведомление, сдружението е извършило нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

От материалите по делото се установява, че на лицето, наето по трудово правоотношение, е предоставен режим на временна закрила. Това обаче не води до отпадане на задължението за подаване на уведомление .

Действително, като лице, на което е предоставена временна закрила на територията на РБ, В.П. има право на достъп до пазара на труда, без да се изисква разрешение. Изискването за подаване на уведомление обаче не е свързано с установения за граждани на трети държави разрешителен режим. В 4 практиката си ВАдмС изтъква, че такова се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС по директиви на Съвета, транспонирани със ЗТМТМ. Това становище е възприето изрично в Решение № 893 от 5.07.2022 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 1207/2022 г. , в което се изтъква също, че по силата на съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО , за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава.

С оглед действащата нормативна уредба и като съобрази изложеното становище на касационната станция настоящият състав приема, че въззивното сдружение е било натоварено със задължението по чл.10, ал.1 от ЗТМТ, неизпълнението на което правилно е констатирано от наказващия орган.

Следва да се отбележи, че на интернет-страницата на министерството на труда и социалната политика са дадени разяснения относно достъпа до пазара на труда на украинските граждани, ползващи се с временна закрила, като изрично е указано, че при наемането на работа на украински гражданин с „времена закрила“ работодателят трябва да подаде до Главната инспекция по труда Уведомление за действително започване на работа на гражданин от трета държава в 7-дневен срок от началото на заетостта. Указано е, че формулярът може да бъде намерен на сайта на ГИТ на български и английски език, като е посочен и съответният електронен адрес. Така всеки работодател е можел лесно да се информира и да избегне негативните последици от неизпълнението на това задължение.

Предвид всичко изложено съдът приема, че въззивното сдружение действително е осъществило състава на вмененото му нарушение.

От своя страна нормата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ предвижда имуществена санкция за виновните лица за случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. За процесното нарушение не е предвидено специално наказание и следователно наказващият орган правилно е преценил, че приложение следва да намери посочената обща санкционна разпоредба. Въззивното сдружение представлява юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.Поради това и по силата на чл.83, ал.1 от ЗАНН същото подлежи на административно наказване посредством налагане на имуществена санкция, каквото е и наложеното в случая наказание.