Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 319 от 04.06.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 238/2026
Вид
Решение № 319
Подписан
04.06.2026
В сила
20.06.2026
Състав
НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 10 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Разград, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20263330100238 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове П. К. Д. за установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу ответника , възникало на основание неизпъление на Договор за потребителски кредит № 40021008940 в общ размер на Главница:

577.52 лева, дължима от вноска № 6 с падежна дата 01,05,2024 г. до вноска № 22 с падежна дата 01.09.2025 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №522/2025 г. на РС – Средец; за заплащане на: Главница: 993.77 лева, дължима от вноска № 6 с падежна дата 01,05,2024 г. до вноска № 22 с падежна дата 01,09,2025 г.; Договорно възнаграждение: 1172.85 лева, дължимо от вноска № 6 с падежна дата 01,05,2024 г. до вноска № 22 с падежна дата 01,09,2025 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ 674.18 лева, дължимо от вноска № 6 с падежна дата 01,05,2024 г. до вноска № 22 с падежна дата 01,09,2025 г.; Неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1462 лева, дължимо от вноска № 6 с падежна дата 01,05,2024 г. до вноска № 22 с падежна дата 01,09,2025 г.; Лихва за забава: 705.79 лева дължима от 02,02,2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда по Договор за потребителски кредит № 40021008940, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането. Иска присъждане и на разноските по делото, в т.ч. и тези в заповедното производство.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права и задължения:, че между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 40021008940 за сумата 3000 лв. за срок от 30 месеца, като преди сключването на същия ответникът е получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват 1 на възможностите му и на финансовото му състояние, че същият е избрал да закупи и допълнителни услуги -„Фаст“ и „Флекси“., като това не е било задължително условие за сключване на договора, че възнаграждението за закупуване на допълнителните услуги е било разсрочено като част от всяка една погасителна вноска; че размерът на месечната вноска е 161,42 лв. при ГПР 41,00% и общо дължима сума 4842.37 лв.; съответно за допълнителните услуги възнагражденията са в размер на 12900 лв. и 2580 лв., а размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 126 лв.; респ. общо дължимата сума –8622,37 лв., че ответникът е получил сумата 3000 лева, преведена чрез паричен превод от 27.10.2023 г. ; че на 21.03.2024 г. е извършена промяна на погасителния план по искане на ответника Също така сочи, че ответникът е заплатил по договора за кредит общо сумата 1244.00 лв., че е изпаднал в забава по отношение на плащанията, че за процесните суми ищецът е искал издаване на заповед за изпълнение, че с разпореждане на РС – Средец по ЧГД №522/2025 г. е разпоредено издаване на заповед за изпълнение само за сумата 577.52 лева, а за останалите вземания е отказано издаването на такава, както и че срещу заповедта е депозирано възражение по чл.414 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника. В срока по чл.131 от ГПК същият оспорва иска. В о.с.з. сочи, че разпоредбите на договора нарушават конкретни текстове на Закона за потребителския кредит, както и че е платил претендираната главница.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.10.2023 г. между П. К. Д., като кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №40021008940, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 3000 лв., който следвало да бъде върнат на 30 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 01.05.2026 г., при посочени в договора ГЛП 41,00 % и ГПР 49,02 %. В договора е записано и закупуването от кредитополучателя на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, първата от които му дава право да получи приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на същия преди клиентите, без закупена услуга, за която дължи 1200 лв. Втората услуга му предоставя право за едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора, свързана с отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските, за която дължи 2580 лв. Видно от погасителния план към договора, цената на допълнителните услуги е разсрочена и е включена в месечната вноска, с което същата от 161,42 лв. е променена на 287,42 лв.

Ответникът не оспорва, че е получил сумата 3 000 лв. по договора.

В исковата молба ищецът признава, че е получил по процесния договор от ответника сумата 1244 лв.

Поради непогасяване на задължението в срок, на 23.09.2025 г. кредиторът депозирал в заявление, с което поискал издаване на заповед за изпълнение и по образуваното ч. гр. д. № 522/2025 г. по описа на РС – Средец съдът е издал заповед П. К. Д., с ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: гр.

Разград местност *********, да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 , със седалище/адрес на управление: гр.

2

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, електронна поща:

[email protected], законни представители – Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак, в качеството им на управители, сумата в размер на 577,52 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40022285848 от 19.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 23.09.2025 г., до изплащане на вземането, както и сумата в общ размер на 14,56 лева разноски по делото, представляващи платена държавна такса в размер на 9,82 лева, съобразно уважената част от заявлението, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 4,74 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 26 от НЗПП и съразмерно с уважената част от заявлението.

По същото дело с определение Рег.№ 375 / 10.10.2025 съдът е отхвърлил заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против длъжника П. К. Д., с ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: гр.

Разград местност ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за присъждане на следните суми: сумата от 1173,77 лв. – разлика от присъдения размер от 577,52 лв. до претендираната главница от 1571,29 лв., договорна лихва в размер на 292.57 лева за периода от 25.06.2024 до 25.07.2025 г.; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 1172.85 лева, дължимо от вноска № 6 с падежна дата 01.05.2024 г. до вноска № 22 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 674.18 лева, дължимо от вноска № 6 с падежна дата 01.05.2024 г. до вноска № 22 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1462 лева, дължимо от вноска № 6 с падежна дата 01.05.2024 г. до вноска № 22 с падежна дата 01.09.2025 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 06.08.2024 г., лихва:

705.79 лева - лихва за забава, дължима от 02.02.2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, както и за разноските в частта, в която се иска присъждане над сумата от 14,56 лв. до пълния претендирания размер от 360,46 лв.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът по заповедта е депозирал възражение и в указания от съда срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК. В същия срок е предявил и осъдителни искове за сумите, по отношение на които съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение.

Видно от представената по делото разписка на 28.05.2026 г. ищецът е платил по сметка на ответника сумата 884,27 4 евро като вноска по кредит.

При така установеното от фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че са били обвързани от договор за кредит, по който длъжникът не е погасявал месечните вноски и вземанията по него са с настъпил падеж. Исковите претенции касаят заплащане на главница, договорно възнаграждение по кредита и законна лихва за забава, както и други вземания по този договор, поради което съдът следва да установи 3 наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. В настоящия случай това правоотношение се обективира в сключения договор за потребителски кредит, за който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, тъй като длъжникът е физическо лице, ползващо услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП директно възпроизвеждат чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като дефинират понятието за неравноправна клауза, а съгласно константната съдебна практика, съдът следи служебно за наличието на неравноправна клауза в потребителски договор.

Правилата относно защитата на потребителите са императивни правни норми в обществен интерес, за които съдът е длъжен да следи служебно, а в случая и ответникът се е позовал на същите.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или договор за потребителски кредит, кредиторът е длъжен да му предостави своевременно и съобразно изразените от него предпочитания, въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

Информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 към ЗПК. В съответствие с чл. 5, ал. 5 от ЗПК, формулярите, съдържащи преддоговорната информация трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора. В конкретния случай информацията, съдържаща се във формуляра, макар и формално да е налична, не съответства на параметрите на сключения договор, тъй като кредиторът, предлагайки на потребителя да подпише приложение към стандартния европейски формуляр, представляващо допълнителна преддоговорна информация (л. 9) за ползване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, е променил същата в значителна степен. С подписване на цитираното приложение общият размер на задължението на ответника вече е в размер на 8622,37 лв. (вместо 4 842,37 лв., колкото е посочено в т.6 от СЕФ), а месечната вноски по кредита – 287,42лв. (вместо 161,42 лв.), което неминуемо води до увеличаване на годишния процент на разходите. По този начин на потребителя му е наложено да приеме клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Следва да се отчете, че по делото не е доказано да е спазена разпоредбата на чл. 6 от ЗПК, кредиторът да е предоставил подходящи разяснения на потребителя, позволяващи му да прецени доколко предлаганият договор за кредит съответства на неговите потребности и финансово състояние, както и да разясни преддоговорната информация по чл. 5, която трябва да бъде предоставена, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч. последиците при просрочени плащания.