Определение № 1406 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1406 гр. П., 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. И. Д., като пълномощник на малолетния Б. С. Д., действащ чрез своя баща и законен представител С. Н. Д. и непълнолетния В. С. Д., действащ лично и със съгласието на баща си С. Н.

Д. - молители в производство по ЗЗДН и по частна жалба на В. А. Р., чрез пълномощника й адв. Г. М. - ответник, срещу Определение №2969/05.03.2025г. по гр.д.№ 20084/2024г. на Районен съд - П., XVIII гр.с., с което постановеното по делото решение № 596/12.02.2025г. е допълнено в частта за разноските. С обжалваното определение първоинстанционният съд е осъдил В. А. Р., род. на *** г., с адрес: гр. П., бул. „***“ № ***, ет. ***, да заплати на С. Н. Д., като баща и законен представител на Б. С. Д., и на В. С.

Д., действащ лично и със съгласието на своя баща, сумата в общ размер на 600 лева /шестстотин лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

В жалбите се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Молителите в производството по ЗЗДН искат от въззивния съд да им се присъди разликата над 600 лв. до пълния претендиран размер от 1200 лв. Твърди се, че наведеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е преклудирано и не може за първи път да се заявява с отговора на молбата по чл. 248 от ГПК. Ответницата В. Р. моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата за допълване на решението в частта за разноските – оставена без уважение поради ниската фактическа и правна сложност на делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК по жалбата на В. Р. е постъпил писмен отговор от насрещните страни Б. Д. и В. Д., подадена чрез пълномощника им адв. И. Д., в който изразява становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение.

П.ският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

1

Частните жалби са подадени в срок от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на В. Р. е неоснователна, а тази на молителите в производството по ЗЗДН - основателна по следните съображения:

С Решение № 596 от 12.02.2025г., постановено по гр.дело № 20084/2024г. на Районен съд - П., XVIII гр.с., В. А. Р., род. на *** г., с адрес: гр.

П., бул. „***“ № ***, ет. ***, е задължена да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на В. С. Д. и на Б. С.

Д., с адрес: село ***, общ. ***, ул. „***“ № ***. Първата инстанция не се е произнесла с решението по отговорността за разноските, поради което адв. И.

Д. е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с искане за допълване на решението чрез присъждане в полза на молителите на направените от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер на 1200 лв.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е съобразил, че молителите своевременно в открито съдебно заседание на 30.01.2025 г. са поискали присъждането на разноски съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1200 лева, респ. по 600 лева от всеки от двамата молители. Приел е, че по отношение на адвокатския хонорар е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и същото е основателно, поради което е присъдил минимален по чл.22 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за МРАВ размер на адв.възнаграждение от 600 лв. За да достигне до този резултат ПРС се е обосновал с цялостното развитие на производството, вида и свързаността на подадената молба за защита, осъществената защита, конкретната фактическа и правна сложност, фактът, че претенциите като фактически състави са сходни, а поисканите мерки за защита, които се иска да бъдат наложени по отношение на ответника спрямо молителите са еднакви, макар молителите да са двама.

Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд неправилно е присъдил по-малък от претендирания размер на заплатеното от жалбоподателите Б. Д. и В. Д. адвокатско възнаграждение.

Пред първата инстанция молителите в производството по ЗЗДН Б. С. Д.

– малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител С. Н. Д. и непълнолетния В. С. Д., действащ лично и със съгласието на баща си С. Н. Д., са доказали извършването на разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Искането за присъждането им е надлежно направено в хода на производството, включително и в проведеното открито съдебно заседание на 30.01.2025г. За това заседание ответницата В. Р. е била редовно уведомена, присъствала е лично и с процесуалните й представители адв. В. М. и адв. Г. М. от АК - П., но никой от тях не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от молителите, чрез техния баща и законен представител, адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

Такова възражение се прави едва с отговора на молбата по чл.248 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което ПОС приема, че то е несвоевременно заявено. Съгласно трайно установената съдебна практика /определение № 22 от 27.01.2012г. по т.д. № 682/2010г. на ВКС, I т.о.; определение № 51 от 24.03.2011г. по т.д. № 271/2010г. на ВКС, I т.о.; определение № 137 от 26.02.2014г. по ч.т.д. № 2

443/2014г. на ВКС, II т.о.; определение № 931 от 19.12.2014г. по ч.т.д. № 2386/2014г. на ВКС, I т.о.; определение № 13 от 17.01.2013г. по гр.д. № 1161/2012г. на ВКС, IV г.о. и др./ искането по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото – по реда и в срока по чл. 248 ГПК, а това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, до който момент страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски. Заявено след този момент, възражението е преклудирано. Такъв е и настоящият случай – възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е заявено за първи път с отговора на молбата по чл. 248 ГПК. Несвоевременното му заявяване изключва произнасянето на съда по въпросите за фактическата и правна сложност на делото и дали съобразно нея заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Доколкото в случая от В. Р., лично или чрез упълномощените й адвокати, не е било релевирано възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, при определянето на размера на дължимите на насрещните страни разноски РС - П. е следвало да съобрази единствено реално направените такива и да ги присъди в пълен размер от 1200 лв. (т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо наведените в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, както и в частната жалба на В. Р. възражения срещу размера на заплатения адвокатски хонорар, основани на ниската фактическа и правна сложност на делото, в случая са ирелевантни.

По изложените съображения жалбата на малолетния Б. С. Д., действащ чрез своя баща и законен представител С. Н. Д. и на непълнолетния В. С. Д., действащ лично и със съгласието на баща си С. Н. Д., се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да се измени, като се осъди В.

А. Р. да заплати на малолетния Б. С. Д., действащ чрез своя баща и законен представител С. Н. Д. и на непълнолетния В. С. Д., действащ лично и със съгласието на баща си С. Н. Д., към вече присъдения размер от 600 лв. още 600 лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 2969/05.03.2025г., постановено по гр.д. № 20084/2024г. на РС - П., XVIII гр.с., с което е допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по същото дело решение № 596/12.02.2025г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА В. А. Р., род. на *** г., ЛНЧ: ***, гражданин на Р.

***, с адрес: гр. П., бул. „***“ № ***, ет. ***, да заплати на малолетния Б. С.

Д., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен представител С. Н.

Д., ЕГН: ********** и на непълнолетния В. С. Д., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на баща си С. Н. Д., ЕГН: **********, към вече присъдения размер от 600 лв. още 600 /шестотин/ лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4