Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 418 от 13.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 153/2025
Вид
Определение № 418
Подписан
13.03.2025
В сила
13.03.2025
Състав
Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 9 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.22, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 119, ал. 1, т. 4 · Търговски закон
  • чл. 166, ал. 1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20255300900153 по описа за 2025 година

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от СИ ДИ ЕС 10 ООД ЕИК 200752827 чрез адв. Л. К.

– пълномощник, срещу отказ № 20250227042333-4/06.03.2025 г. на длъжностно лице по регистрация /ДЛР/ при АВ, постановен по заявление с p e r . № 20250227042333/27.02.2025 г. за вписване на довнасяне на дружествения капитал по партидата на търговеца.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен.

Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени материалите по делото, възраженията в жалбата и отговора към нея, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 06.03.2025г, а жалбата е входирана в Агенцията на същата дата. Доколкото изхожда от легитимирана страна /заявител в производството пред АВ/, е процесуално допустима, а по същество - основателна по следните съображения:

Отказът е постановен поради това, че след неколкократно дадени указания не е изпълнено изискването на чл.21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър за довнесен в банка капитал, като същевременно приложените ПКО не могат да служат като обезпечение на кредиторите. Изложен е и втори аргумент – за частично незаличени лични данни в чл. 19 от представения дружествен договор, в каквато връзка обаче указания на заявителя не са дадени.

Отказът е незаконосъобразен.

1

Спор по фактите няма, а по правната им интерпретация.

Безспорно е, че се касае до вписване на обстоятелства в графа капитал с оглед изпълнение на задълженията на всеки от съдружниците да довнесе размера на учредителния капитал над вече внесения по специалната набирателна сметка при учредяване на дружеството, като довнасянето е извършено чрез 2 бр. ПКО, т.е. в брой – в касата на търговеца.

Според ДЛР довнасянето не е извършено надлежно в нарушение на чл.21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър, според която извършването на паричната вноска може да бъде направено само по банкова сметка.

Липсва обаче законово изискване довнасянето на капитала или каквито и да било други последващи парични вноски, свързани напр. с неговото увеличаване, да бъдат внесени задължително по банков път.

В случая се касае до правноорганизационна форма ООД, приложима към която са разпоредбите на чл. 148, вр. чл. 119, ал. 1, т. 4 ТЗ относно увеличаване на капитала, които не съдържат подобно изискване нито за извършване на вноската, нито за вписване на увеличението.

Същевременно чл. 166, ал. 1 от ТЗ, която съдържа изискване паричните вноски за набиране на капитала на АД да се извършват по набирателна банкова сметка, открита от управителния съвет на името на дружеството, от една страна касае АД, а не ООД, а от друга - паричните вноски при учредяването на АД , а не последващи такива – за довнасяне на определения при учредяване на дружеството капитал или за неговото увеличение. В тази връзка недвусмислено е систематичното място на цитираната разпоредба в раздел втори на глава 14 ТЗ – "Учредяване", като наред с това използваният от законодателя термин "набирателна банкова сметка" се открива единствено за съхранение на пари, предоставени за учредяване на юридическо лице, която след учредяването му и изтегляне на средствата се закрива. В набирателната сметка се внася учредителният капитал на капиталовите търговски дружества, като тя не може да се използва за постъпване на суми по търговски сделки или друг вид плащания. Титуляр на набирателната сметка все още е едно нерегистрирано търговско дружество, като след регистрацията му тя се закрива. На практика изискването на чл. 166, ал. 1 ТЗ е приложимо само при учредяване на едно капиталово търговско дружество, тъй като до този момент то все още не съществува като правен субект, няма собствена каса и счетоводни записвания освен вноските на съдружниците. Тази разпоредба обаче е неприложима към други последващи вноски – за довнасяне на капитала, както е в случая, дори при неговото увеличаване, каквито изисквания в цитираните по – горе норми няма.

Следователно, допълнителното условие, въведено с разпоредбата на чл. 21, ал.

4, т. 5 от Наредба №1/14.02.2007 г., противоречи на закона, тъй като с норма от по-ниска степен е стеснен предметният обхват на ТЗ, което налага прилагането на по-високия по степен нормативен акт.

2

Поради това довнасянето на капитала чрез ПКО, който е надлежен първичен счетоводен документ, е надлежно направено и подлежи на вписване.

Колкото до втория констатиран порок, на заявителя изобщо не са били дадени указания за изправянето му.

Съгласно чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Следователно, длъжностното лице е следвало да му даде указания за представяне на документа със заличени данни, както е направил по отношение на първия констатиран порок, а не да поставя в процесуална изненада заявителя, сочейки втората нередовност за първи път с отказа. Съответно отказът, постановен преди и без да са дадени нужните указания, се явява незаконосъобразен.

Наред с това съгласно чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ , когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Следователно, непредставянето на документи със заличени лични данни, които не се изискват по закон – при наличието на цитираната законова презумпция, не представлява само по себе си основание за отказ от вписване.

Поради това налице са законовите изисквания за извършване на заявеното вписване в Търговския регистър, като обжалваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а на Агенция по вписванията на основание чл. 25, ал.5 от ЗТРРЮЛЦ - дадени задължителни указания да извърши исканото вписване.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Формирана е постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило н а чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., 3 определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20250227042333-4/06.03.2025 г. на длъжностно лице по регистрация /ДЛР/ при АВ, постановен по заявление с p e r . № 20250227042333/27.02.2025 г. за вписване на довнасяне на дружествения капитал по партидата на СИ ДИ ЕС 10 ООД ЕИК 200752827.

УКАЗВА на Агенция по вписвания да извърши исканото вписване.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4