Решение № 1750 от 21.12.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1802/2022
- Вид
- Решение № 1750
- Подписан
- 21.12.2022
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл.21 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.108 ал.1т.1 · Закон за горите
- чл.266, ал.1 · Закон за горите
- чл.273 ал.1 · Закон за горите
- чл.5 · Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд
РЕШЕНИЕ
№ 1750 гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20223110201802 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от И. И. И. ЕГН ********** против Наказателно Постановление №126 от 06.04.2022г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, за нарушение на чл.108 ал.1т.1 от ЗГ, както и обезщетение в размер на 2218.25 лв на осн. чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, като на основание чл.21 от ЗАНН вр.чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението 12.70 пл. кубически метра, едра дървесина дъб, 19.60 пл. кубически метра, едра дървесина трупи цер и дърва от дъб 30 пространствени кубически метра,
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Били посочени неясни факти и обстоятелства, оспорва се квалификацията на приетото за установено нарушение. Счита се, че при съставянето на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът , редовно призован, не се явява, не се представлява, депозират се писмени бележки, съгласно които липсват доказателства по делото да е осъществен състав на административно нарушение, оспорва се правната квалификация на приетото за установено 1 нарушение, отново се излагат аргументи в подкрепа на становището, че е било ограничено правото на защита на нарушителя, соментира се недопустимост на отнемането на вещи в полза на държавата и присъждане на размер на обезщетение за щетите, като се иска отмяна на Нп, а в условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание.
Въззиваемата страна -Директор на Регионална дирекция по горите гр.
Варна, редовно призована, се представлява от гл. ю.к В. Г., който моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради доказаност на приетото за установено нарушение и липса на допуснати процесуални нарушения в хода на АНП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Процесното НП е издадено за това, че на 02.02.2022г в землището на с.
Господиново, община Бяла, отдел 313, подотдел „д“, е била извършена сеч на 12 броя дървета дъб, 13 броя дървета цер, равняващи се на 12.70 пл. кубически метра, едра дървесина дъб и 19.60 пл. кубически метра, едра дървесина трупи цер и дърва от дъб 30 пространствени кубически метра, маркирани в основата с контролна горска марка, синя боя, без издадено писмено позволително за сеч.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че бригада, в която е участвал жалбоподателя и с бригадир неговият баща, е имала разрешително за сеч на същото място, но в отдел 304 буква „А”, като няколко дни преди констатирането на сеч в съседния отдел -313, подотдел „д“, биргадата, в която участвал и въззивникът, била въведена в сечището, за което е било издадено разрешителното, от св.Т. И.- горски стражар към ТПДЛС-Шерба.На 02.02.2022г. бащата на въз.И. сигнализирал по телефон св.Т.
И., че е била допусната грешка при сечта и пристигайки на место св.Т. И. установил, че в действителност в отдел 313, подотдел „д“, е била извършена сеч на горепосочената дървесина,описана в АУАН и НП, без за тази сеч да е било издадено разрешително на който и да било от бригадата.Св. Т. И. констатирал извършената сеч, но не възприел кой точно е извършил тази сеч, като за констатациите подал сигнал на св.Ж., който пък подал сигнал за случилото се на св.Б. И.- лиценциран лесовъд.
На същата дата Б. М. И. на длъжност лицензиран лесовъд при фирма „Пал Ойл“ООД съставил против
И. И. И. акт за установяване на административно нарушение, за това, че е извършил незаконна сеч, с което виновно бил нарушил чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите. Бил съставен и констативен протокол.
В АУАН въз.И. вписал, че по погрешка бил влязъл в другия отдел.Срещу АУАН не постъпили писмени възражения в законоустановения срок, поради което въз основа на АУАН и материалите по преписката било 2 издадено процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Т. И., Б. И. и Д. Ж., от становището на жалбоподателя изразено в жалбата и в депозираните писмени бележки, от становището това на процесуалния представител на въззиваемата страна и при така установената по делото фактическа обстановка, както и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок от легитимен субект, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
Компетентността на органа издал процесното наказателното постановление директор на РДГ се извежда от изричен акт на министъра на земеделието и храните- Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г., с която е определено кои лица имат правомощие да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.АУАН също е съставен от компетентно лице, за което в с.з. се ангажираха съответните доказателства.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Въпреки горното съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му с акта и с наказателното постановление административно нарушение. Не се събра нито едно доказателство, което да сочи, че именно жалбоподателят на посочените време и място е извършил незаконна сеч. Никой от свидетелите не е възприел нито едно действие на жалбоподателя, от което да може да се изведе категорично че същият е сякъл, още по малко – конкретното дърво с конкретната кубатура. Вменяването в отговорност на едно деяние единствено въз основа на съжденията и умозаключенията на свидетеля е недопустимо, при настоящата липса на каквито и да е други преки или косвени доказателства, сочещи на авторство на деянието.Установи се безспорно единствено, че на процесната дата02.02.2022г. е бил подаден сигнал до св.Т. И. за евентуално допусната грешка, но сигналът е бил подаден от бащата на жалбоподателя и доказателства, че именно на тази дата е била извършена сеч без разрешително и то именно от въззивника по делото липсват.Отразяването от негова страна в АУАН, че е допуснал грешка, но никакъв начин не води до единствено възможният и несъмнен извод, за авторството на нарушението, още повече, че съгласно показанията на св.Т. И. същият не е установил кой е нарушителят, не знае, че 3 е съставен АУАН срещу жалбоподателя и счита, че лицата от бригадата вероятно така са се разбрали. По изложените съображения съдът намира, че извършването на нарушение не е доказано от обективна страна, не са налице условията да бъде изследвано деянието от субективна страна, поради което обвинението в атакуваното наказателно постановление е изцяло недоказано.
Очевидно при сечта на въпросните дървета са участвали и други лица, което се установява от разпита на св. Т. И.., който твърди, че въз.И. работи в бригада с други лица.
Съдът не приема за установено от събраните по делото доказателства че жалбоподателят действително е извършил нарушението визирано в АУАН.
Видно от показанията на актосъставителя, както и от показанията на горските стражари никой от тях не е видял жалбоподателят И. И. И. да сече където и да било, а други доказателства за авторството на сечта не се представят.
От така установената фактическа обстановка съдът приема,че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, не е направено пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Безспорно е установено по делото,че в имота е провеждана сеч за посочения в акта период, като актосъставителят, така и свидетелите по делото заявяват в с.з.,че поддържат констатациите по акта, но няма данни по делото към момента на проверката в имота да са заварили лицата извършили сечта, нито как са преценили, че едно от тези лица е жалбоподателят.
Административнонаказателната отговорност е лична, поради което следва както в акта, така и в НП да е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. Неспазването на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на НП в частта, с която е наложено административно наказание на въззивника и в частта, в която е присъдено обезщетение.
При липсата на доказателства за авторството на нарушението съдът не счита за нужно да излага аргументи относно правната квалификация на същото и справедливостта на наложеното административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.273 ал.1 от Закона за горите вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите-предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако не се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.
В частта на приложение на чл. 273, ал.1 от ЗГ относно предмета на нарушението –12.70 пл. кубически метра, едра дървесина дъб, 19.60 пл. кубически метра, едра дървесина трупи цер и дърва от дъб 30 пространствени кубически метра, НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
4
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №126 от 06.04.2022г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Варна, В ЧАСТТА с която на И. И. И. ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, както и обезщетение в размер на 2218.25 лв. на осн. чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №126 от
06.04.2022г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Варна В ЧАСТТА, с която на основание чл.21 от ЗАНН вр.чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението 12.70 пл. кубически метра, едра дървесина дъб, 19.60 пл. кубически метра, едра дървесина трупи цер и дърва от дъб 30 пространствени кубически метра, Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5