Решение № 4624 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4624 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20251100502774 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 19322/20.01.2025 г. на А. И. В., чрез адв. А. Л., срещу Решение № 23466/30.12.2024 г., постановено по гр. дело № 26866/2024 г. по описа на СРС, ГО, 163 състав, с което съдът е отхвърлил предявените кумулативно обективно съединени искове от А. И. В., срещу УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, както следва: иск с правно основание чл.

344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за отмяна на Заповед № 90/5.03.2024г. на ответника, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от 12.3.2024г.; иск с правно основание чл. 344, ал.1 т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на работа на заеманата преди уволнението длъжност „лекар, началник отделение, клас професии - Лекари началник 83МОД-988, с код по НКПД 13427011 в „Клиника по изгаряне и пластична хирургия, Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца“ при ответника УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД; иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ във вр. чл.225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа след прекратяването на трудовото правоотношение в размер на 128 444,52 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за шест месечен период 12.03.2024г. - 12.09.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда – 13.05.2024г. до окончателно заплащане на задължението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че въз основа на проведения конкурс през 2023 г. по същество не е възниквало ново трудово правоотношение между ищцата и ответника, а е продължило действието на съществувалата дотогава между тях трудово-правна връзка, възникнала по силата на трудов договор № 1

2433/11.04.1995 г. Посочва се, че първоначалното трудово правоотношение между страните е възникнало по силата на сключен между тях трудов договор през 1995 г. и същото многократно е било изменяно, като последното релевантно за процеса изменение е настъпило на 08.10.2021 г. по силата на Допълнително споразумение от 05.10.2021 г. Сочи се, че с допълнителното споразумение страните по трудовото правоотношение са се споразумели същото да се трансформира в срочно такова за времето докато длъжността „лекар, началник отделение“ в Клиника по изгаряне и пластична хирургия – Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца - УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД бъде заета въз основа на конкурс. Отбелязва се, че именно по време на действие на срочното трудово правоотношение (считано от 17.05.2022 г.) ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа се, че със заповед от 27.09.2023 г. на директора на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД е открит конкурс за заемане на горепосочената длъжност, който е бил спечелен от ищцата, за което същата е била уведомена от председателя на конкурсната комисия на 06.12.2023 г. Сочи се, че именно от тази дата (06.12.2023 г.) е възникнало на основание чл. 96, ал.

1 КТ новото трудово правоотношение между ищцата и ответника, като сключеното впоследствие допълнително споразумение от 13.12.2023 г. имало характера на съглашение между страните, с което се допълвало съдържанието на възникналото въз основа на конкурса правоотношение. Излагат се твърдения, че новото трудово правоотношение следвало по време упражненото от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което и работодателят нямал право да го прекрати на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, а единствено на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ. В допълнение, се поддържа и становище за основателност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. във вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, като се сочи, че получаваните от ищцата допълнителни възнаграждения били с постоянен характер, тъй като същите се начислявали винаги при покриване на обективните критерии, посочени във вътрешните правила на работодателя и не зависели от неговата преценка. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъде уважени. Претендира само сторените разноски пред първата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба вх. № 74822/04.03.2025 г., подаден от въззиваемата страна УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, чрез адв. Вилиана Цонева, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа се становище за законосъобразност на уволнението, като се сочи, че от момента на възникване на трудово-правната връзка между страните през 1995 г., макар и многократно изменяна, същата не е била прекратявана до момента на връчване на процесната заповед от 05.03.2024 г. Посочва се, че след провеждането на обявения със заповед на работодателя конкурс и спечелването му от ищцата, не е възниквало ново срочно трудово правоотношение. Отправя се искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в 2 законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, възникнало въз основа на конкурс, след придобито и упражнено от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по силата на което е заемала длъжността Лекар-началник на отделение, с код по НКПД 13427011 в „Клиника по изгаряне и пластична хирургия, Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца“ при ответника, както и че работодателят е издал процесната Заповед № 90/05.03.2024 г., с която трудовото й правоотношение е било прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.

В тежест на ответника и с оглед очертаните с исковата молба основания за отмяна на уволнението е да докаже законността на уволнението, т.е. че е било налице предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Между страните в производството не е спорно, а се подкрепя от представените писмени доказателства, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение съгласно трудов договор № 2433/11.04.1995 г., въз основа на който ищцата е била назначена на длъжност „научен сътрудник III степен“ в Клиника по изгаряне и пластична хирургия – деца при ответника; че на 05.10.2021 г. на основание чл. 119 вр. чл. 68, ал. 1, т.

4 КТ е сключено допълнително споразумение към трудовия договор, съгласно което страните са се съгласили да изменят срока на договора от безсрочен на срочен – до заемане въз основа на конкурс на длъжността „Лекар-началник на отделение“ в Клиника по изгаряне и пластична хирургия – Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца; че считано от 17.05.2022 г. ищцата е придобила и упражнила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО съгласно представено Разпореждане № **********/12.07.2022 г. на ТП на НОИ – София-град; че със Заповед № РД26-1859/27.09.2023г. на изпълнителния директор на ответното дружество е открит конкурс за заемане на длъжността „Лекар, началник отделение“ на Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца в Клиника по изгаряне и пластична хирургия към лечебното заведение, на който ищцата е класирана на първо място. Не се спори и относно това, че със Заповед № 90/05.03.2024 г., трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По делото е представено и допълнително споразумение от 13.12.2023 г., 3 сключено на основание чл. 107 вр. чл. 89 КТ и чл. 68, ал. 7 ЗЛЗ, с което страните са се споразумели, че считано от 14.12.2023 г. ищцата ще заема длъжността „Лекар-началник отделение“ в Клиника по изгаряне и пластична хирургия – отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца, като е уговорено срочност на трудовото правоотношение до 14.12.2026 г.

Спорно в настоящото производство е дали с това допълнително споразумение между страните е възникнало ново трудово правоотношение след като ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия.

В практиката на ВКС /решение № 838 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 1739/2009 г., IV г. о. решение по г. д. № 381/2009 г. IV г. о., решение по гр. д. № 374/2010 г., решение № 379 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 300/2011 г., III г. о., ГК/ трайно се приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява определен юридически факт, който трябва да е възникнал след сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението би могло да се извърши законосъобразно. Законът има предвид факт, настъпил след, а не преди сключването на трудовия договор между страните. Правна възможност за прекратяване на правоотношение с лице, което към момента на възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия, се предвижда с основанието по т. 10а на чл. 328 КТ /Д. В. бр.

46/2010 г. в сила от 18.06.2010 г./., т. е. тази възможност е налице за бъдещи правоотношения.

Във връзка с установяване на елементите от фактическия състав на уволнителното основание, приложено от работодателя в разглеждания случай, на първо място следва да бъде установено кога е възникнало трудовото правоотношение, прекратено с процесната заповед № 90/05.03.2024 г.

Спорът между страните е концентриран относно това дали трудовото правоотношение е възникнало на основание сключен между тях през 1995 г. трудов договор, който е бил изменян многократно през годините, или правоотношението за длъжността „Лекар-началник отделение“ в Клиника по изгаряне и пластична хирургия – отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца при ответника УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД е възникнало на основание проведен конкурс през 2023 г.

В разпоредбите на чл. 68, ал. 7, във вр. с ал. 1 от Закона за лечебните заведения изчерпателно са изброени длъжностите в лечебните заведения за болнична помощ, за които се провежда конкурс по Кодекса на труда, а именно: началник на клиника или отделение и главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор).

Във връзка с горното следва да се посочи, че конкурсът като способ за възникване на трудово правоотношение е уреден в чл. 89 - 97 КТ. Законът предвижда следването на процедура, гарантираща назначаването на найспособния кандидат за длъжност, определена за конкурсна в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя. Конкурсът се обявява от работодателя по подходящ начин; допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя, чийто числен и квалификационен състав е с оглед характера на конкурсната длъжност, която комисия има задача да провери дали подадените документи отговарят на изискванията, посочени в обявлението; на допуснатите кандидати се съобщава писмено датата, часът на започване и провеждане на конкурса; назначена от работодателя комисия, съставена от съответни специалисти, провежда конкурса в съответствие с предвидено в обявлението; класира успешно издържалите конкурса кандидати, а трудовото 4 правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място.

Разпечатката съдържа 31 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef141f5f-9423-4121-8fd9-62858dcbd372