Решение № 164 от 16.12.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Самоков, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20251870200204 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалбата на „А." ЕООД с ЕИК:

175007458, срещу наказателно постановление № 2117 /22.04.2025 г. изд. от инж. Р. М. П. - директор на Басейнова дирекция „Дунавски район", с което НП, на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 17 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева (петстотин лева). С жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушения.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателя не се представлява, в писмена молба управителя на жалбоподателя заявява становище по доказателствата и по разноските.

Ответникът по жалбата, чрез упълномощен юрисконсулт излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От разпита на свидетелите Ж. и Е.

- и двамата на длъжност „главен експерт“ Дирекция контрол към Басейнова дирекция „Дунавски район“, с изнесено работно място С. се установи, че жалбоподателят е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи 1 водовземни съоръжения № 11591523/28.12.2023 г., като експлоатира сондаж в к.к. М. и за водовземане от същия има задължение да монтира измервателно устройство. При проверка по спазване условията на разрешителното, жалбоподателят е подал писмена информация през м. Януари 2025 г. че такова устройство не е поставено поради форсмажорни обстоятелства. Проверка на място от страна на контролните органи на Басейнова дирекция „Дунавски район“ не е извършвана, не е проверявано, нито установявано дали действително дружеството жалбоподател е монтирало измервателно устройство или не и дали действително се осъществява водовземане на място по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗВ, съобразно фактическия състав по чл. 200, ал. 1, т. 17 от Закона за водите. Била извършена проверка по документи, която обхванала само установяване на издаденото Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 11591523/28.12.2023 г. и установяване изявлението на жалбоподателя за това, че не е изпълнил задължението за монтиране на измервателно устройство. Въз основа на така осъществената проверка била изпратена покана до привлеченото лице да изпрати свой представител за съставяне на АУАН. В присъствие на представител на жалбоподателя бил съставен АУАН, препис от акта се връчил на представителя.

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление № 2117 /22.04.2025 г. изд. от инж. Р. М. П. - директор на Басейнова дирекция „Дунавски район", с което НП, на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т.

17 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева (петстотин лева). От събраните по делото доказателства се установи материалната компетентност на наказващия орган.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и при връчването са спазени разпоредбите на ЗАНН.

2

В този смисъл са неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в АУАН и в НП съществени процесуални нарушения. Пълно ясно и изчерпателно е посочването на времето, мястото и начина на осъществяване на нарушението, както и всички обстоятелства при неговото установяване.

Описанието е сторено ясно и недвусмислено и не се установява неяснота, която да е от характер да накърни правото на защита на административнопривлеченото лице.

Така описаното в акта и в НП, е правилно подведено под съответната санкционна разпоредба. Обжалваното НП е издадено в законоустановения шестмесечен срок, издадено е от компетентен орган, който е надлежно оправомощен и притежава съответната легитимация, като наказващ орган. НП е издадено без да съдържа нови, релевантни, фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство, наказаното лице да не е могло да се защитава.

Същевременно, при разглеждане на спора по същество обаче, настоящият състав намира за недоказано по несъмнен начин, по реда на чл.

303, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, че жалбоподателят е осъществил вмененото нарушение.

По делото единственото доказателство за осъществено нарушение на условията по Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 11591523/28.12.2023 г. е писменото уведомление на жалбоподателя.

На първо място нарушението не се установява от обективна страна, тъй като съгласно фактическия състав на административно наказателната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 17 от Закона за водите, за да съставлява деянието нарушение, необходимо е да се установи осъществяване на водовземане за стопански цели или заустване на отпадъчни води без монтирано и пломбирано измервателно устройство, т.е. следвало е да се установи несъмнено от проверяващите съставомерното обстоятелство, че привлеченото лице фактически извършва дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти / по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗВ/. Доказателство за горното не е събрано в хода на административно наказателното производство.

На второ място място нарушението не се установява от обективна страна,, тъй като единственото доказателство, събрано и посочено от 3 актосъставителя и наказващия орган е самопризнанието на жалбоподателя, обективирано в подаденото от него писмено изявление, с което по същество е нарушен основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК. Това е така, тъй като съгласно чл. 116, ал. 1 от НПК, който се прилага и в административнонаказателното производство, обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Пренесено на плоскостта на ЗАНН това означава, че наказателното постановление не може да почива само на признанията на соченото за нарушител лице.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че вмененото нарушаване на административно наказателната разпоредба остана напълно недоказано, поради което атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено. Не се претендират разноски от жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 2117 /22.04.2025 г. изд. от инж. Р. М. П. - директор на Басейнова дирекция „Дунавски район".

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му с касационна жалба пред Административен съд София – Област на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 4