Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 349 от 16.12.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 3528/2025
Вид
Присъда № 349
Подписан
16.12.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Георги Митев

Цитирани разпоредби

  • чл.11 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.194 · Наказателен кодекс
  • чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.42а ал.2 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.55 ал.1 т.2 б. "б" · Наказателен кодекс
  • чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.308 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.310 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъда № 349 от 16.12.2025 г. по НОХД № 3528 по описа за 2025 година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия М. Ц. П. ЕГН ********** от Районна прокуратура Варна по тяхна преписка № 11237/2025 г. е внесен в Районен съд Варна обвинителен акт вх.№ 74952/02.09.2025 г., по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.194 ал.1 от НК затова, че на 23.08.2022 г., в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Ултра S21", ведно със СИМ-карта към швейцарски мобилен оператор, стъклен протектор и черен на цвят калъф тип „гръб"/кейс/, всичко на обща стойност 1471.65 лева, от владението на Д. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.

В съдебно заседание на 28.10.2025 г. подсъдимият П., нередовно призован, не се яви. Съдът взе предвид факта, че адресът в ****** и според справка НБД „Население“ е постоянен и настоящ адрес на подсъдимия и за него няма друг известен адрес. От върната призовка се установява, че лицето не живее на адреса, като такива данни се съдържат и в досъдебното производство, по което с докладна записка на полицейски инспектор Мирослав Маринов от Първо РУ Русе е посочено, че П. не живее на адреса и не е познат на живущите през последните 15 години, жилището е собственост на други лица и П. няма друга адресна регистрация и живи роднини.

Направени са опити за връзка с лицето на всички известни телефонни номера по досъдебното производство, но всички са неуспешни. По досъдебното производство с постановление от 23.10.2024 г. на разследващ полицай е взета мярка за неотклонение „подписка“ на подс. П., като е посочен отново адреса в ******. Тъй като подсъдимият е нарушил мярката си за неотклонение, напуснал е посоченият при вземането й адрес, към момента е с неустановен адрес, съдът счете, че са налице условията за изменение на мярката за неотклонение и я имени от „подписка“ в „задържане под стража“. На 09.12.2025 г. подсъдимият П. е задържан на ГКПП Летище София, връчени са му обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване на делото и същият бе доведен за съдебното заседание от органите на Регионална дирекция Охрана Варна.

Пострадалият Д. А. при разпита си на досъдебното производство е заявил, че не желае да участва в съдебното производство и е посочил като лице за контакт Илия Г. Райков ЕГН **********. А. бе призован за съдебното заседание чрез посоченото лице, но отново е заявил, че не желае да участва в съдебното производство.

В разпоредителното заседание на 16.12.2025 г. подсъдимият П. заяви, че желае съдебното производство да протече при условията на глава 27 от НПК със съкратено съдебно следствие. Поради факта, че спрямо подсъдимият П. бе взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и необходимостта от задължително участие на защитник при това обстоятелство, съдът назначи определения от Адвокатска колегия Варна адвокат Г. Х. Г. за защитник на подсъдимия П..

Съдът определи съдебното производство да продължи при условията на глава 27 от НПК незабавно след приключване на разпоредителното заседание, разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че събраните доказателства на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

1

Съдебното производство протече при условията на глава 27 със съкратено съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият П. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, като не даде други обяснения по обвинението.

Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за безспорно и категорично доказано, още повече, че подсъдимият признава фактите и обстоятелствата такива, каквито са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Относно наказанието счита, че то трябва да се определи при условията на чл.55 от НК, предлага да се наложи наказание пробация, тъй като не е предвиден минимум за деянието по чл.194 от НК. Моли на подсъдимия да бъдат възложени и направените по делото разноски в размер на 564.70 лева за експертиза, а приложените по делото дискове да останат към делото.

Защитникът на подсъдимия желае при подходящи условия предложени от представителя на прокуратурата да сключат споразумение в същото съдебно задание.

Подсъдимият М. П. разбира обвинението, признава се за виновен, не дава други обяснения. В последната си дума се извинява за постъпката си.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На основание чл.373 ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и самопризнанието, направено от подсъдимия П., съдът приема за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:

На 21.08.2022 г. свидетелят Д. А./J.A./, швейцарски гражданин, отседнал в хотел „Китен“ в гр.Варна. Целта на престоя му била зъболечение. В близост до хотела, на ***** в гр.Варна, имало хранителен магазин от веригата „300“.

На 23.08.2022 г. в ранния следобед, между 14:50 часа и 15:00 часа, свидетелят отишъл до магазина, за да си купи хранителни продукти. Той отишъл на щанда, сложил продуктите на плота, а мобилния си телефон „Самсунг Ултра S21“, ведно с протектор и калъф и джоб с документи оставил на рафт, разположен под нивото на плота. Свидетелят платил, сложил покупките в една торбичка, взел джоба с документите и излязъл от магазина, като междувременно се разминал с подсъдимия М. Ц. П., който влязъл в търговския обект.

Подсъдимият П. си взел бутилка кока кола и отишъл на касата. Той забелязал телефона на св.А., взел го и го поставил в раницата си, след което платил взетите от него стоки. До входа на магазина св.А. се усетил за телефона и тръгнал да се връща обратно. Влязъл в магазина, погледнал мястото, където го бил оставил и установил липсата му. Тогава той се усъмнил във влезлия след него клиент - подсъдимия П.. Свидетелят го погледнал, подсъдимият също, след което бързо го заобиколил и излязъл от магазина на бегом. Свидетелят А. тръгнал след него, но подсъдимият, бягайки, се скрил в една пресечка.

За случилото се св.А. сигнализирал в полицията.

Подсъдимият продал отнетата вещ на св.Е.П.Ш. за сумата от 200 лева. Последният използвал инкриминирания телефон около 10 дни, след което го продал на непознато лице.

С протокол за доброволно предаване по делото е бил приобщен диск със записи от 2 охранителните камери в магазин „300“ на ул.Шипка в гр.Варна.

От заключението на назначената и изготвена комплексна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза е видно, че на приобщените записи от магазин „300“ е заснето лицето М. Ц. П., като в експертизата са описани и действията на подсъдимия.

От заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетия мобилен апарат, ведно с протектор и калъф е 1471.65 лева.

При така описаната фактическа обстановка Районна прокуратура Варна е приела, че подсъдимия М. Ц. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194 ал.1 от НК за това, че на 23.08.2022 г., в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Ултра S21 ведно със СИМ-карта към швейцарски мобилен оператор, стъклен протектор и черен на цвят калъф тип „гръб“/кейс/, всичко на обща стойност 1471.65 лева, от владението на Д. А., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

От обективна страна престъплението е извършено от подсъдимия П. при форма на изпълнителното деяние - действие.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия П. умишлено, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.

Обвинението е подкрепено от фактическа и правна страна от следната доказателствена съвкупност: протоколи за разпит на свидетели, протоколи за разпит на обвиняем, протокол за доброволно предаване, съдебно-оценителна експертиза, комплексна ВТЛИЕ, справка съдимост и др.

Подсъдимият М. Ц. П. е роден на **** г. в гр. Русе, живущ в гр.Русе, ******, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия следва да се вземат предвид чистото съдебно минало.

Отегчаващи отговорността обстоятелства - няма.

Такова е съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, внесен от Районна прокуратура Варна срещу подсъдимия П..

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства - самопризнание на подсъдимия М. Ц. П., свидетелските показания на Д. А. У. и Е.П.Ш.; писмени доказателствени средства: видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза по Протокол № 368/05.12.2022 г., изготвена от експерт Г.Г.Ж. от БНТЛ при ОД на МВР Варна, протокол за вземана на образци за сравнително изследване – снимки на лице и тяло на М. П., докладна записка от ОЗ Е.М. от Първо РУ при ОД на МВР, протокол за доброволно предаване от 26.08.2022 г., материали от следствена поръчка до Швейцария за разпит на Д. А., съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост; веществени доказателствени средства - 3 броя диска: - CD-R MediaRange с надпис „БНТЛ М. Ц. П. ЕГН ********** ДП 1296/22 Д.О.“, CD-R Silverfirst, поставен в бял хартиен плик с надпис „магазин 300 ул.Шипка, съдържащ записи от охранителни камери монтирани в магазин 300 в гр.Варна, ул.Шипка № 18 и CD-R Verbatium – представен от Виваком с писмо.

3

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

Съдът кредитира и веществените доказателствени средства – компакт-дискове със записите от охранителните камери в магазина и от изготвената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. Съдът може да приобщи към доказателствата по делото и снимките и записите от видеокамери поставени на обществени места, като същите могат да бъдат третирани като веществени доказателства в наказателния процес. В тази насока има богата съдебна практика в редица решения на Върховния касационен съд/ВКС/. Безспорно е, че в тези решения става въпрос за случайно създадени записи. Съобразно константната практика на ВКС, например Решение № 269/2013 г. на ВКС, II н.о. и Решение № 456/14.11.2012 г. на ВКС, I н.о., в които детайлно е изследван въпросът за случайността на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, III н.о., Решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ВКС, II н.о., напълно възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно създадени записи, като материалните им носители бъдат приети като веществени доказателства, след като обаче бъдат изискани или предадени от съответната институция, лице, дружество.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – по отделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият М. Ц.

П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 23.08.2022 г., в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Ултра S21", ведно със СИМ-карта към швейцарски мобилен оператор, стъклен протектор и черен на цвят калъф тип „гръб"/кейс/, всичко на обща стойност 1471,65 лева, от владението на Д. А., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.