Определение № 2300 от 07.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2300 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20261800501032 по описа за 2026 година

Подадена е частна жалба от М. Ц. М. чрез адв. Й. от САК срещу определение, постановено в о.с.з. на 08.06.2026 год. по гр.д. № 154/2026 год. по описа на РС-Етрополе, с което съдът е оставил без уважение молбата на ответника за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба на „Адессо Кредит България“ ЕООД, гр. Ботевград.

Сочи, че съдът не се е произнесъл по главното искане на ответника, а именно: да приеме, че срокът за отговор на исковата молба не е изтекъл поради ненадлежно връчване на съдебните книжа, както и поради обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по искането на адв. Й. за електронен достъп до делото още на 18.03.2026 год., респ. не е дал указания на ответника да представи пълномощно. Сочи още, че съдът е нарушил процедурата по чл. 66, ал. 1 от ГПК, като не се е произнесъл по поисканите от ответника доказателства относно действителното връчване на книжата; съдът е игнорирал съвкупността от обстоятелства, които представляват „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да приеме, че отговорът на исковата молба е подаден в законоустановения срок, а при условията на евентуалност /ако прецени този довод за неоснователен/, да възстанови срока за подаване на отговор по чл. 131 от ГПК.

Ищецът „Адессо Кредит България“ ЕООД не взема становище по частната жалба.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и приложените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от „Адессо Кредит България“ ЕООД срещу М. Ц. М. по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 3067,75 евро, представляваща парично вземане по запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2023 год.

– датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане, като за вземането е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 502/2023 1 год. по описа на РС-Етрополе. С разпореждане от 16.03.2026 год. съдът е указал на ответника в едномесечен срок от получаване на преписа от исковата молба и доказателствата да представи отговор по чл. 131 от ГПК. Във върнатия втори отрязък от съобщението до ответника с дадените от съда указания е отбелязано от връчителя, че лицето не се намира на домашния си адрес, а е задържано в затвор - Кремиковци /по данни от неговия баща/. Съдът е разпоредил книжата да бъдат връчени на ответника чрез началника на затвора, като според приложената по делото разписка ответникът е получил лично преписа от исковата молба и доказателствата на 25.03.2026 год. Още на 18.03.2026 год. адв. Й. с молба през ЕПЕП е поискал от съда да му предостави електронен достъп до делото в качеството му на адвокат – пълномощник на М. М.. С разпореждане от същата дата съдът е разпоредил адв. Й. да се уведоми да представи пълномощно. Липсват данни това разпореждане на съда да е доведено до знанието на ответника или пълномощника. В заповедното производство по ч.гр.д. № 502/2023 год. по описа на РС-Етрополе ответникът е бил представляван от адв. Й., видно от приложения договор за правна защита и съдействие, като пълномощникът е подал надлежно възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение № 266/28.12.2023 год. на РС-Етрополе.

С определение № 240/22.05.2026 год. съдът е изготвил проекто-доклад по делото и е насрочил същото в о.с.з. на 08.06.2026 год. С молба от 04.06.2026 год. адв. Й. отново е поискал да му бъде предоставен електронен достъп до делото, като е приложил договор за правна защита и съдействие и е депозирал молба, в която моли съдът да приеме, че срокът за подаване на отговор на исковата молба не е изтекъл поради допуснати от съда процесуални нарушения, респ. съдът да възстанови срока за подаване на отговор в случай, че прецени това искане за неоснователно. Представен е и отговор на исковата молба от ответника чрез адв. Й.. В проведеното о.с.з. съдът е приел, че ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба, както и че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да обуславят възстановяване на срока за подаване на отговор по чл. 131 от ГПК, като с протоколно определение в същото съдебно заседание е оставил без уважение молбата на адв. Й. за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба по реда на чл.

64 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е допустима.

По същество, съдът намира, че обжалваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения:

Предпоставка за разглеждане на подадена молба за възстановяване на срок по реда на чл. 64 от ГПК е страната да е пропуснала законоустановения или определен от съда срок за извършване на съответното процесуално действие. В случая районният съд неправилно е преценил, че срокът за подаване на писмен отговор на исковата молба е изтекъл.

2

Действително, към момента на образуване на исковото производство по реда на чл.

422 от ГПК на съда не е било известно, че ответникът има упълномощен адвокат.

Съдържанието на представеното в заповедното производство пълномощно не обосновава категоричен извод, че волята на упълномощителя е била да предостави на адвоката неограничена представителна власт по всички, настоящи и бъдещи съдебни производства, включително това по чл. 422 от ГПК, за установяване вземанията на кредитора по издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, по които производства упълномощителят би бил конституиран като страна, независимо дали ищец или ответник.

Формално изявената воля е неясна, тъй като от една страна с пълномощното страната е упълномощила адв. Й. с пълния обем представителна власт по смисъла на чл. 34 от ГПК, както и изрично с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, вкл. да изготвя искови молби, да депозира същите и да участва по образуваните дела от името на упълномощителя и за негова сметка, да го представлява в изпълнителни производства и др., както и "изрично“ - да го представлява по ч.гр.д. № 502/2023 год. по описа на РС-Етрополе /заповедното производство/, като упълномощаването е дадено безсрочно. Въпреки връзката между заповедното и исковото производство по чл. 422 от ГПК исковото не е иманентно присъща, а само възможна последваща фаза от защитата на кредитора, което изключва предположение за разпореждане с представителна власт и по него при липса на изрично упълномощаване /вж. в този смисъл Решение № 135 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 700/2026 г., I т. о. и др./.

В случая обаче, още преди да започне да тече срока за подаване на отговора на исковата молба, пълномощникът на ответника адв. Й. е поискал електронен достъп до делото на 18.03.2026 год., т.е. преди връчване на препис от исковата молба на ответника чрез затворническата администрация, но такъв достъп не му е бил осигурен, респ. разпореждането с указанията на съда за представяне на пълномощно не е връчено на страната или нейния процесуален представител. Това представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до невъзможността ответникът да подаде отговор на исковата молба. Изпращането на съобщение до страната вместо до представляващия я адвокат в нарушение на правилата за връчване чрез пълномощник води до извода, че срокът за изпълнение на указанието не е започнал да тече, тъй като е налице нарушение на правото на участие на страната в процеса /вж. в този смисъл решение № 43 от 5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6217/2014 г., I г. о. на ВКС на РБ и др./. Когато до знанието на съда е доведен фактът, че страната има упълномощен адвокат, следва да бъде осигурена възможността за защита чрез надлежно връчване на този процесуален представител, особено в случай като настоящия, в който страната е лишена от свобода и в невъзможност да упражнява сама и пълноценно правата си. Съдът е следвало при нередовност на молбата да укаже на страната да представи пълномощно и едва след изтичане на срока за това /след надлежно връчване на съобщението с указанията и след изтичане на срока за изпълнение/, да се произнесе по искането за предоставяне на електронен достъп до делото, както и при представяне на пълномощно да осигури такъв достъп, вкл. да разпореди препис от исковата молба да се връчи на страната чрез упълномощения адвокат с указания за възможността да подаде отговор по реда на чл.

131 от ГПК.

3

Съдът намира, че процесуалното нарушение, изразяващо се в неприлагане на процедурата по уведомяване на пълномощника на страната за възможността да подаде писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, води до извод, че срокът за подаването на такъв не е започнал да тече. След като срокът не е изтекъл, то е безпредметно и произнасянето на съда по искането за възстановяването на този срок по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Самият ответник изрично е заявил, че прави това искане под условие, а именно – в случай, че съдът прецени за неоснователни доводите му, че този срок не е изтекъл. С молбата за възстановяване на срока страната е подала надлежно и писмен отговор на исковата молба, който следва да бъде приет като подаден в законоустановения срок и да бъде включен в доклада на съда по чл. 146 от ГПК.

Тъй като не са налице предпоставките за разглеждане по същество на молбата по чл.

64, ал. 2 от ГПК /с оглед обстоятелството, че писменият отговор на исковата молба е депозиран в законоустановения срок/, то обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на РС-Етрополе с указания да приложи надлежно подадения отговор на исковата молба по делото и да продължи съдопроизводствените действия.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение, постановено в о.с.з. на 08.06.2026 год. по гр.д. № 154/2026 год. по описа на РС-Етрополе, с което съдът е оставил без уважение молбата на ответника М. Ц. М. чрез адв. Й. от САК за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.

ВРЪЩА делото на РС-Етрополе за изпълнение на дадените с настоящото определение указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4