Решение № 897 от 29.09.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 882/2022
- Вид
- Решение № 897
- Подписан
- 29.09.2022
- В сила
- 29.09.2022
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.1 -8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.1 -8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.1 -8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.1 -8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.1 -8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.1 -8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.1 -8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116,б.В · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 897 гр. Бургас, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. С. при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100500882 по описа за 2022 година
С решение № 597 от 31.03.2022г., постановено по гражданско дело № 8755/2021г. по описа на Бургаски районен съд, са отхвърлени предявените от Д. К. К. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, искове с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК, да бъде прието за установено по делото, че К. не дължи на дружеството като погасени по давност, вземания по изпълнителен лист от 30.12.2011 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №5230/29.09.2011г. по ч.гр.д.
№8117/2011г. по описа на БРС, за събирането на които е образувано изпълнително дело №20218030400373 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, както следва: 1522.46лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и четиридесет и шест стотинки)- главница по договор за потребителски паричен кредит ***-*** / 21.08.2008г; 395.80лева(триста деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки)- възнаградителна лихва за периода от 08.05.2009г. до 10.08.2010г ; 378.83лева(триста седемдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки)- мораторна лихва за периода от 10.06.2009г. до 02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 1
27.09.2011г. до изплащане на вземането; 145.94 лева(сто четиридесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки)-съдебно- деловодни разноски, от които 45.64лева- заплатена държавна такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
С цитираното решение, съдът е осъдил Д. К. К., ЕГН **********, да заплати на ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, сумата от 150 лева - разноски по делото.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д. К.
К., чрез адв. Георги Стоянов- БАК. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че съгласно нормата на чл.116, б.,,в“ от ЗЗД и разясненията, дадени с ТР№2/26.06.2015г. по тълк..дело.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с извършване на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като определящо е последното валидно изп.действие, от което започва да тече нова погасителна давност. Цитира се разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, съгласно която, при бездействие на кредитора в двугодишен срок, изпълнителното дело се прекратява. Твърди се, че в настоящия случай, за периода 20.11.2014г.- 25.01.2021г., въззиваемото дружество не извършило каквито и да било изпълнителни действия. Счита, че, за да се прекъсне давността с поисканото изп.действие е нужно /при настъпила перемпция/ да се поиска прекратяване на перемираното изпъл.дело и да се образува ново, в което да се извършат поисканите изпъл.действия. Оспорват се изводите на съда за прекъсване давността при извършено действие по перемирано изпълнително дело, основаващи се на разрешението, дадено с решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г.на ВКС, IV-то г.о. Заявява се, че горецитираното решение е постановено в противоречие с ТР№2/26.06.2015г на ОСГТК на ВКС и дадените в него разрешения следва да се игнорират изцяло. Изразява се несъгласие с приетото в мотивите на атакувания съдебен акт досежно извършени от страна на кредитора валидни изпълнителни действия по прекратено изпълнително дело.Счита, че не може да се приеме, че молба, която е направена по прекратено изп.дело ще прекъсва давността, без въз основа на нея да е образувано ново изп.дело и да са извършени изп.действия именно по това ново дело. Счита, че няма спор, че след тези молби на взискателя, ЧСИ не е образувал ново дело и се поставя въпросът дали тези молби са отправени към него в посочения момент или са подменени 2 за целите на настоящия процес.
Развиват се съображения във връзка с доводите на ответника в първоинстанционното производство, че до прекратяване на изпълнителното производство, срок на погасителна давност не е текъл, поради спирането му, съгласно чл.115, б.„ж“ от ЗЗД и ППВС№3/1980г., както и че т.10 от ТР№2/26.06.2015г намира приложение само занапред. Направен е подробен анализ и съпоставка във връзка с действието на тълкувателните и нормативните актове. Навеждат се доводи относно действието на ППВС№3/1980г и прилагането му, с оглед приетото в т.10 от ТР№2/26.06.2015г, като се оспорва изводът на районния съд относно действието по време на постановките на цитираното постановление от 1980г.
В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика.
Жалбоподателят намира,че разпоредбата на чл.115,б.,,ж“ от ЗЗД е неприложима по отношение спирането на погасителната давност при образувано изп.производството и преди 26.06.2015г.Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и постановяване съдебен акт на въззивната инстанция, с който исковата претенция да бъде уважена.
В срока по закон е постъпил отговор от ответната по жалбата страна„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, чрез пълномощника- юрисконсулт Натали Вукадинова. Счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваното решение за правилно, постановено в синхрон с материалния и процесуалния закон и тълкувателната практика на ВКС.
Посочва, че първоинстанционният съд изрично е описал изпълнителните действия, предприети по изпълнително дело
№921/2012г. и изп.дело№373/2021г по описа на ЧСИ Таня Маджарова, от които безспорно се установява, че вземанията не са погасени по давност.Излага становище, че молбата за образуване на изпълнително дело, с която на съдебния изпълнител се възлагат правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и насрочването на опис на движими вещи, представляват действия, прекъсващи погасителната давност (ТР№2/26.06.2015г). В подкрепа на изложеното се цитират и съдебни актове на окръжните съдилища.Навеждат се доводи във връзка с прилагане давността и значението на перемпцията, позовавайки се на практика на Европейския съд за правата на човека, съгласно която, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС, отменящи стари и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт, означава да се 3 наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6,§1 от КЗПЧОС- Решение от 19.02.2013г. по дело Петко Петков срещу България;
Решение от 10.01.2019г. по дело Вълков срещу България. Подчертава се, че горното становище се застъпвало и в постановени от ВКС решения (Решение№51/21.02.2019г.г.д.№2917/2018г. на ВКС, IV-то г.о.; Решение №911/12.10.2019г. по т.д.№1091/2019г на ВОС).В цитираните съдебни актове се приема, че до постановяване на Тълкувателно решение №2/26.05.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК, приложимата задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват, е Постановление №3/18.11.1980г. От момента на приемане на тълкувателната разпоредба, тълкувателните актове, постановени от ВКС, имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна разпоредба вече е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение.Заявява се, че правният въпрос за съотношението при прилагане ППВС№ 3/1980г и ТР№2/26.06.2015г., бил изяснен с Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.
№2382/2017г. на ВКС, IV-то г.о. Последващите тълкувателни решения нямат обратно действие, както първоначалните такива и тяхното действие започва от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
(Решение№252/17.02.2020г. гр.д.№1609/2019г. на ВКС, II-ро г.о.).В тази връзка счита, че извършената с т.10 от ТР№2/26.06.2015г. отмяна на ППВС№3/1980г, поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение- 26.06.2015г. Навеждат се доводи, че следва да се направи разграничение между перемпционния и давностния срок. След като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. Единствената правна последица е, че той следва да образува новото искане в ново дело, тъй като старото е прекратено по право. (Решение№37 от 14.02.2021г. по гр.д.№1447/2020г. на ВКС, IV-то г.о. ;
Решение№98 от 17.05.2021г. по гр.д.№2766/2020г. на ВКС, IV-то г.о.;
Решение№ 264663 от 12.07.2021г. на СГС по в.гр.д.№11391/2020г.;
Решение№266763 от 30.11.2021 г. на СГС по в.гр.д.№13842/2020г.). Счита, че перемпцията е без правно значение по отношение прекъсване на давността.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. При условията на евентуалност, на основание чл.78,ал.5 от ГПК, е направено 4 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Предявените искове са с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист против ищеца, издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение , издадена по ч.гр.д.№8117/2011г на БРС за следните суми : главница в размер на 1522,46лв; възнаградителна лихва в размер на 395,80лв, за периода от 08.05.2009г – 10.08.2010г, мораторна лихва в размер на 378,33лв за периода от 10.06.2009г -02.09.2011г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2011г до окончателното изплащане и разноски в размер на 145,94лв. По този изпълнителен лист е образувано изп.дело № 921/2012г на ЧСИ Таня Маджарова, което поради липса на предприети изп.действия в период от 2 години е прекратено от ЧСИ с постановление. По молба на ответника / цесионер/ е образувано ново изпъл.дело № 373/21година на ЧСИ Т.Маджарова.Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба ,че последното изпълнително действие, предприето преди прекратяване на изп.дело № 921/2012г е на 07.11.2012г. Това означава ,че преди образуване на изп.дело № 373/21г е изтекъл 5 годишен срок и вземането е погасено по давност.
В отговора на исковата молба искът е оспорен изцяло като неоснователен. Изброени са предприетите по изп.дело № 921/2012г изпълнителни действия, които според ответника прекъсват давността, като последно е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца на 08.03.2019г. След прекратяване на изп. дело №921/2012г поради настъпила перемпция, по молба на ответното дружество е образувано на 25.01.2021г ново изпъл.дело № 373/21г по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с което е прекъсната отново давността, а на 11.03.2021г е изпратено запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД. В отговора се сочи съдебна практика на касационната инстанция, съобразно която перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността, тъй като дори да е направено искане от взискателя за предприемане на изп.действия по перемирано 5 изпълнително производство, то това няма значение за прекъсване на давността. Изложено е и становище за приложението на т.10. от ТР № 2 /26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г, с което е обявено за изгубило сила ППВС №3/80г по отношение на висящите изпъл.дела към момента на постановяване на ТР.
С атакуваното съдебно решение съдът е отхвърлил иска, като е изложил мотиви, че давността на паричното вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение е 5 -годишна, а перемпцията настъпва по право след изтичане на 2 години, в които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. В конкретния случай е прието, че последното изпълнително действие е извършено на 19.11.2012 г и делото е прекратено по право на 20.11.2014г. Прието, че перемпцията има значение за давността при действието на ППВС №3/80г, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност започва да тече от прекратяване на изп.дело. С т.10 от ТР №2/2015г на ОСГКТ е прието, че давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност.Възприето е, че отмяната на ППВС №3/80г има действие от датата на приемане на ТР №2/2015г и то само по отношение на висящите изпълнителни производства. Съдът се е позовал на решение № 37/24.02.2021г по гр.д.№1747/2020г на ВКС, като е приел, че по направено искане на взискател за извършване на действия по принудително изпълнение по перемирано дело, съдебният изпълнител дължи подчинение на представения изпълнителен лист и следва да предприеме исканото действие по принудително изпълнение и това искане прекъсва давността. Затова съдът е приел, че на 05.04.2016г е прекъсната давността /тогава е поискан опис, оценка и продажба на движими вещи/, започнала е да тече нова давност, която е прекъсната на 18.03.2021г с налагане на запор по второто изпъл.дело.
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef10cb73-f587-40e3-966f-ee3a4a3e8bae