Разпореждане № 5691 от 10.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5691 гр. Кюстендил, 10.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20251520103374 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.

В, ет.7, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. Л., против длъжника А. С.

М., ЕГН **********, с адрес в с. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 700,00 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между заявителя от една страна и А. С. М. от друга; 239,33 лв. – непогасена договорна лихва, дължима за периода от 10.02.2024г. – 10.07.2025г.; 315,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, 448,00 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 30,00 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.02.2024г., 400,00 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по кредита, начислени на 11.05.2024г., 331,57 лева лихва за забава, дължима от 11.02.2024г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 07.11.2025г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (07.11.2025г.) до изплащане на вземането, както и 41,89 лв. държавна такса и 330,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит, погасителен план към договора и др.

Районен съд- Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

1

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания в една част са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира относно сумата в общ размер на 763,00 лева – неплатено възнаграждение за закупени допълнителни услуги, както и 30,00 лв. непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране и 400,00 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по кредита, претендирани с подаденото заявление, следното:

Към заявлението е включена претенция за заплащане на „допълнителни услуги“, като цената на този пакет не е включена в годишния процент на разходите (ГПР) по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР надхвърля петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита. Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително - независимо дали е използвана някоя от услугите или не, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита.

Така сумата е уговорена при наличие на предпоставките на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК, които императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед съдържанието на договора за потребителски кредит, е видно, че е налице нищожна клауза по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 от ЗПК и същата не следва да се уважава от съда.

По отношение на претендираната сума в общ размер на 430,00 лв., представляваща непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, настоящата инстанция счита, че тя също противоречи на закона и на добрите нрави и следва да бъде отхвърлена. В случая се установява, че така наречената „такса за извънсъдебно събиране на вземането“ е в разрез с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на договора са в противоречие със 2 закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК - оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в заявлението дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 от ЗПК услуги.

Предвид изложеното горепосочените суми са недължими, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 21,61 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 100 лева, от което се дължи сумата в размер на 51,58 лв., съобразно уважената част от претенцията.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която А. С. М., ЕГН **********, с адрес в с. *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: 700,00 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между заявителя от една страна и А. С. М. от друга; 239,33 лв. – непогасена договорна лихва, дължима за периода от 10.02.2024г. – 10.07.2025г.; 331,57 лева лихва за забава, дължима от 11.02.2024г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 07.11.2025г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (07.11.2025г.) до изплащане на вземането, както и 21,61 лв. държавна такса и 51,58 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ

България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 315,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, 448,00 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 30,00 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.02.2024г., 400,00 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по кредита, начислени на 11.05.2024г.

3

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4