Решение № 3080 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3080 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20211100514986 по описа за 2021 година

С решение № 20179737 от 01.09.2021 г., постановено по гр. д. № 24330/2020 г. на Софийски районен съд, ГО 87 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, обективно кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че М. Б. М., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 5632, 40 лв., главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 11.

2016 г. до м. 04. 2019 г., в имот с абонатен № 115298, находящ се на адрес: гр.

София, общ. „*******“, ж.к. „******* *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 619,40 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2017 г. до 08.01.2020 г., както и сумата от 43,98 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м. 05. 2017 г. до м. 04. 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1935/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, като са отхвърлени исковете в останалата част, като неоснователни и като погасени по давност.

Решението е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство М. Б. М. в неизгодните за нея уважителни части. Изложените 1 доводи във въззивната жалба са за неправилност, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Моли да се отмени решение от 01.09.2021г. по гр.д. 24330/2020 г., 87 състав СРС в обжалваните части. Претендира се присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски във всички съдебни инстанции.

Ответникът по въззивната жалба - „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.

Софийски градски съд предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са 2 уважени предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 200.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20179737 от 01.09.2021г., постановено по гр. д. № 24330/2020г. на Софийски районен съд, ГО 87 състав.

ОСЪЖДА М. Б. М. с ЕГН: ********** да плати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК: ******* сумата от 200 лева - разноски по водене на въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3