Решение № 164 от 29.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Велико Търново, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20224110201309 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД гр. *** против Наказателно постановление № 661511-F669343 от 13.09.2022 г. на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за три нарушения на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.

185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството са наложени три "имуществени санкции" в размер на по 500.00 /петстотин/ лева. незаконосъобразност.

Претендира се неговата отмяна с оплаквания за

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като претендира разноски. Представя и писмена защита.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

1

На 13.07.2022 г., в 12:00 ч., в с. Раданово, служители на Национална агенция по приходите при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект – бензиностанция, стопанисван от дружеството-жалбоподател.

Проверката била извършена във връзка с чл. 16а, ал. 3 от Наредба Н-18/2006г., съвместно със служител на БИМ и в хода на същата се установило, че има разлики между получените количества гориво по документи и количеството гориво, отчетено от нивомерната измервателна система в обекта при вливане, както следва:

- на 16.06.2022 г. била получена доставка на 643.86 л. LPG, с АДД с УКН № 0000000006972942/16.06.2022 г., но отчетеното влято в резервоар 5 количество в момента на доставка чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/ било 711 л. при 15 градуса по Целзий, съгласно представените в хода на проверката 2 бр. служебни бонове от ЕСФП за доставка на гориво по нивомер и направена справка в информационните масиви на НАП. Установено било, че нивомерната система в момента на доставката е отчела 67.14 л. повече влято количество LPG от доставеното по документи.

- на 16.06.2022 г. била получена доставка на 2165.03 л. LPG, с АДД с УКН № 000000000696647/13.06.2022г., но отчетеното влято в резервоар 5 количество в момента на доставка чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/ било 2342 л. при 15 градуса по Целзий, съгласно представените в хода на проверката 2 бр. служебни бонове от ЕСФП за доставка на гориво по нивомер и направена справка в информационните масиви на НАП. Установено било, че нивомерната система в момента на доставка е отчела 176.97 л. повече влято количество LPG от доставеното по документи.

- на 20.06.2022 г. била получена доставка на 1983.71 л. LPG, с АДД с УКН № 0000000006979047/20.06.2022г., но отчетеното влято в резервоар 5 количество в момента на доставка чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/ било 2134 л. при 15 градуса по Целзий, съгласно представените в хода на проверката 2 бр. служебни бонове от ЕСФП за доставка на гориво по нивомер и направена справка в информационните масиви на НАП. Установено било, че нивомерната система в момента на доставка е отчела 150.29 л. повече влято количество LPG от доставеното по документи.

Като доказателство за резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е съставен протокол за извършена проверка cep. АА № 0108022/13.07.2022 г. с приложения към него.

Контролният орган е приел, че на посочените дати монтираната в обекта нивомерна измервателна система е подавал неверни данни за полученото количество гориво, с което дружеството-жалбоподател, в качеството си лице, извършващо продажби на течни горива от търговски обект, било нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, във връзка с чл. 3 ал. 3 от Наредба Н-18 да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, като за тази цел, като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен 2 изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежащо на метрологичен контрол.

Въз основа на констатациите от проверката е съставен актът за установяване на административно нарушение в присъствието на представляващия дружеството, който му връчен надлежно и е подписан от него с отбелязването, че ще подаде възражение в срок.

Последвали са писмени възражения срещу АУАН, които не се взети предвид при решаване на преписката.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушенията под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, налагайки на дружеството-жалбоподател три имуществени санкции в размер на по 500.00 лева.

Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП.

Свидетелите на въззиваемата страна лаконично потвърждават направените в хода на проверката констатации, като от показанията на актосъставителя става ясно, че към дата на проверката обектът е бил изряден.

Представени са доказателства и по делото не се спори, че в проверения обект на дружеството има инсталирана и работеща нивомерна измервателна система, че същата е минавала редовен метрологичен контрол и че редовно системата е подавала данни към НАП.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

В хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното производство е започнало, протекло и приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН.

Актът и наказателното постановление са издадени от органи с материална компетентност.

По същество обаче е налице нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбите на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н 181/13.12.2006 г. на МФ от страна на санкционираното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на 3

Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

За тази цел, като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която подлежи на метрологичен контрол.

Такова задължение съществува и за жалбоподателя като юридическо лице, извършващо продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че нивомерната система в проверявания обект е предавала автоматично данни, което означава, че жалбоподателят е изпълнил задължението си, вменено му с нормативния акт (чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал.

6 от ЗДДС, посочени като нарушени), да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение. Това задължение на търговците на горива не е обвързано с верността на подадените данни, възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти, получаването им от НАП и отразяването им в системата.

Безспорно е, че в обекта има електронна система с фискална памет, нивомерна система и фискално устройство, чрез които се отчитат продажбите в обекта и същите са регистрирани по надлежния ред и функционират, като има и изградена дистанционна връзка с НАП за предаване на данни. Действително, не се спори констатацията при проверката, че нивомерната система не отчита коректно доставките, но при липса на доказателства за обратното, не следва да се приеме, че това се дължи на неправомерно поведение на представители на дружеството. Не се установява на дружеството да е било известно, че техническите средства не предават верни данни на НАП, доколкото такава обратна информация не се получава, нито се установява целенасочена външна намеса върху уредите.

Нарушаване на пломбите в случая не е констатирано, като няма доказателствата по делото, от които да се приеме, че нивомерната система е манипулирана чрез външно въздействие.

Обстоятелството, че подадените от нивомерната система данни не са еднакви с тези от документите за доставка на гориво /също надлежно представени и получени в НАП/, не представлява нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, нито означава по презумпция, че именно данните от нивомерната система са неверни.

Констатираните от приходната администрация разлики биха могли да се дължат на редица обстоятелства, вкл. и от техническо естество, като няма данни АНО да е провел някакво допълнително разследване в тази насока. По какви причини има разминаване между АДД и данните от нивомерната система по делото не е установено, не са установени и реалните количества на доставка, които не е задължително да са идентични с отразените в АДД.

Документите за доставка на гориво, ръчно въведени чрез ЕСФП са успешно подадени към НАП на съответните дати, т. е. дружеството е изпълнило задълженията си за подаване на информация към данъчната администрация както за количеството гориво по документи, така и за това по нивомер.

4

Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай липсва състав на административно нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. във връзка с чл.

118, ал. 6 от ЗДДС. Разликата между доставеното по акцизни документи гориво и отчетеното по нивомерна система не е елемент от фактически състав на нарушението.

Разминаването на подадените данни не е въздигнато като нарушение от закона.

В този смисъл е съдебната практика на административните съдилища в страна, която е непротиворечива и това са: Решение № 9782 от 2.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1254/2022 г., I о., Решение № 6618 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2019 г., VIII о., Решение № 22 от 27.01.2023 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 753/2022 г., Решение № 206 от 14.10.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10217/2021 г. и др.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 400.00 лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и права сложност на делото.