Решение № 269 от 05.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000501157 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 370 от 25.11.2024 г. по гр. д. № 312/2024 г. по описа на Окръжен съд - Перник, ГО, съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на А. С. М. сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 18.11.2023 г., около 13: 5 0 ч., до паркинг, находящ се на ул. „Михаил Дойчев“ в с. Рударци, по вина на водача на л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър Ивоук“ с рег. № *** – E. В. Р., застрахован при ответното дружество със застрахователна полица № ВG/06/123002803435 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 15.09.2023 г. до 14.09.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в частта му над сумата от 60 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева като неоснователен; както и сумата от 645.50 лева (шестстотин четиридесет и пет лева и петдесет стотинки) - застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в частта му над сумата от 645.50 лева до пълния предявен размер от 1 545 лева като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за размера 1 на претърпените от ищцата неимуществени вреди от 30 000 лева до 60 000 лева, както и исковата претенция за размера на претърпените от нея имуществени вреди от 165.00 лева до 645.50 лева. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, доколкото бил завишен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което не съответствало на вида и тежестта на уврежданията, настъпилата промяна в начина на живот на ищцата, икономическата конюнктура в страната, както и константната съдебна практика. Не било съобразено и обстоятелството, че след предявяване на претенцията пред застрахователя е предложено обезщетение в размер на 30 000 лева, отговарящо на представените доказателства и описаните в тях увреждания и че непредставянето от страна на ищцата на банкова сметка, по която да бъде изплатено това обезщетение, поставя нея като кредитор в забава на основание чл.

95 от ЗЗД, а длъжникът бил освободен от всякакви последици на основание чл. 96, ал.

1 от ЗЗД, в това число и задължения за плащане на лихви. Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 30 000 лева до 60 000 лв., както и в ЧАСТТА, с която искът за имуществени вреди е уважен за сумата над 165.00 лева до пълния присъден размер на исковата претенция от 645.50 лева.

Ищцата в първоинстанционното производство А. С. М. оспорва въззивната жалба с доводи, изложени в отговора, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, като моли съдът да остави жалбата на въззивника-ответник без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпила Насрещна въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство А. С. М., чрез процесуалния представител адв. Г. Й., срещу първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за размера на претърпените от ищцата имуществени вреди за сумата над 645.50 лева до пълния предявен размер от 1 545 лева като неоснователен. В насрещната въззивна жалба ищцата не оспорва решението в частта, с която искът за претърпените от нея неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева като неоснователен, но излага доводи, че законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да тече не от 30.06.2024 г., а от датата на предявяване застрахователната претенция пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, именно 04.01.2024 г., тъй като дружеството-ответник е изпаднало в забава поради частично (неточно) изпълнение. Твърди, че когато длъжникът предлага частично заплащане, което се явява неточно изпълнение, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на собствената му забава.

Същите аргументи се излагат и по отношение началния момент на теченето на законна лихва за забава върху обезщетението за претърпените от ищцата имуществени вреди.

Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваното решение в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за размера на претърпените от ищцата имуществени вреди за сумата над 645.50 лева до пълния предявен размер от 1 545 лева, както и да отмени обжалваното решение в ЧАСТТА, с която съдът не е присъдил законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за периода от 04.01.2024 г. до 30.06.2024 г.

Въззивникът-ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва 2 насрещната въззивна жалба с доводи, изложени в отговора, депозиран в срока по чл.

263, ал. 3 от ГПК, като моли съдът да остава жалбата на въззивника-ищец А. С. М. без уважение.

Решението в ЧАСТТА, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 30 000 лева, както и решението в ЧАСТТА за присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер 165 лева, като необжалвани, са влезли в законна сила и не са предмет на настоящото производство.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и с предмет както следва: 1) присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.11.2023 г. в с. Рударци, в резултат на виновни действия на водача на л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър Ивоук“ с рег. № *** - E. В. Р., застрахован при ответника със застрахователна полица № ВG/06/123002803435 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 15.09.2023 г. до 14.09.2024 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. – датата, на която е уведомен застрахователят за настъпилото ПТП с извънсъдебна молба-претенция до окончателното изплащане на сумата; 2) както и на сумата от 1 545 (хиляда петстотин четиридесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за проведено лечение на ищцата, ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото не е спорно между страните обстоятелството, че към 18.11.2023 г., за управлявания от E. В. Р. лек автомобил „Ленд Ровър Рейндж Ровър Ивоук“ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица

№

ВG/06/123002803435 с период на покритие от 15.09.2023 г. до 14.09.2024 г.

От представените и приети пред първа инстанция доказателства по делото се установява, че ищцата А. С. М. е предявила, чрез пълномощника си адв. Г. Й., извънсъдебна молба-претенция за обезщетение на претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 04.01.2024 г. пред ответното застрахователно дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД (лист 20-25), която видно от Писмо с изх. № 0-92-4698 от 01.04.2024 г. (лист 37) е била уважена в размер на 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 165 лева обезщетение за имуществени вреди, т.е. спазена е процедурата по чл. 380 от КЗ. Със същото изходящо Писмо от 01.04.2024 г. застрахователното дружеството е посочило, че следва да бъде предоставена банкова сметка, по която да бъде изплатено определеното застрахователно обезщетение, но такава не е била представена.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително Протокол за ПТП № 1853658, с рег. № 2023-1028-554 от 18.11.2023 г., както и заключението на Съдебно-медицинската експертиза и Апелативен съд-София приема за установена следната фактическа обстановка, установяваща механизма на процесното ПТП, а именно: на 18.11.2023 г., около 13:50 ч., в с. Рударци е настъпил пътен инцидент, при който л.а. (джип) „Ленд Ровър Рейндж Ровър Ивоук“ с рег. № ***, управляван от E. В. Р., който при опит да паркира на 3 паркинг, находящ се на ул. „Михаил Дойчев“, губи контрол над управляваното МПС при неговото форсиране, тъй като теренът в близост до паркинга е бил с денивелация повече от 2 м. по-ниска височина от тази на паркинга, при което л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър Ивоук“ е избил металната ограда на паркинга и е паднал от повече от 2 метра височина, като с предницата си е ударил челно земята, а задната част от л.а. е останала подпряна на подпорната бетонна стена. На предна дясна седалка до водача на л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър Ивоук“ - E. В. Р., е седяла ищцата А. С. М., която е била с поставен обезопасителен колан.

В резултат на така описаното пътнотранспортно произшествие в Протокол за ПТП № 1853658, с рег. № 2023-1028-554 от 18.11.2023 г. и от заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза пред първа инстанция се установява, че в резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата А. С. М. е получила следните травматични увреждания: компресионно счупване на 4-ти поясен прешлен – Л4 и контузия на гръдния кош. Непосредствено след процесното ПТП от 18.11.2023 г. ищцата е била откарана в ДКЦ „Света София“, където постъпва с оплаквания за силни болки в гърдите и гръбнака. От приложения по делото Амбулаторен лист № 233286081FEA от 18.11.2023 г., издаден от ДКЦ „Света София“ (лист 10), ищцата е диагностицирана със счупване на гръбначен прешлен и е изписана с предписание за нестероидни противовъзпалителни, покой, СИТИ (CT) на лумбален отдел и контролен преглед след два дни. На 22.11.2023 г. е бил направен ядреномагнитен резонанс, при който се е установило компресионно счупване (когато силата на удара е насочена по остта на гръбначния стълб и предната част на тялото на прешлена се чупи и деформира) на 4-ти поясен прешлен – Л4. Била e установена и контузия в областта на гръдния кош. За периода 28.11 – 01.12.2023 г. на ищцата е било проведено болнично лечение в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД, КОТ – отделение по гръбначна хирургия, изразяващо се във вертебропластика на счупения прешлен – съвремен начин на лечение, изразяващ се в поставяне на пълна упойка и вкарване чрез спринцовка с игла на костен цимент за запълване тялото на счупения прешлен. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ в резултат на компресионното счупване на прешлена, ищцата е получила и дисков бълджинг - увреждане на диска под прешлена и намиращите се там нервни окончания. В СМЕ вещото лице с категоричност заключава, че всички тези увреждания са в пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. След операцията ищцата е била на домашно лечение, при което e носила обездвижващ лумбален корсет на кръста два месеца. Била е на щадящ постелен режим, като е можела да става и да ходи до тоалетната само при наличието на чужда помощ.