Решение № 10023 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10023 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110151274 по описа за 2025 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ... срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ..., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 5 099,81 евро (9 974,36 лева), представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № .. по имуществена застраховка „Каско+“, включително ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 11.11.2024 г. около 19:24 ч. в гр. София, на ул.

„Б...“, водачът на л.а. „..“ с рег. № ..., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника, поради недостатъчен контрол върху автомобила навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с л.а. „...“ с рег.

№ .., застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско+“.

Поддържа, че в резултат на произшествието по автомобила били причинени множество материални щети. След извършен оглед, опис и ликвидация на щетата ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 9 959,36 лева, с което на основание чл. 411 КЗ встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу неговия застраховател по риска „Гражданска отговорност“. Сочи, че на 28.05.2025 г. отправил регресна претенция към ответника за сумата 9 974,36 лева, включваща ликвидационни разноски, по която ответникът неоснователно постановил отказ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорват се механизмът на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинната връзка между произшествието и вредите, както и размерът на претенцията. Оспорва се и двустранният констативен протокол на основание чл. 193 ГПК. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за определянето му.

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение по отношение на увредения автомобил, настъпването на процесното ПТП, механизма на същото, противоправно и виновно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, причинноследствената връзка между произшествието и вредите, вида и размера на вредите, както и че е изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително твърдяното съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „..“ с рег. № ..., сключена с ответното дружество и валидна към датата на процесното ПТП.

В проведеното открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. за безспорно е отделено и обстоятелството, че по отношение на л.а. „...“ с рег. № .. е била налице валидна имуществена застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество.

Настъпването на процесното ПТП и механизмът на същото се установяват от съвкупната преценка на двустранния констативен протокол за ПТП от 11.11.2024 г., свидетелските показания и неоспореното заключение на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза.

От представения двустранен констативен протокол се установява, че на 11.11.2024 г. в гр. София, на ул. „Б...“, е настъпило ПТП между л.а. „..“ с рег. № ..., управляван от П. Г. и л.а. „...“ с рег. № .., управляван от Р. П., като в схемата към протокола е отразено навлизане на автомобила „..“ в лентата за насрещно движение. В графа „Забележки“ е налице признание за вина от страна на водача на автомобила „..“. Оспорването на двустранния констативен протокол остана недоказано. В проведеното на 12.03.2026 г. открито съдебно заседание свидетелят П. Г. потвърди положения подпис върху протокола, като не оспори авторството му. Поради това съдът приема, че документът е автентичен и следва да бъде ценен в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.

От показанията на свидетеля Р. П., които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че насрещно движещият се автомобил внезапно навлязъл в неговата лента за движение, поради което свидетелят предприел спасителна маневра наляво с цел избягване на челен удар, но въпреки това бил ударен в задната дясна част на автомобила. Свидетелят заявява още, че между участниците не е имало спор относно вината, както и че водачът на другия автомобил заявил, че не го е видял. Свидетелят П. Г. не излага различен механизъм на настъпване на произшествието, а в показанията си заявява единствено, че „не разбрал как станало“ и че оттогава не управлява МПС.

2

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и неоспорено изготвено, се установява, че причината за настъпване на процесното ПТП е навлизането на водача на л.а. „..“ в лентата за насрещно движение. Вещото лице приема още, че водачът на л.а. „...“ е предприел спасителна маневра с цел предотвратяване на челен удар и по-тежки последствия за автомобилите и водачите им, както и че ударът би бил предотвратим, ако водачът на л.а. „..“ не е навлязъл в насрещната лента за движение или ако е предприел спиране преди удара.

Изрично е посочено, че водачът на л.а. „..“ е имал видимост към движещия се в лентата за насрещно движение л.а. „...“.

Следователно от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.

„..“ с рег. № ..., който е нарушил правилата за движение по пътищата, навлизайки в лентата за насрещно движение, с което противоправно и виновно е причинил процесното ПТП.

Видът и размерът на вредите се установяват от представените по делото уведомление за щета, описи на уврежданията, калкулация по претенция, ликвидационен акт, както и от заключението на приетата САТЕ.

От заключението на вещото лице се установява, че всички констатирани увреждания по л.а. „...“ с рег. № .. се намират в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице е определило стойността на възстановителния ремонт по средни пазарни цени в размер на 9 972,98 лева с включено овехтяване, респективно 17 895,82 лева с нови части, като е посочило, че действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на 33 979,95 лева, поради което не е налице тотална щета. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице в тази му част като компетентно, обосновано и неоспорено от страните. Предвид дадените от вещото лице отговори, възражението на ответника за прекомерност на претенцията се явява неоснователно.

От представените по делото ликвидационен акт от 31.12.2024 г. и платежно нареждане от 02.02.2025 г. се установява, че ищецът е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 9 959,36 лева, предвид което същият има право на регресна претенция, на основание чл. 411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. При така установеното съдът приема, че претендираният размер от 9 974,36 лева е изцяло доказан.

По направеното възражение за съпричиняване съдът намира същото за неоснователно. Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установява поведение на водача на л.а. „...“, намиращо се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Напротив, от заключението на САТЕ и свидетелските показания се установява, че същият е предприел спасителна маневра с цел предотвратяване на челен удар, респ. настъпване на по-големи вреди.

С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства претендираната сума да е платена от ответника, съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 411 КЗ, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени разноски в общ размер на 892,93 евро (1746,42 лева), от които –държавна такса в размер 3 на 204 евро (398,98 лева), депозит за САТЕ – 153,39 евро (300 лева), депозит за свидетел в размер на 25,56 евро (50 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 663,37 евро (1 297,44 лева), заплатено с платежно нареждане от 05.11.2025 г., които предвид изхода на спора следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „... да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, .., на основание чл. 411 КЗ, сумата от 5 099,81 евро (9 974,36 лева), представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № .. по имуществена застраховка „Каско+“, включително ликвидационни разноски в размер на 15 лева, която сума ответникът дължи в качеството си на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач на л.а.

„..“ с рег. № ..., причинил процесното ПТП на 11.11.2024 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „... да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.

София, .., сумата от 892,93 евро (1746,42 лева), представляваща разноски по делото.

Банкова сметка на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, по която може да бъдат заплатени присъдените суми - IBAN ... .... при ОББ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4