Определение № 207 от 25.02.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Шумен, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500097 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№920/16.01.2025г. от М. С. И. , действаща , чрез пълномощника си адв.Д. М. М. от САК, против определение №105/13.01.2025г. по гр.д.№ 73/2024г. по описа на ШРС , с което, съдът е оставил без уважение молба вх.рег.

№18581/04.12.2024г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСАТ под № 177492004, фирмено дело №24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София бул. „......" № 125-2, ет. 5, офис 5-3, представлявано от Д. М. М. – управител по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното Решение №830/12.11.2024г., по настоящото гражданско дело по описа на Районен съд – Шумен, в частта му относно разноските и е върнал същата като недопустима.

Жалбоподателката счита, че определението е неправилно. Твърди ,че е материално затруднено лице, а не както е приел ШРС. Преценката за наличие на това обстоятелство е предоставена на адвоката – пълномощник и съдът няма правомощия в тази насока.

Достатъчно е по делото да бъде представен договор за правна помощ, в който да е указано, че тя се предоставя безплатно.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на адв.Д. М. М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна „Микро кредит“ АД гр.София не е постъпило становище.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от третото лице помагач „Агенция за събиране на 1 вземания“ ЕАД гр.София ,действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт Н.П.А. е депозиран отговор на частната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът счита частната жалба за следното: основателна, поради

Производството по гр.д. №73/2024г. на ШРС е образувано по предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.146 ал.1 ЗЗП предявен от М. С. И. срещу „Микро кредит" АД за прогласяване на нищожен на договор за потребителски кредит Мicrocredit 903200090758/21.02.2022г.

С решение №830/12.11.2024г. по гр.д.№73/2024г. по описа на ШРС ,съдът е прогласил за нищожен договор за допълнителни услуги

Мicrocredit

903200090758/21.02.2022г., пакет от допълнителни услуги „Комфорт" с шест пункта: 1.

Посещение в къщи или на удобно място; 2. Безплатно внасяне на вноски, от името е за клиента; 3. Безплатно предоговаряне; 4. Разглеждане по минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право на участие в промоции, сключен между „Микро кредит" АД, с ЕИК:

202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „.......", бул. ....... № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В. и М. С. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Шумен, ул.

„.......“ № 5, вх. 3, ап. 62; със срок: 18 месеца, месечна вноска в размер на 188,52 лева, или общо в общ размер на 3393,36 лв., на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.2-ро от ЗЗД и е отхвърлил искането на М. С. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 5, вх. 3, ап. 62, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСАТ под № 177492004, фирмено дело №24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София бул. „......" № 125-2, ет. 5, офис 5- 3, представлявано от Д. М. М. – управител, за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева, с ДДС за оказаната адвокатска помощ и съдействие от един адвокат по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

По гр.д. №73 /2024 г. по описа на ШРС ищцата М. С. И. е била представлявана от адв.Д. М. М. от САК

Приложени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие между ищцата и адвоката. В договора е посочено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за оказване на помощ на материално затруднено лице и е било направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата в размер на 1200лв. Ответната страна е заявила своевременно възражение по чл.78, ал. 5 ГПК срещу това искане .

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗА: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист, като в посочената 2 разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. Съдът не разполага с правомощия да изследва наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗА. В тази насока е трайната съдебна практика на ВКС, която настоящия състав изцяло възприема.

В случая, ищцата и пълномощникът й – адвокат са представили договор, в който са приели, че последният ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство. Същото е завършило с постановяване на решение, с което предявеният от М.

И. срещу ответника иск е изцяло уважен.

Поради това, на адв.Д. М. М. от САК се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на материално затруднено лице.

Първоинстанционният съд не е разполагал с правомощия да обсъжда дали ищцата е „материално затруднено лице“ по смисъла на чл. 38 от ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като съобрази, че ищцата е представлявана пред първоинстанционния съд от пълномощник безплатно, съдът приема, че при направеното искане, следва да бъдат определени разноски – възнаграждение за пълномощника на ищцата.

При определяне на размера, настоящият съобрази, че след постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, не следва да се прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно предвидените в нея минимални размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда.

При определяне размера на възнаграждението на адвоката на ищцата съдът следва да съобрази, както цената на предоставената услуга, така и видът на спора, интересът, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая предмет на делото е иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД като 3 конкретната претенция не се отличава с висока фактическа и правна сложност, в сравнение с други дела от същия вид. Не е налице затруднение относно легитимацията на страните, както и по отношение конкретната фактическа обстановка, т.е. относно допустимостта и основателността на претенцията. С оглед преценка работата на процесуалния представител на ищцата следва да се посочи, че освен подадената искова молба с представяне на доказателства и направени доказателствени искания от процесуалния представител не са били извършени други процесуални действия по делото, като на проведеното едно съдебно заседание пред ШРС адвоката на ищцата не се е явил лично.

Ето защо, съдът намира, че на пълномощника следва да бъде определено възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото пред ШРС в размер на 400лв. , което с включен ДДС възлиза на сумата от 480лв.

Предвид изложеното депозираната частна жалба от ищцата е основателна и следва да се уважи ,като обжалваното определение се отмени и решението бъде изменено като ответникът се осъди да заплати на адв.Д. М. М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №105/13.01.2025г. по гр.д.№ 73/2024г. по описа на ШРС, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение №830/12.11.2024г. по гр.д.№73/2024г. по описа на ШРС, в частта му с която съдът е отхвърлил искането на М. С. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 5, вх. 3, ап. 62, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСАТ под № 177492004, фирмено дело №24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София бул. „......" № 125-2, ет. 5, офис 5- 3, представлявано от Д. М. М. – управител, за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната адвокатска помощ и съдействие от един адвокат по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. до размера на сумата от 480лв. с ДДС , като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Микро кредит" АД, с ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „.......", бул. ....... № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В. да заплати на адв.Д. М. М. от САК на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. сумата от 480лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата М. С. И..

Определението е постановено с участието по делото на третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК: 203670940, с адрес: гр. София, бул. ............ № 25, офис – сграда ..............., ет. 2, офис 4, законен представител Ю.Ю. - изпълнителен директор на страната на ответника „Микро кредит" АД гр.София.

4

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК вр. с чл.чл.274 ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5