Решение № 1819 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1819 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330103995 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670, против Р. В. Ш., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198 от Закона за водите във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 389,55 евро– главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода ********** г. за водоснабден имот, находящ се в град П., ул. "Р." №..., ап. ..., както и сумата от 66,98 евро - обезщетение за забава за периода 31.05.2021 г. - 16.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.11.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 10067/27.11.2024 г. по ч.гр.д. № 20387/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. състав.

Ищецът твърди, че ответницата Ш. е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като ищецът е предоставил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода зa водоснабден имот, находящ се в град П., ул.

"Р." №..., ап. ..., а ответникът в качеството му на собственик на процесния недвижим имот е имал качеството на потребител на ВиК услуги. Ищецът 1 твърди, че е изправна страна по договора, като услугите са надлежно осъществени, но същите са останали незаплатени. Ето защо на основание ОУ на ВиК на ответника, поради неплащане на задължението за консумирана питейна вода и отведена канална вода в срок, е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възлиза на 131 лева, за периода 31.05.2021 г. - 16.10.2024 г.

Моли за уважаване на предявените исковете и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Ш..

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 198 от Закона за водите , във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Ручей“ № 5, ап. 45, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателства.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, на 25.02.2026г. е заплатила изцяло задължението си към ВиК. Това обстоятелство се признава и от самия ищец по делото.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Съдът намира, че в производството по делото разноски не следва да се присъждат, доколкото ищецът изрично заявява, че не претендира такива.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670 против Р. В. Ш., ЕГН: ********** обективно и кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията 2 между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 389,55 евро– главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода ********** г. за водоснабден имот, находящ се в град П., ул. "Р." №..., ап. ..., както и сумата от 66,98 евро - обезщетение за забава за периода 31.05.2021 г. - 16.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.11.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 10067/27.11.2024 г. по ч.гр.д. № 20387/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. състав. като погасени, чрез плащане в хода на процеса на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 3