Решение № 29 от 06.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ловеч, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 202/07.08.2025 г., по гр.д. № 1103/2024 г. на РС – Тетевен, съдът е признал за установено по отношение на А. С. М., А. А. М. и Д. А. М., че М. Д. М. и Д. М. М. са собственици по давностно владение върху ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на с. Български извор, одобрена със Заповед РД-18-1790/30.10.2018 г. на Изп. Директор на АГКК, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменил констативен нотариален акт за собственост № 35, том 11, рег. № 1779, дело № 208/2021 г. по описа на нотариус Румяна Вутева, рег. № 392 по рег. на НК с район на действие PCТетевен в частта, в която на А. Д. М. и М. Д. М. са признати равни права по давностно владение и наследство върху цялата сграда с идентификатор ***. Със същото решение съдът разпределил отговорността за разноските, осъждайки на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. М., А. А. М. и Д.

А. М. да заплатят на М. Д. М. и Д. М. М. сумата от 2 523.00 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от А. С. М., А. А. М. и Д. А.

М., в са направени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост. В жалбата се поставя акцент, че съдът е игнорирал силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д. № 728/2022 г. на РС – Тетевен, с което съдът допуснал до съдебна делба между М. Д. М. и наследодателя на въззивниците А. Д. както поземлен имот идентификатор *** по КККР на с. Български извор, така и находящите се в него сгради, вкл. процесната с идентификатор ***, като се излага недоволство към проявената от районния съд пасивност по изясняване на това обстоятелство, вкл. чрез извършване на служебна проверка на твърдението за наличие на влязло законна сила съдебно 1 решение по гр.д. № 728/2022 г. на РС – Тетевен. Във въззивната жалба се прави оплакване и срещу несъобразяване от районния съд на приетото нотариално дело и съдържащите се по делото документи, по което дело М. Д.

М. и неговият брат А. Д. (наследодателят на въззивниците) са признати по давност и наследство от родителите им за съсобственици с равни права върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на с. Български извор и двете сгради в него. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите не е постъпил писмен отговор.

Въззивниците участват в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Т. Ц., който поддържа въззивната жалба, навежда доводи за нейната тяхната основателност, моли за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения от въззиваемите иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемите вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалните представители по пълномощие адв. С. С. и адв. С. Х., които оспорват въззивната жалба, като в хода на устните състезания излагат съображения за правилност на обжалваното съдебно решение, молят потвърждаването му и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за недопустимо, поради постановяването му по недопустим иск, като съображенията за това са следните:

Със съдебно решение № 187/09.12.2022 г., по гр.д. № 728/2022 г. на РС – Тетевен, съдът допуснал съдебна делба при равни квоти между М. Д. М. и А.

Д. М. (наследодателят на ответниците, починал на 17.10.2023 г.) както върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Български извор, така и находящите се в него сгради, вкл. процесната с идентификатор ***, като основанието за възникване на собствеността е наследяване от родителите на съделителите. Решението е влязло в законна сила на 30.12.2022 г., делбата по него не е извършена, а делото е внесено в архив, поради невнясяне на разноски за остойностяване дяловете на съделителите.

На 07.11.2024 г. от М. Д. М. (единият съделител) и Д. М. М. (негова съпруга) против А. С. М., А. А. М. и Д. А. М. е предявен установителен иск за собственост - ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***, придобити по давностно владение в режим на СИО.

Предявеният иск за собственост е недопустим, защото с него от двама съпрузи се претендира собственост върху недвижим имот, за който с влязло в сила съдебно решение е допусната делба между ответниците и единия от съпрузите ищци. След като влязлото в законна сила решение за допускане на делба се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник (чл.

344, ал. 1 ГПК), същите не би могло да се пререшават от съделителите, чрез 2 водене на нови искове за вещни права, основани на факти, осъществили се до приключване на устните състезания (чл. 298, ал. 1 ГПК). В случая с установтелния иск за собственост се претендират права върху една вещите, допуснати до делба (сграда с идентификатор ***), като основанието, от което се претендират правата е построяване и придобиване по давност от М. Д. М. през време на брака му с Д. М. М.. Това основание е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК. Решението по допускане на делбата обвързва както страните в делбеното производство, така и техните наследници и правоприемници (чл.

298, ал. 2 ГПК). В този смисъл в установителното действие на решение по чл.

344, ал. 1 ГПК обвързва М. Д. М. (като съделител) с А. С. М., А. А. М. и Д. А.

М., в качеството им на наследници на А. Д. М. (другият съделител).

Решението обвързва и Д. М. М., в качеството й на необходим другар на страната на ищеца съделител М. Д. М., доколкото съпрузите са необходими другари в съдебните спорове за собственост на вещи или имоти, придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност (ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС), а съдебният акт по допускане на делбата изключва такива нейни права, признавайки нейния съпруг за съсобственик и на жилищната сграда (½ ид.ч.), но по наследяване от родителите му. Заради обвързаността на Д. М. М. от съдебното решение по чл. 344, ал. 1 ГПК, предявения от нея от съпруга й иск за собственост върху същата сграда е недопустим.

Произнасянето по същество по недопустимия иск води до порок недопустимост на съдебното решение, при чиято констатация в интснционната му проверка, задължава въззивния съд да го обезсили и да прекрати производството по делото (чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК).

С оглед недопустимостта на предявения иск и прекратяване на производството по делото, ищците М. Д. М. и Д. М. М. следва да заплатят на ответниците А. С. М., А. А. М. и Д. А. М. сторените по делото разноски за двете инстанции (чл. 78, ал. 4 ГПК), които са доказани в общ размер на 961,15 лв. (111,15 лв. – такса за въззивно обжалване, 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 550 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция), която сума се равнява на 491,43 евро.

Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 202/07.08.2025 г., по гр.д. № 1103/2024 г. на РС – Тетевен, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1103/2024 г. на РС – Тетевен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК М. Д. М., с ЕГН ********** и Д. М. М., с ЕГН **********, двамата с адрес: с. *** да заплатят на А. С. М., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, А. А. М., с ЕГН **********, с адрес: с. *** и Д. А. М., с ЕГН **********, а адрес: с. *** сумата от 491,43 евро, представляваща общ размер на разноските за двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от 3 връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ловеч, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 202/07.08.2025 г., по гр.д. № 1103/2024 г. на РС – Тетевен, съдът е признал за установено по отношение на А. С. М., А. А. М. и Д. А. М., че М. Д. М. и Д. М. М. са собственици по давностно владение върху ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на с. Български извор, одобрена със Заповед РД-18-1790/30.10.2018 г. на Изп. Директор на АГКК, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменил констативен нотариален акт за собственост № 35, том 11, рег. № 1779, дело № 208/2021 г. по описа на нотариус Румяна Вутева, рег. № 392 по рег. на НК с район на действие PCТетевен в частта, в която на А. Д. М. и М. Д. М. са признати равни права по давностно владение и наследство върху цялата сграда с идентификатор ***. Със същото решение съдът разпределил отговорността за разноските, осъждайки на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. М., А. А. М. и Д.

А. М. да заплатят на М. Д. М. и Д. М. М. сумата от 2 523.00 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от А. С. М., А. А. М. и Д. А.

М., в са направени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост. В жалбата се поставя акцент, че съдът е игнорирал силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д. № 728/2022 г. на РС – Тетевен, с което съдът допуснал до съдебна делба между М. Д. М. и наследодателя на въззивниците А. Д. както поземлен имот идентификатор *** по КККР на с. Български извор, така и находящите се в него сгради, вкл. процесната с идентификатор ***, като се излага недоволство към проявената от районния съд пасивност по изясняване на това обстоятелство, вкл. чрез извършване на служебна проверка на твърдението за наличие на влязло законна сила съдебно 1 решение по гр.д. № 728/2022 г. на РС – Тетевен. Във въззивната жалба се прави оплакване и срещу несъобразяване от районния съд на приетото нотариално дело и съдържащите се по делото документи, по което дело М. Д.

М. и неговият брат А. Д. (наследодателят на въззивниците) са признати по давност и наследство от родителите им за съсобственици с равни права върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на с. Български извор и двете сгради в него. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите не е постъпил писмен отговор.

Въззивниците участват в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Т. Ц., който поддържа въззивната жалба, навежда доводи за нейната тяхната основателност, моли за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения от въззиваемите иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемите вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалните представители по пълномощие адв. С. С. и адв. С. Х., които оспорват въззивната жалба, като в хода на устните състезания излагат съображения за правилност на обжалваното съдебно решение, молят потвърждаването му и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за недопустимо, поради постановяването му по недопустим иск, като съображенията за това са следните: