Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1043 от 12.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 916/2023
Вид
Решение № 1043
Подписан
12.07.2023
В сила
12.07.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Радослав Петков Радев, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.270,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300500916 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №700/17.02.2023г. по гр.д.№8321/2022г. по описа на ПРС,ХIХ гр.с-в,с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.270,ал.2 от ГПК относно прогласяване нищожността на разпореждане №32006/10.04.2018г. по гр.д.

№5867/2015г. по описа на РС-Пловдив.Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата по делото,като сочи незаконосъобразност и неправилност и моли първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи предявеният иск.

Въззиваемата счита,че така постановеното решение от първата инстанция е правилно и законосъобразно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателката е инициирала производството по чл.79,ал.1 от ЗЗД по гр.д.

№5867/2015г. по описа на ПРС,с което е бил отхвърлен предявеният от нея иск.Същата е била осъдена да заплати разноски в размер на 1263лв. за първоинстанционното производство,както и 1263лв. за въззивното производство.С молба от 04.04.2018г. въззиваемата страна в настоящото производство е поискала издаването на ИЛ за присъдените разноски по делата на първа и втора инстанция.С атакуваното разпореждане от 10.04.2018г. искането за издаване на ИЛ е било уважено от съдия В. К..Същото разпореждане е подписано лично от съдията,издал разпореждането.

1

От събраните по делото доказателства,а именно справка НБД,заповед №ЛС47/29.01.2018г. на председателя на ПОС,извлечение от Протокол №21/26.08.2018г. на ВСС,акт за встъпване в длъжност от 09.07.2018г. става ясно,че към датата на издаването на акта-разпореждане за издаване на ИЛ съдия К. е била съдия в ПРС,като за целта е притежавала необходимата компетентност да издава подобни актове.Актът,обект на иска,е издаден от лице,заемащо длъжността „съдия“ и съдържа дата и подпис на автора.Следователно от приетите доказателства по делото става ясно,че към момента на издаването му волята на издателя е била обективирана в акта и същия не се явява нищожен.При издаването на този вид актове не са необходими мотиви за издаването му.

При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

За да се прогласи нищожността на атакуваното разпореждане,то следва да са налице липса на воля или липса на основание.В настоящия случай е видно,че липса на воля няма,тъй като от командировъчната заповед става ясно,че съдия К. е притежавала необходимата компетентност за издаване на акт като съдия в РС-Пловдив,а що се касае до липса на основание,то такова не липсва,тъй като на база осъдителния диспозитив на решенията по гр.д.№5867/2015г. по описа на ПРС и гр.д.№909/2016г. по описа на ПОС които са влезли в законна сила,е бил издаден искания ИЛ.Следователно издаденото разпореждане е в кръга на правомощията,определени от закона на съдия К. и не представлява нищожен акт по смисъла на закона,поради което исковата претенция се явява неоснователна и недоказана,а постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива са направени от нея за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв. съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК,поради което следва да й се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №700/17.02.2023г. по гр.д.№8321/2022г. по описа на ПРС,ХIХ гр.с-в.

ОСЪЖДА С. П. П. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на „ЕВН Електроразпределение Юг“ ЕАД с адрес и управление на дейността:гр. ***** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 360лв./триста и шестдесет лв./за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3