Решение № 997 от 02.06.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2760/2021
- Вид
- Решение № 997
- Подписан
- 02.06.2022
- В сила
- 21.11.2022
- Състав
- ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 6566 от 25.10.2021 · АЛЕКСАНДЪР АНТОНОВ МИТРЕВ
- Разпореждане № 7070 от 17.11.2021 · ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ
- Разпореждане № 281 от 14.01.2022 · ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ
- Разпореждане № 3940 от 09.06.2022 · ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ
- Разпореждане № 4268 от 21.06.2022 · ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ
- Разпореждане № 4678 от 06.07.2022 · ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ
- Разпореждане № 8263 от 01.12.2022 · ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.284 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 285, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- §1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е Ш Е Н И Е
№ 997 град Пловдив, 02.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XVI състав, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Светлозар Чераджийски като разгледа административно дело № 2760/2021г. описа на съда, докладвано от председателя, прие за установено следното:
Производство по Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от П.Т.Ч. ***, подадена чрез пълномощника адв. В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София, с искане да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение в размер на 75000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Излагат се обстоятелства, че е търпял неимуществени вреди вследствие на престоя си там, дължащи се на унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания. Твърди, че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна площ /под 3 кв.м./; лоша хигиена; не е осигурена топла течаща вода в килиите; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, както и че не му е предоставяна разходка на каре за период от 1 година, докато е работел. Конкретно ищецът излага твърдения за преживени обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинен от гледката на друг лишен от свобода, починал вследствие на онкологично заболяване, който е бил настанен в същата стая, както и твърдения относно несвоевременно оказване на медицинска помощ при заболяване на ушите и неизпълнение от страна на администрацията на затвора на прекъсване на изпълнението на наказанието за 5 дни. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. В хода на съдебното производство поддържа предявеният иск и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора счита, че искът е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено обезщетение според пълната му претенция. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, в която връзка ангажира писмени доказателства.
С представеният отговор прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото за обезщетение за периодите до 2017г. По същество на спора счита, че иска не е доказан по своето основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от справка рег. №621/15 от 24.11.2021г. на Затвор-Пловдив, че П.Т.Ч. е търпял наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив по два броя влезли в сила присъди. Посочени са два периода за негово пребиваване: от 30.12.2015г. до 22.07.2018г. и от 22.07.2018г до 14.11.2019г., когато е освободен поради изтърпяване на наложеното му наказание. В исковата молба е посочен период на негово пребиваване до 17.09.2021година, за който липсдват представени доказателства от ищеца и от ответника. Съгласно представената справка рег. №8994/15.11.2021година на ИСДВР при Затвор –Пловдив за извлечение от тетрадка за проверка броя на лишените от свобода се представят доказателства само за период на пребиваване на ищеца от 15.01.2016г. до 14.11.2019година. За времето от 30.12.2015г до 15.01.2016г липсват представени доказателства, като в справка – становище рег.№8994/15.11.20121г от 16.11.2021г на техник строителство и архиетура се излага становище, че за времето от 30.12.2015г до 17.09.2021г. не са правени ремонтни дейности на затворническото общежитие поради пренаселеност и липса на финансови средства. Установява се, че през периодите на своето настаняване в Затвора- гр.Пловдив ищецът е пребивавал както следва: за периода от 30.12.2015г до 01.04.2016г. е прибивавал в спално помещение №73 на пост 2, за което не са представени доказателства относно условията за изтърпяване на наказанието. За периода от 01.04.2016г. до 08.04.2016г. е настанен в спално помещение №52 на пост №5, което съгласно събраните писмени доказателства е с площ от 27.92 кв.м., с прилежащ санитарен възел с площ 2.57 кв.м., два броя отваряеми прозореца с размери 1.17х1.17м и 0.48х1.17м, с отваряем прозорец на санитарен възел 0.27х1.17м., като за него липсват представени доказателства от ответника за броя на настаните лица. За периода от 08.04.2016г. до 22.07.2016г. е настанен в спално помещение №79 на пост №2, което съгласно събраните писмени доказателства е с площ от 25.36 кв.м., с прилежащ санитарен възел с площ 4.80 кв.м., два броя отваряеми прозореца с размери 0.95х1.15м и 0.40х1.15м, с отваряем прозорец на санитарен възел 0.36х1.20м., като за него липсват представени доказателства от ответника за броя на настаните лица. За периода от 20.10.2016г. до 14.11.2019г. е настанен в спално помещение №74 на пост №2, което е с чиста жилищна площ 27,25 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0.95/1.12м и 0.50м/1.17м, отваряем прозорец към санитарен възел с размери 0.25/1.17м, допълнителна площ на санитарния възел 4.58 кв.м, като в него са предвидени за настаняване 6 лица. Съобразно представените писмени доказателства в различни времеви периоди от престоя на ищеца в него капацитетът му е бил превишаван, като са настанявани от 7 до 10 лица в общо 563 дни. В посочените в справката помещения ищецът е имал постоянен достъп до течаща студена вода, но не и до топла вода, която му е била осигурявана по график в затворническата баня. На всеки работещ е осигурена възможност да ползва баня след приключване на работния ден. Проветряването на помещението е ставало чрез отваряне на прозорците от лишените от свобода.
Хигиената се поддържа от самите настанени в него лица, за което те получават прибори. Инвентарът е бил легла според броя на настанените лишени от свобода с размери 180/90см и поставени дюшеци, шкафове на брой, отговарящ на настанените лишени от свобода, с размери 45/50см. При постъпването на всеки лишен от свобода се осигурявало комплект спално бельо и завивки, колкото са му необходими, като прането се извършвало в пералното помещение на затвора или от близки на лишения от свобода. Изградена е система за осветление, която отговаря на стандартите за осветеност. Дограмата на сградата е подменена с нова ПВЦ дограма, отоплението е с централно парно с подменен нов котел. Постоянно е осъществявана дезинфекция и дезинсекция по график съобразно централно сключен договор с ЕТ Биоцид и ДДД-1 ООД. В тази връзка са приложени протоколи за извършената дейност за периода от 17.06.2016г. до 03.09.2019г..
Съгласно приложена по делото справка П.Ч. е бил устроен на работа като чистач източна столова при условията на неплатен, доброволен труд, при 6-дневна работна седмица, 4-часов работен ден, също така и като магазинер в магазин за лишени от свобода, платен труд, при 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, като е работил до датата на освобождаването си. С него е водена редовна корекционна работа за формиране на поведенчески стереотипи и самоактуализация на личността. Към становището е приложен график на разпределение на времето на лишените от свобода. Относно твърдението на ищеца за неправилно настаняване на лишения от свобода Ш. в същото спално помещение, което е обитавал той, представени са заповеди № 2303 от 18.12.2018г. за назначаване на социален асистент на Ш., както и заповед № 2301/18.12.2018г. за извеждане на доживотно осъдения Ш. от Зона за засилен надзор и охрана на 2-ри пост в общи помещения с останалите лишени от свобода. При разпит на свидетеля Х.К. същият твърди, че Ш. е настанен в същото спално помещение, което са обитавали ищецът и свидетелят, защото между тях се формирали приятелски взаимоотношения, помагали му при храненето, обслужването и други дейности
По делото са разпитани свидетелите Х.М.К. и Т.Д.Т.. В показанията си свидетелят К. сочи, че в спалните помещения няма топла вода, има гризачи, дървеници, хлебарки и голи охлюви, а пръскането против хлебарки нямало ефект. Посочва, че ищецът, с който са били в една килия от 2016г. до освобождаването му, е работил по свое желание, като работният му ден като лавкаджия е започвал в 7:30ч. и е продължавал до около 19:00 часа, докато има хора на лавката. Свидетелят изтъква, че П.Ч. е имал проблем със здравето – половината страна на тялото му не се движела, излизал в болница. Посочва, че са приели да полагат грижи за друг лишен от свобода, болен от левкемия, слагали му системи, хранели го, обслужвали го, в стаята били 11, понякога и 12 лица лишени от свобода.
В показанията си свидетелят Т. излага факти, че е бил в едно спално помещение с Ч., който е работил, но не е бил извеждан на каре, тъй като работещите нямали право на каре. Сочи, че в спалното помещение нямало топла вода, имало хлебарки, дървеници, мишки, идвали външни фирми да пръскат, но нямало ефект. Излага своите възприятия, че ищецът няма здравословни проблеми, веднъж го закарали до болница, било му изтръпнало лицето. Също сочи, че в помещението бил настанен лишен от свобода с левкемия, гледката била страшна, не искал да яде. Тези, които работели, водели ги до стола да обядват и ги връщали без право на почивка.
Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Така показанията на свидетелите Х.М.К. и Т.Д.Т. съдът кредитира като обективни, последователни, логични и взаимнодопълващи се, без възникнали съмнения в тяхната достоверност.
Същите се подкрепят и от приобщените писмени доказателства - справка рег.
№8994/15.11.2021г., на Затвора Пловдив с приложения, справка рег.№621/15 от 24.11.2021г. на Затвора Пловдив с приложения, протоколи за извършени услуги по дезинфекция и дезинсекция, които съдът кредитира.
При така изяснената фактическа обстановка, на база събраните гласни и писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Нормата на чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС определя, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода и на МНО „задържане под стража“, включва и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, която е административна дейност по своето естество. Исковата претенция е за присъждане на обезщетение в общ размер на 75 000 лева за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр.
Пловдив, поделение към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което обуславя допустимост на иска.
От изложените в исковата молба обстоятелства ищецът е посочил период на престой в Затвора гр.Пловдив за времето от 30.12.2015г. до 17.09.2019г.
В тази връзка е направено възражение от ответника за погасяване на иска поради изтичането на погасителна 5 годишна давност за процесните периоди преди 19.10.2016г., което се явява основателно. Съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл.110 ЗЗД, „с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“. След изтичане на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. В т.4 от ТР№3 от 22.04.2004г., поснановено по ТД№3/2004г. на ВКС на ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им, без авторството и деянието да се установяват по специален ред. Несъмнено установено е с представените от отвеника доказателства, че по отношение на ищеца въззможността да претендира обезщетение на неимуществени вреди за преиода преди 19.10.2016г., което е предмет на претенцията по настоящото дело, е погасена по давност. Касае се за прекъснати, преустановени действия по извършени нарушения за престоя му в Затвора – гр.Пловдив, които са погасени по давност и водят до неоснователност на претендираните обезщетения за периода от 30.12.2015г. до 19.10.2016г.вкл.
Разпечатката съдържа 26 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef0c160e-b23a-4f84-86bc-d370334f0f22