Решение № 23 от 17.06.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Павликени, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно наказателно дело № 20264140200083 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана от “***“ ЕАД жалба против НП № ***/18.03.2026 г., издадено от Началник ТО към ГД „***“ при КЗП, с което на дружеството на основание чл.

50, ал. 1 ЗПК е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2560 евро за нарушение по чл.

32, ал. 4, вр. чл. 32, ал. 1 ЗПК.

Жалбоподателят не оспорва наличието на сключен договор за потребителски кредит № ***/02.12.2025 г. с лицето Хр. К. в качеството му на кредитополучател. Поддържа, че изявлението на последния за предсрочно погасяване на дължимите по договора за кредит суми не било отправено до „***“ ЕАД, а до посредник, който не бил страна по договора.

Сочи, че възраженията на кредотополучателя относно размера на сумата, подлежаща на погасяване били насочени основно към гарантиращото дружество, а договорът за кредит и договорът за гаранция уреждали самостоятелни и независими едно от друго правоотношения. Твърди още, че на 22.12.2025 г. по договора била погасена сума в размер на 1042,76 евро, включваща главница от 1022,58 евро и възнаградителна лихва от 20,18 евро, които суми постъпили по сметка на кредитния посредник, а не на дружеството кредитодател, в какъвто смисъл били условията на договора за кредит. Поддържа, че кредитодателят и кредитният посредник не попадат в категорията „свързани лица“ и функционират като самостоятелни обекти. Излага доводи и за формирания ГПР, като правилен. Към съда е отправил искане за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не изпраща представител.

1

Депозирана е молба, с която се поддържа подадената жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган също не изпраща представител. В депозирано становище, застъпва че по договора за кредит е извършено предсрочно погасяване на сума в размер от 2380 лева, а общото задължение, което е следвало да бъде предсрочно погасено възлизало на 2039,45 лева. Разликата от 340,55 лева, която е следвало да бъде възстановена на жалбоподателя съставлявала поискано от кредитодателя обезщетение по-голямо от 0,5 на сто от предсрочно погаасената сума, с което на практика била нарушена разпоредбата на чл.

32, ал. 4 вр. с чл. 32 ал. 1 ЗПК. Развити са доводи, че нарушението е безспорно установено и доказано, както и че АУАН и НП са съставени при спазване изискванията за форма и съдържание, и в съответствие с процесуалните правила и норми. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 79,69 евро.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирана страна, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 02.12.2025 г. лицето Хр. К. отправило до дружеството „***“ ЕАД искане за отпускане на потребителски кредит, заведено под № *** при дружеството кредитодател, като искането касае сума от порядъка на 2000 лева, възстановима за срок от 4 месеца.

Искането съставлява бланков формуляр на дружеството кредитодател и съдържа данни за потребителя – кредитополучател и декларации - съгласия относно обработката на лични данни.

Въз основа на това искане на 02.12.2025 г. между посочените по-горе лица е сключен договор за потребителски кредит тип „***“ с № ***, по силата на който „***“ ЕАД е предоставило на Хр. К. сумата от 2000 лева със задължения последният да я върне ведно с възнаградителна лихва на 4 равни месени вноски, всяка по 538,05 лева, или общо 2152,20 лева. Годишният лихвен процент, посочен в договора е 36 %, а ГПР – 42,59 %.

Тези параметри фигурират и в Преддоговорна информация при предоставяне на финансови услуги по ЗПФУР, както и в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, като и в двата документа, както и в приложимите към договора за кредит Общи условия фигурира изявление, отнасящо се до правото на кредитополучателя да погаси предсрочно задълженията по договора, като заплати разходи и 2 лихви само за времето, през което кредитът е използван.

В преддоговорната информация – т. 1 е посочено, че доставчик на услугата е „***“ ЕАД с основна дейност отпускане на кредити и друга дейност, представляваща форма на финансиране, а потребителят имал установени търговски отношения с „***“ ЕАД.

В чл. 3 от договора е посочен начин на погасяване на задълженията по него, а именно чрез заплащане по следната банкова сметка ***, като в ал. 2 на същата разпоредба е уточнено, че всички плащания се считат за извършени в момента на получаването им в брой или на посочената банкова сметка.

Безспорно е, че договорената заемна сума е усвоена от кредитополучателя, а и се установява по несъмнен начин от приложената по делото разписка за получена сума, подписана саморъчно от кредитополучателя К..

На 02.12.2025 г. между „*** ЕООД и Хр. К. е сключен Договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дружеството поръчител се задължава да отговаря солидарно по договор за потребителски кредит тип „***“ с № ***, сключен с „***“ ЕАД, за което клиентът дължи възнаграждение за поръчителя в размер на общо 715,80 лева, платими на 4 равни месечни погасителни вноски, по 178,95 лева всяка, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. В договора е посочена банковата сметка, на която следва да се внасят сумите, идентична напълно с тази, посочена по договора за кредит.

На 20.12.2025 г. кредитополучателят посетил офис на „***“ ЕАД в гр. П.и поискал информация за размера на задължението си по договора за кредит, тъй като възнамерявал да го погаси предсрочно, но му била съобщена завишена цена на използвани от него услуги, в това число и поръчителство.

С писмо от 21.02.2025 г. кредитополучателят отправил запитване до кредитодателя за начина на формиране на остатъка от дължимите по договора за кредит суми, включващи и дължимите суми по този за възлагане на поръчителство.

С преводно нареждане от 22.12.2025 г. по сметка с IBAN *** била преведена сума в размер на 2380,00 лева. Като основание за превода било посочено „пълно предсрочно погасяване по кредит № ***/02.12.2025 г.“.

На 06.01.2026 г. кредитополучателят К. депозирал жалба, заведена с вх. № ***/06.01.2026 г. при КЗП, ТО – В. Т.– П..

Във връзка с постъпилата жалба е предоставена възможност на дружеството кредитодател за становище, изискана е относимата към договорното правоотношение документация.

Със становище от 22.01.2026 г. „***“ ЕАД е застъпило позиция, че сумата от 2380 лева постъпила по сметка на „***“ ЕАД, който имал роля на кредитен посредник, а не по сметка на кредитодателя и тъй като не им било предоставено платежното нареждане не можели да формират преценка за възстановяване на суми, които по твърдения в жалбата били недължимо платени.

3

Въз основа на представените от кредитора документи, актосъставителят е приел, че дължимата сума при предсрочно погасяване на кредита към 22.01.2025 г. възлиза на 2039,45 лева, а не на поисканите от кредитора 2380,00 лева, с което последният не е намалил общите разходи по кредита съгл. чл. 32, ал 1 ЗПК и е изискал обезщетение по-голямо от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума. Обезщетението, което кредиторът е начислил и събрал било в размер на 340,55 лева.

При горните констатации бил съставен АУАН № ***/25.02.2026 г., с който е прието осъществено нарушение на чл. 32, ал. 4 ЗПК.

Въз основа на посочения АУАН било издадено и оспореното НП при същите фактически обстоятелства и правна квалификация на нарушението, както посочените в АУАН и на основание чл. 50, ал. 1 ЗПК на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2560 евро, за нарушение чл. 32, ал. 4, вр. чл. 32, ал. 1 ЗПК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на свидетелите С. Н. и Р. К., осъществили контрол върху предоставената във връзка с жалбата до КЗП от Хр. К. писмена документация, в това число касаещата кредитното правоотношение. Тези показания съдът цени като достоверни, тъй като не констатира противоречие помежду им, а и са в унисон с писмените доказателства, приложени в преписката. В разпита си тези две свидетелки дават необходимите сведения за протеклата проверка, предприетите действия, изискана документация и пр.

Съставът на този съд дава вяра и на заявеното от свид. Хр. К., по чиято инициатива е образувано производството пред КЗП, който в разпита си пред съда съобщава за основните параметри на сключения от него договор за паричен заем, намерението си да погаси предсрочно задълженията по него и поведението на дружеството кредитор, исканата като дължима сума. Показанията на този свидетел намират опора в приложените по делото писмени доказателства, в това число депозирания сигнал до КЗП, разписка за погасена сума от 22.12.2025 г., писмо до „***“ ЕАД, договор за кредит № ***/02.12.2025 г., ведно с приложенията към него и договор за възлагане на поръчителство от 02.12.2025 г., заедно с приложенията към него. Няма основание да не бъдат кредитирани и останалите приложени по делото и писмени доказателства и писмени доказателствени средства. Изложените в АУАН и НП фактически констатации досежно начислената лихва за периода след 02.12.2025 г. до 22.12.2025 г. не се оспорват от дружеството жалбоподател.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, а както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство, поради и което и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН не следва да бъде излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът приема и кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, тъй като всички доказателства по делото се намират в корелативно единство и безспорно установяват приетите за осъществили се факти, изложени в АУАН и НП досежно 4 това нарушение.

Материалната компетентност на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган, съответно за съставянето на АУАН и издаването на НП, следват от длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на Заповед № ***/30.12.2025 г. и Заповед № ***/21.10.2015 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество и дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на представител на дружествотожалбоподател.

Наред с това съдът прецени, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, включително място и дата на извършването му, а обстоятелствата по осъществяването му са пълно и ясно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява то. Налице е съответствие между фактическото му описание и дадената правна квалификация. Фактическата обстановка е всеобхватно и обективно изяснена от наказващия орган, поради което възраженията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни.