Акт от 22.02.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33

Велико Търново, 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря - В.Г. и прокурора от Окръжна прокуратура - ИЛИАН БЛАГОЕВ като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 629/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано по Искова молба/ИМ/ вх. №

3861/14.10.2020г. в АСВТ, подадена от името на Х.М.В.. Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди, които представляват заплатеното адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 20.08.2019г., свързано със защитата срещу НП № 24-0000223/01.08.2019г., издадено от началника на ОО“Автомобилна администрация“ В. Търново, проведена на две съдебни инстанции. Претенцията е да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400,00лв. Претендират се и разноски за настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск по съображения изложени в ИМ. Моли за уважаване на исковата молба, както и за присъждане на направени в настоящото производство разноски, като отбелязва по повод възражението на ответинка за прекомерност, че същите са в минимален размер.

Ответникът по иска - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София в представен писмен отговор от упълномощения ПП, оспорва иска по размер, възразява за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение, както по АНДело и по настоящото дело, като моли същите да бъдат намалени до минимално определения размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Прокурорът дава мотивирано заключение за частична основателност на предявения иск за имуществени вреди.

Предлага съдът да го уважи, но да редуцира неговия размер, съобразно ТР № 1/2017г. на ОСС на ВАС.

По въпроса за правното основание на предявения иск и неговата допустимост съдът прие следното:

Административнонаказателната дейност е административна такава, в широк смисъл, съгласно изясненото в съвместното ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС. Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, отговорността за вреди от незаконосъобразна административна дейност е на самата държава. За ищеца, като потърпевш от незаконна административна дейност към момента на издаване на НП и при съдебното им обжалване не е съществувал друг ред за възстановяване на сторените разноски за АВ. Гражданскоправният ред е неприложим поради изричната новела на чл. 8, ал.1 ЗОДОВ и специалния характер на този закон спрямо чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД.

Налице е основание за ангажиране на отговорността на ИА „Автомобилна администрация” по реда на чл. 203 АПК. След като държавата е възложила на органи при ИА”АА” да изпълняват административнонаказателна дейност чрез издаване на НП, то отговорността за неправилно изпълнение на такава дейност следва да се носи от държавата, а надлежен ответник, съгласно нормата на чл.7 от ЗОДОВ е именно ИА”Автомобилна администрация” - организацията, на която са възложени административни правомощия, чиито адм. органи са издали незаконосъобразния акт. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.

София е юридическото лице, в състава на което е издателя на процесното НП/служител на съответния областен отдел/, съгласно чл. 2, ал.3 от Закона за автомобилните превози и чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА”АА”. По тези съображения, съдът счита, че искът е насочен срещу надлежен ответник.

Съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ищецът е адресатът на отмененото НП, с което на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвт.Пр. му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Същият е правоспособен субект на гражданското право, носител на правото на иск, разполагащо с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не е разрешен от съд със сила на пресъдено нещо. Искът е насочен против ответник, с надлежна пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на чл.205 от АПК. В случая, постоянният адрес на ищеца е в гр. Велико Търново, т.е. в района на действие на АСВТ, поради което спорът е местно подсъден на АСВТ, съгл. чл.7, ал.1 от ЗОДОВ. ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити. Подадена е чрез лице с валидно учредена представителна власт. Настъпилите законодателни промени в ЗОДОВ с ДВ бр.94 от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г., на основание §6, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ са приложими към настоящата искова молба, постъпила в съда след влизането му в сила. Тези в ЗАНН обн. в същия бр.94 на ДВ от 29.11.2019г. са неотносими към настоящото производство, т.к. фактите, на които ищецът основава своите претенции са се осъществили преди влизане в сила на тези промени, в т.ч. съответното о.с.з., пороведено пред РС. Тоест към онзи момент не е съществувал друг ред за правна защита, поради което настоящата ИМ е допустима. Изводът е, че са налице положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват процесуални пречки за това.

Разгледана по същество ИМ е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения по фактите и правото:

С Разпореждане от 06.11.2020г. съдът направи предварителен доклад на делото. В тази връзка указа на ищеца на основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са се осъществили следните факти, представляващи в кумулативност елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял вреди/имуществени/, които са причинени от акт на административен орган /отменен като незаконосъобразен по съответния ред/, който АА е издаден в резултат на изпълнение на административна дейност. В тази връзка следва да представи доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на НП, както и това, че при обжалването същият е ангажирал адвокатска защита и е заплатил уговореното АВ.

Във връзка с това указание по доказателствената тежест, ищецът ангажира писмени доказателства в хода на съдебното следствие, тези приложени към ИМ и се приложи в цялост АНД № 265/2019 г. на РС Свищов, ведно с КНАХД № 10313/2019г.на АСВТ. Всички тези писмени доказателствени средства не са оспорени от страните по ерда ан чл.193 от ГПК. Няма направени изрични признания на факти от никоя от страните. Не са обявени служебно известни на съда такива.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в Исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1.Срещу Х.М.В. с ЕГН ********** е издадено

НП № 24-0000223/01.08.2019г. на началник Обл. отдел „Автомобилна администрация” гр. В. Търново в ГД”АИ” на ИА”АА. Санкциониран е за нарушение на чл.32, §1, изреч.1-во от Регламент/ЕС/ № 165/2014 и на основание чл. 93в, ал.1 от ЗАвтПрЧОД му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв.

2. Така цитираното НП е обжалвано пред Районен съд - Свищов, който e отменил същото с Решение №95/05.141.2019г., постановено по АНД № 265/2019г.

Последното е оставено в сила с Решение № 1/21.01.2020г., постановено оп КАНД № 10313/2020г. на АСВТ.

3.

В производствата пред РС по АНД № 265/2019 г. ищецът е бил представляван от упълномощения адвокат. Депозиран е Договор за правна защита и съдействие с бл. номер 761339 от 20.08.2019г. Оригиналите на пълномощното и ДПЗС се намират на л.5 по приложеното АНД. Заплатеното адвокатско възнаграждение пред РС е в размер на 400,00лв, която сума е записана като заплатена в брой при сключване на договора за правна защита и съдействие.

3.1. В касационното производство пред АСВТ ищецът не е бил представляван в о.с.з., но е депозиран писмен отговор на КЖ.

Настоящият сътав прие, че същият е изготвен от упълномощения адвокат, видно от съдържанието на отговора и предвид обстоятелството, че пълномощното не е ограничено до производството пред РС. За производството пред касационната инстанция не е заплатено допълнително АВ, т.е. заплатеното АВ за двете инстанции възлиза на 400лв.

Анализът на доказателствената съвкупност сочи, че между страните по делото не е спорно, че съдът е отменил процесниото НП. Пред въззивната и касационната инстанция ищецът е защитаван от адвокат. Последният се е явявал в о.с.з. пред РС и подготвил писмен отгово пред АСВТ. Представителството е основано на писмено адвокатско пълномощно и сключен ДПЗС. Уговореното АВ е заплатено в брой при подписване на ДПЗС. В обобщение може да се каже, че на практика страните не спорят по фактите, касаещи иска за имуществени вреди. Факти, които се установяват от непротиворечивите писмени доказателства, които ценени в тяхната съвкупност потвърждават твърдяното от ищеца.

При тези фактически констатации съдът формира следните правни изводи:

Предмет на делото е осъдителна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от административен деликт и по-точно от незаконосъобразно издадено НП. Националното право урежда тези отношения чрез правните норми на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г., в сила от 01.01.1989г., с посл. изменения/. Отмяната на НП с влязло в сила решение на съда е осъществена при действието на ЗОДОВ. Правното основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от същия закон, на основание точка първа на диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, доколкото АС разглеждат искове по ЗОДОВ в изрично посочена от закона, изключителна хипотеза.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Доколкото в АПК няма специални правила доказателствената тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е за ищеца. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което и отменено НП. В тази връзка в хода на защитата на ответника не е правено възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който е приложимия материален закон: незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт – имуществена или неимуществена и причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът намира при анализа на доказателствената съвкупност, че е безспорно доказано наличието на отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

С ТП № 2/2014г. на ВКС и ВАС въпросът за административния характер на дейността по административно наказване е решен по обвързващ за настоящия състав начин.