Решение № 134 от 30.05.2022, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 704/2021
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 30.05.2022
- В сила
- 30.05.2022
- Състав
- Сийка Златанова
Други актове по делото
- Протокол № 711 от 29.11.2021 · Гергана Кузманова
- Протокол № 2 от 12.01.2022 · Сийка Златанова
- Протокол № 78 от 25.02.2022 · Сийка Златанова
- Протокол № 129 от 16.03.2022 · Сийка Златанова
- Протокол № 223 от 29.04.2022 · Сийка Златанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 22 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68е, ал. 1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68е, ал. 1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 289 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. С, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100704 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата ЗДР. ПЛ. СТ. от гр. С е предявила срещу „***“ ООД, представлявано от НПП иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.
8 от договора за потребителски кредит № 508122/22.03.2021 г. за заплащане на сумата от 1 322,70 лв. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, вр. чл. 11, чл. 19, ал. 4, чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:
Страна е по Договор за потребителски кредит № 508122/22.03.2021 г., сключен със „***“ ООД. Съгласно Договора за потребителски кредит е следвало да върне обща сума в размер на 1 748,30 лева, при сума на получаване 1 500 лева, ГПР 49,38 %, годишен лихвен процент 40,05 %, при срок на кредита от 37 седмици.
Съгласно чл. 8 от Договора, ищцата следва да плати и неустойка в размер на 1 322,70 лв. на 38 седмични вноски, с което общото задължение по договора възлиза на 3 071 лв..
Ищцата твърди, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 8 от Договор за потребителски кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави и тъй като е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗЗП, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като излага следните твърдения: Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава 1 правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1,предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Така уговорената клауза в чл.8 от Договор за потребителски кредит № 508122 е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата в чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 508122 според която се дължи неустойка в размер на 1322.70 лева, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранции се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и юди до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за кредитора да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г„ ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната калуза на чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 508122 в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
2
Предвидената клауза за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока - в този смисъл е и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. С предвиждането на такива разходи посочени в чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 508122, се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК като с уговорката по чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 508122 се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Същевременно - посочването на по нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Също така има нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО 3 неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквата е клаузата за неустойка уговорена в. Договор за потребителски кредит № 508122 В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз.
Нарушен е и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит № 508122 е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компонента точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва.
Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елемента обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.
От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компонента, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това Договор за потребителски кредит № 508122 е недействителен, а от там и недействителна е клаузата за неустойка, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
4
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че в случая клаузата за неустойка не попада в обхвата на нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като във всеки случая на предоставяне на потребителски кредит финансовата институция следва да държи сметка за носения риск във връзка с отпускане на кредита. Рисковият профил на клиента се оценява преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценява и носения от финансовата институция риск. Обезпечението на задължението е съществен елемент п ри оценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина при вземане на решение за сключване на договора за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно обезпечение- поръчител или банкова гаранция. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск при неизпълнение на договора от страна на заемателя. Ето защо съобразно изискванията на чл.92 от ЗЗД страните са уговорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в една от двете му форми. Следва да се съобрази и обстоятелството, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята на потребителя. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят де факто едностранно и без оглед на волята на кредитора е увеличен носеният от него финансов риск. В случай, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД с ясното съзнание да лиши кредитора от обезпечение по кредита. Заемателят нито е поискал удължаване срока за предоставяне на обезпечение, нито е предложил на кредитора друг вид заместващо обезпечение. Неустойката следва да се приеме за нищожна ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Разпечатката съдържа 24 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef0fd181-09e0-44ec-ab60-d08c0296a5d9