Определение № 165 от 08.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. Враца, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20261400200225 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. №3347/28.04.2026г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения С. Н. С. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл.

156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на С..

В съдебно заседание, осъденият С. С. участва чрез видеоконферентна връзка със Затвора - Враца, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно - предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

С. М. - инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Навежда съображения, че л.св. С., не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне не е налице втората предвидена предпоставка в чл.439а от НПК. Според представителя на затворническата администрация започнало е изпълнение на поставените цели и задачи от плана на присъдата, но до изпълнението им не е в пълен обем. Поддържа се, че л.св. не е награждаван и не е наказван.

Участващият в съдебното производство прокурор на ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата на л.св. С.. Видно от доказателствата същия е изтърпял ½ от наложеното му наказание, но не е дал достатъчно доказателства за своето 1 поправяне и не е налице втората предвидена предпоставка в чл.439а от НПК, поради което моли съда да остави молбата му без уважение.

В правото си на лична защита и последна дума, л.св. С. желае да бъде условно – предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание.

По делото са приеха като относими и допустими следните писмени доказателства, представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по реда на чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за изтърпяната част от наказанието на лишения от свобода към датата на с.з., затворническото досие, становище на началника на Затвора-Враца.

Врачанският окръжен съд след като се запозна с молбата на осъдения, с приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира същата за неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение от 13.02.2026г. по НОХД №33/2026г. по описа на Районен съд - Белоградчик е одобрено споразумение, по силата на което л.св. С. С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване.

Л.св. С. е започнал да търпи наказанието на 14.02.2026г. и към настоящият момент е изтърпял фактически 2 месеца и 24 дни, от работа му се зачитат 15 дни, предварителен арест 3 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер 18 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив, съгласно чл.122а, ал.2 от ППЗИНЗС и методика за оценка на риска, на осъдени с наказание до 6 месеца лишаване от свобода.

Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности. Не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица. Спазва разпорежданията на НОС и се отнася с респект към служителите. Не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора.

Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента.

Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности.

Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е със средни стойности. Аргумент в тази насока са настоящето правонарушение.

В изготвения план за осмисляне на престоя като цели и задачи са заложени:

Осъзнаване на личната отговорност за извършеното престъпление и формиране на известна самокритичност; пълноценно оползотворяване на престоя в ЗООТ, спазване на ЗИНЗС и недопускане на дисциплинарни нарушения.

2

Лишеният от свобода С. е постъпил в затвора гр. Враца на 14.02.2026г., в последствие е преведен в ЗООТ „Враца“ на 23.02.2026г. След изтичане на определения със заповед на началника на ЗООТ адаптационен период в общежитието, и след изготвяне на актуална оценка на емоционалното и психическо състояние, л. св. е представен на комисия по чл. 35, ал. 3 от ППЗИНЗС за разпределяне на лишените от свобода по работни обекти, която е приела, че л.св. е подходящ за извеждане на външни работни обекти.

Със Заповед № 105-14-385#1/25.03.2026 г., л. св. С. е назначен на работа на външен работен обект към фирма „Инертстрой Калето“ АД, считано от 27.03.2026 г. и не са постъпили от работодателя сигнали за деструктивни прояви на работното място или за несправяне с работата.

Регистрирано е едно участие в културно-информационно мероприятие. Други молби за участия и инициативи за включване в корекционни програми не са отчетени.

Включен е в модул „Подготовка живот на свобода“, който е задължителен за всички л.св. Провеждането му не цели корекционно въздействие, а запознава л. св. с предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация и дава възможност за осъществяване на плавен преход към условията на свобода чрез самостоятелно формулиране на краткосрочни и постижими цели.

Продължителността на индивидуалния модул от програмата е 1 месец.

Започнало е изпълнение на поставените цели и задачи от плана на присъдата, но изпълнението им не е в пълен обем.Не е наказван и не е награждаван.

В заключение се извежда извода, че в конкретния случай за прилагането на чл.

70 от НК е изпълнена едната от двете предпоставки, а именно изтърпяване на изискуемия минимум - 1/2 от наложеното наказание „лишаване от свобода“. По отношение на втората -липсват доказателства за това, че е настъпила трайна и положителна личностна промяна.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. С. първата предпоставка формално е налице. Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на 3 затворническата администрация.

Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

Следва да се обърне внимание и на факта, че видно от затворническото досие и данните за личността на С., не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация и осъденото лице. По отношение на С. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект на започналата позитивна промяна, за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.

При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Н. С. с ЕГН ***********, понастоящем в Затвора – Враца, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от свобода", с остатък 18/осемнадесет/дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.

Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4