Решение № 54 от 28.05.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Сливен , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Я. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова М.а

Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М.а Въззивно гражданско дело № 20212200500181 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №260102/12.02.2021г. по гр.д.

№3737/2020г. на Сливенски районен съд, с което е осъден Д. Р. И., на основание чл.109 от ЗС, да премахне бетонно преместваемо барбекю и саксии/кашпи с растения, държани от него в дворното място, разположено между двете сгради, построени в поземления имот с идентификатор №***, на адрес: гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, в който ищцата М. К. Р. е собственик на апартамент в изградената в имота масивна жилищна сграда №2 и на 70/468 ид.ч. от поземления имот, чието ползване е уредено в Споразумение за режим на ползване от 21.07.2014г. с нотариална заверка на подписите. С решението са отхвърлени, поради настъпило изпълнение в хода на процеса, предявените от М. К. Р. против Д. Р. И. искове за премахване на построена от него незаконна постройка – навес, както и да преустанови отглеждането на куче, порода Питбул и да премахне кучешка колиба, намираща се в дворното място, разположено между двете сгради, построени в поземления имот с идентификатор №***, на адрес: гр.С., ул. „П.Б.Д.“ №**, в който ищцата М. К. Р. е собственик на апартамент в изградената в имота масивна жилищна сграда №2 и на 70/468 ид.ч. от поземления имот, чието ползване е уредено в Споразумение за режим на ползване от 21.07.2014г. с нотариална заверка на подписите. Присъдени са разноски 1 на ищцата в размер на 890лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Д.

Р. И. изцяло.

В жалбата си, въззивникът Д. Р. И. чрез пълномощника адв. М.Д. от АК - Сливен посочва, че обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която е осъден да премахне бетонно преместваемо барбекю е недопустимо, като постановено по непредявен иск, а в останалата му част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона и в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че нито с първоначалната искова молба, нито с последващото в съдебно заседание допълнение е направено искане за премахване на барбекю, разположено в 70/468 ид.ч. от ПИ, собственост на ищцата, поради което съдът се е произнесъл недопустимо по непредявен иск. На следващо място намира решението за неправилно и в частта, с която исковите претенции за премахване на незаконна постройка – навес, къщичка за отглеждане на куче и преустановяване отглеждането на куче, порода Питбул, са отхвърлени поради настъпило изпълнение в хода на процеса. Извода на съда бил неправилен. Тези искови претенции твърди, че са неоснователни и недоказани и следвало да се отхвърлят като такива. Посочва, че съгласно установената съдебна практика не е достатъчно да се установи, че даден строеж е незаконен, за да се иска премахването му на основание чл.109 от ЗС, а следвало да с докаже, че строежът създава обективни пречки на собственика на имота да го ползва по предназначение. По делото такова доказване не било проведено. Въззивникът посочва, че от заключението на вещото лице се установило, че строежът е изграден в източната част на терасата, която е част от неговото жилище, не излизал извън пространството на верандата и по никакъв начин не ограничава упражняването на правото на собственост на ищцата върху съответната част от дворното място. Съдът не изложил мотиви по какъв начин изграждането на тази постройка – навес ограничава правото на собственост на ищцата.

По отношение на кучето и кучешката колиба посочва, че от показанията на свидетелите не се установило кога са премахнати – преди или след завеждане на иска.

Въззивникът счита за недоказано и искането за премахването на десетина броя големи кашпи с палмови растения, тъй като не се установило по какъв начин същите пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. Излага съображения относно приетото като доказателство по делото споразумение за разпределяне ползването на дворното място между собствениците, като посочва, че то е общо, без граници и конкретни параметри и не е извършено реално разпределение. По този начин не може да се прецени за коя част от дворното място ответникът пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. Разпределението не било съобразено с верандата на ответника. Поради това въззивникът счита, че останали недоказани твърденията, че с действията си пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. С оглед 2 изложеното, въззивникът моли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да премахне бетонно преместваемо барбекю, като недопустимо; да отмени като неправилно решението в частта относно осъждането му за премахване на саксии/кашпи с растения; да отмени решението в отхвърлителната му част относно основанието за това – изпълнение в хода на процеса и вместо това да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – М. К. Р..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна М. К. Р. чрез пълномощника си адв. Р.К. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.

Посочва, че районният съд правилно е установил фактите по делото въз основа на събраните в хода на производството доказателства и е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Счита, че твърдяната от въззивника недопустимост на решението не е налице, тъй като петитумът бил допълнен в предвидените от закона срокове. От свидетелските показания се установила основателността на твърденията по отношение на разположените в дворното място десетина броя кашпи с растения.

Посочва, че достъпът до верандата следва да се осъществява през всекидневната на жилището на ответника и фактът, че същият е направил незаконен достъп до жилището си откъм южната страна, не оправдавало възможността му да твърди, че има право на достъп до жилището си от тази страна на сградата и да разполага вещи, които пречат на ищцата безпрепятствено за упражнява правото си на собственост върху притежаваните от нея идеални части от терена. Ответникът не притежава право на собственост върху дворното място. С оглед изложеното, моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

С разпореждане от 12.04.2021г. съдията-докладчик е констатирал нередовности на исковата молба, въз основа на която е образувано производството, поради което е оставил същата без движение с указания за отстраняване на нередовностите. В указания срок е постъпило уточнение на исковата молба. Препис от същото е връчено на ответника, като му е дадена възможност за становище /допълнителен отговор/, какъвто е постъпил.

3

С допълнителната искова молба и с подадения отговор също не са направени доказателствени искания.

В с.з., въззивникът Д. Р. И. , редовно призован не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по пълномощие адв. М.Д., която е посочила, че поддържа подадената жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Развити са съображения, аналогични с тези в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата М. К. Р., редовно призована, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалния й представител по пълномощие адв. Р.К., която посочва, че оспорва въззивната жалба и подържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с възраженията за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение в частта относно постановеното премахване на бетонно преместваемо барбекю, поради липса на такава искова претенция, следва да се отбележи, че същите са неоснователни. Именно във връзка с възраженията във въззивната жалба, при предприемане на подготвителните действия по разглеждане на делото във въззивната инстанция, въззивният съд е констатирал нередовности на исковата молба, част от които касаят претенцията относно барбекюто и е оставил същата без движение с нарочни указания. В изпълнение на дадените указания, ищцата – въззиваема е конкретизирала извършеното от ответника, в т.ч. е посочила, че той е разположил барбекю в югоизточната част на двора пред незаконно направената врата и навес на верандата и по този начин препятства свободното и безпрепятствено упражняване право на собственост върху разпределените й идеални части от дворното място. Формулиран е петитум, съответстващ на изложеното в обстоятелствената част на уточнената искова молба, включващ изрично искане за осъждане ответника да премахне незаконно разположеното барбекю в югоизточната част на двора. По този 4 начин неяснотите са отстранени, постигната е яснота на ищцовите твърдения, около които е съсредоточено събирането на доказателства и е осигурена възможност на ответника да организира защитата си.

С оглед изложеното съдът приема, че не е налице липса на искова претенция, по която районният съд се е произнесъл без да е надлежно сезиран. Не е налице твърденият процесуален порок – недопустимо произнасяне по непредявен иск.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд обаче е достигнал частично до незаконосъобразни правни изводи, като не е привел установеното към фактическия състав на приложимата правна норма.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС – иск за защита на собственика срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

За да бъде основателен искът по чл.109 от ЗС, е необходимо да бъдат налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот и неговото право на собственост да е нарушено от ответника с неоснователно действие или състояние.

Тези две кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно. Всякакви противоправни действия, които пречат на собственика да упражнява своето право, са предпоставка за предявяване на негаторния иск. Тези въздействия трябва да продължават и към момента на завеждане на иска или да съществува опасност, че и занапред те ще продължават или да са останали трайни последици от нарушението.

Безспорно, първата предпоставка е доказана и не се спори по делото – ищцата – въззиваемата М.Р. е собственик на апартамент в сграда №2, изградена в поземлен имот с идентификатор №***, както и собственик на 70/468 ид.ч. от поземления имот. Ползването на поземления имот е разпределено между съсобствениците със споразумение от 21.07.2014г. Въззивният съд споделя правните изводи на районния 5 съд относно споразумението, обвързващата му сила и спрямо ищцата /сключено е от праводателя на ищцата/ и характера му на определящо режима на ползване на дворното място. Съгласно това споразумение М.Р. има право да ползва 70/468 ид.ч. от поземления имот, включващи дворното място, разположено между двете сгради, построени в имота и граничещо с южния зид на сградата, построена в северната част на имота, северния зид на сградата, построена в южната част на имота.