Решение № 351 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110109203 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът Т. Д. И. сключил Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007 г. от 26.04.2007 г. с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на който получил кредит в размер на 38 000 евро. Погасяването на кредита трябвало да стане на 240 равни месечни анюитетни вноски, дължими на 21-во число на всеки месец в размер на 383,22 евро всяка. Сочи се, че съгласно чл.9, ал.1 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща на банката годишна лихва, която се формира от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 6,65%, като в чл.10 от договора е посочено, че стойността на тримесечния EURIBOR се актуализира със стойността на индекса установена през първия работен ден на съответното тримесечие. За обезпечение на кредита в полза ва банката била учредена договорна ипотека върху недвижим имот. Поддържа се още, че на 25.02.2010г. е подписан Анекс №1 към гореописания договор, съгласно чл.1, ал.1 от който банката капитализира към главницата просрочени задължения на стойност 1410,68 евро, съгласно ал.2 на същата разпоредба главницата става 39180,39 евро, като се променя и приложимия между страните лихвен процент, който е определен на 11,10 % и се определя от Базовия лихвен процент (БЛП) в размер на 5.75% и надбавка от 5.35% чл.2, ал.3 от Анекс №1. Съобразно ал.3 на горния член, страните постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща за първите 8 месеца намален лихвен процент в размер на 6.10%, през който гратисен период ще се погасяват лихви, такси и комисионни.

1

Съгласно чл.4 ГПР е определен на 6.2735%. Поддържа се още, че на 09.03.2011г. е подписан Анекс №2 към Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007r. от дата 26.04.2007 г., с който вторият ищец - Д. П.-Н. става солидарен длъжник по договора за кредит. На същата дата 09.03.2011г. е подписан и Анекс №3 към Договора за кредит, с който просрочените задължения от 1115 евро се прибавят към главницата, при което същата нараства на 41460,74 евро. Запазва се приложимия между страните лихвен процент, който е определен на 11.10% и се определя от Базовия лихвен процент (БЛП) в размер на 5.75% и надбавка от 5.35% - чл.2, ал.3 от Анекс №3. Съобразно ал.3 на горния член, страните се договарят кредитополучателят да заплаща за първите 8 месеца намален лихвен процент в размер на 5.81%, през който гратисен период ще се погасяват лихви, такси и комисионни. Съгласно чл.4 ГПР е определен на 11.79%. На 09.03.2011г. е подписан Анекс №4 към Договор за предоставяне на многоцелеви кредит, с който страните се договарят да бъде еднократно намалена фиксираната надбавка е 2%; ГПР е определен на 10.09%, а общата сума по кредита е изчислена на 65 366,36 евро. На 30.10.2017г. е подписан Анекс №5 към Договора за кредит, с който просрочените задължения от 2100,86 евро се прибавят към главницата, при което същата нараства на 36970,18 евро, ГПР е определен на 12.22%, а общата сума по кредита е изчислена на 67 135,97 евро. Ищците поддържат, че на 01.06.2020 г. след вливане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ответното дружество е подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, с което главницата е определена на 31 304.5 евро, а просрочените лихви такси и застраховки в размер на 1424,39 евро, която сума ще се погасява с анюитетните вноски, уговорен е и едномесечен период на облекчено погасяване, в който кредитополучателите ще заплащат само дължимата месечна лихва.На 01.06.2020г. е подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, с което главницата е определена на 30 487.2 евро, а просрочените лихви такси и застраховки в размер на 1427,38 евро, която сума ще се погасява на 60 равни месечни вноски, уговорен е и тримесечен период на облекчено погасяване, в който кредитополучателите няма да заплащат вноски по кредита. На 25.05.2021 г. е подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, с което главницата е определена на 30 487.2 евро, а просрочените лихви такси и застраховки в размер на 2844,13 евро. Уговорен е 12 месечен период на облекчено погасяване, през времетраенето на който кредитополучателите следва да заплащат сума в размер на 45 евро. За първите 12 месеца е договорена годишна лихва в размер на референтен лихвен процент ПРАЙМ ЖК в евро плюс фиксирана надбавка от 1,121%, а за периода от 13-ия месец до края на договора - годишна лихва в размер на референтен лихвен процент ПРАЙМ ЖК в евро плюс фиксирана надбавка от 16.03%. стойността на ПРАЙМ е определена на 0,65%. Според ищците, сумите платени над договорената месечна анюитетна вноска са недължимо платени и следва да бъдат върнати. Такива 2 са и платените суми за месечна такса и застраховка. Изразяват становище, че вследствие на завишените месечни вноски, поради едностранното вдигне на лихвата и неактуализирането на месечните анюитетни вноски съобразно действителните уговорки между страните, ищците не могат да погасяват ефективно главницата по кредита, като на вместо последната да намалява с времето, тя се е увеличавала, като вместо месечната вноска да покрива все по-голяма част от главницата се случва точно обратното — погасяват се предимно лихви и все по-малка част от главницата.

Поддържат, че уговорките в допълнителните споразумения към договора за банков кредит за преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице кредитополучател чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница е практика, която противоречи на морала и добрите нрави и е забранена от закона. Излага се, че едностранното увеличение на вноската е въз основа на неравноправни каузи от процесния договор за кредит, а именно: чл.9, ал.2, чл.12, чл.14, ал.2, чл.20 и чл.25 Ищците считат за неравноправни, съответно нищожни и клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.9 и чл.12 от Анекс № 1 от 25.02.2010 г., чл.5 от Анекс № 2 от 09.03.2011 г., чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.7 и чл.10 от Анекс № 3 от 09.03.2011 г., чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.4, ал.1 и 2, чл.6, ал.4, чл.14, чл.15 и чл.20 от Анекс № 4 от 25.03.2016 г., чл.1, ал.2 и 3, чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.11, чл.12 и чл.13 от Анекс № 5 от 30.10.2017 г., чл.8 от допълнително споразумение от 01.06.2020 г., чл.11 от допълнително споразумение от 08.01.2021 г., чл.3, ал.2, чл.3, ал.3, чл.4, ал.3 и чл.9 от допълнително споразумение от 25.05.2021 г., както и чл.2.12, 2.13, 2.14, 2.16, 2.19, т.1-5, 3.10, 3.12, 3.13, т.1-7, 3.17 и 4.1 от Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в Юробанк България АД.

Поддържа се, че едностранната промяна на БЛП от страна на банката е въз основа на непредвидено в договора основание, а в последния не се съдържат клаузи за метода на изчисляването му и условията, при които може да се променя. Ответникът не е изпълнил изискванията на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ и не е предоставил безплатно и в писмена форма на кредитополучателите метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.

Освен това, кредитополучателите не са имали възможност да повлияят върху съдържанието на посочените клаузи и са поставени в неравностойно положение спрямо банката, която е установила условия в тяхна вреда. Поддържа се и становище, че сключването на анекси и допълнителни споразумения към договора от 2007г, не санира нищожните му клаузи и не опровергава извода за липса на индивидуално договаряне на клаузите в него, доколкото представлява спогодба върху нищожен предмет. Аналогични доводи се изразяват и по отношение на индекса Прайм, с изключение на методологията. Поддържа се нищожност на разпоредбите, уреждащи начина на формиране процента на лихвата за забава към момента на сключването му, тъй като противоречи пряко на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК която гласи, че когато 3 потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, тоест 10%. В настоящия случай наказателната лихва се формирала от размера на редовната лихва по кредита плюс наказателна надбавка, която към датата на сключване на кредита е 16%, поради което се явява и необосновано високо обезщетение или неустойка, противоречащо на ЗПП и на добрите нрави. Поддържа се, че в случая нищожната клауза за наказателна лихва не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, тъй като липсва такава, поради което платената от ищците възнаградителна лихва е без основание и подлежи на връщане от банката. По отношение на предвидените в договора такси и комисионни, както и тези в анексите към него също се изразява становище, че са нищожни поради противоречие със закона. В договора за кредит неправилно и погрешно е посочена стойността на ГПР, което е в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и води до недействителност на договора по чл.23 ЗПК. Освен в противоречие с нормите на националното законодателство, ищците поддържат , че клаузите на процесния договор, анексите и допълнителните споразумения към него противоречат на Директива 93/13/ЕИО, която е част от вътрешното ни законодателство и е била в сила към датата на сключване на договора за кредит. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищците обуславят правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като молят съда да постанови решение, с което: 1)Да обяви за нищожни като неравноправни клаузите на чл.9, ал.2, чл.12, чл.14, ал.2, чл.20 и чл.25 от Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007 г. от 26.04.2007 г.; клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.9 и чл.12 от Анекс № 1 от 25.02.2010 г.; чл.5 от Анекс № 2 от 09.03.2011 г.; чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.7 и чл.10 от Анекс № 3 от 09.03.2011 г.; чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.4, ал.1 и 2, чл.6, ал.4, чл.14, чл.15 и чл.20 от Анекс № 4 от 25.03.2016 г.; чл.1, ал.2 и 3, чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.11, чл.12 и чл.13 от Анекс № 5 от 30.10.2017 г.; чл.8 от допълнително споразумение от 01.06.2020 г.; чл.11 от допълнително споразумение от 08.01.2021 г.; чл.3, ал.2, чл.3, ал.3, чл.4, ал.3 и чл.9 от допълнително споразумение от 25.05.2021 г., както и чл.2.12, 2.13, 2.14, 2.16, 2.19, т.1-5, 3.10, 3.12, 3.13, т.1-7, 3.17 и 4.1 от Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в Юробанк България АД; 2)Да бъде осъден ответника да заплати солидарно на ищците сумите, както следва: сумата о т 2500 евро, представляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищците завишени такива за периода от подписването на договора 26.04.2007г. до 19.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 30 евро, представляваща надплатена годишна такса за управление на кредита, за периода от 26.04.2007г. до 19.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и сумата от 20,00 4 евро, представляваща недължимо платена наказателна лихва, за периода от 26.04.2007г. до 19.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за горепосочените суми, представляващи недължимо платени, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода от 26.04.2007г. до 19.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.