Решение № 2562 от 30.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2562 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110216614 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 1/11.07.2022 г. издадено от и.ф. началник на 06 РУ СДВР, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева на основание чл. 45, ал.

4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ за извършено нарушение по чл. 5б, ал.3 ЗМВР.

В подадената жалба се претендира отмяната на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, включително и неправилно посочена санкционна разпоредба, която няма отношение към описаното нарушение, като освен това размерът на наложената глоба създава допълнителна неяснота. Претендира се и липсата на компетентност на наказващия орган. Допълнително се твърди и липса на извършено нарушение, както и неправилно посочване на адреса на търговския обект и липса на негова индивидуализация; липса на данни за детето, за което се твърди да е закупило цигарите от жалбоподателката. Сочат се и нарушения при съставяне на АУАН, свързани с липсата на свидетел – очевидец на нарушението и съставянето на акта в присъствието само на един свидетел. Изтъква се, че цитираната в акта и НП докладна записка не е предявена на свидетелката и същата не е наясно със съдържанието й.

В съдебното заседание жалбоподателят С., редовно призована, се явява лично и със своя упълномощен процесуален представител – адв. М., която поддържа жалбата.

Жалбоподателката се възползва от правото си да даде обяснения, като признава, че е била на работа в търговския обект в процесния ден. Но отрича, че не е продала цигари на малолетно дете и заявява, че винаги иска документ за самоличност на лицата, за които се съмнява, че са непълнолетни. Допълва, че процесния ден не са идвали полицейски служители в магазина.

В пледоарията си адв. М. заявява, че поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП. Сочи, че е сгрешено правното основание за ангажиране на отговорността на 1 жалбоподателката, доколкото посочената разпоредба на чл. 45, ал. 4 ЗЗД касае оставянето на дете без надзор. Изтъква, че посоченият адрес на търговския обект също не отговаря на действителния, който е ул. Родопски извор № 56. Допълва, че свидетелят, подписал АУАН е само свидетел на съставянето на акта, а не и на самото нарушение. Сочи още, че в НП не е посочено кое е малолетното лице, на което се твърди жалбоподателката да е продала цигарите. Поради всичко изложено моли за отмяната на НП.

Административнонаказващият орган – началникът на 06 РУ СДВР, редовно призован, не изпраща представител. Но от негов процесуален представител е депозирано писмено становище с доводи за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.06.2022 г. лицето В Ж, на 21 г., подало сигнал на тел. 112, че малолетната му сестра М, /на 12 години/ му съобщила, че около 12:40 часа си е закупила кутия цигари „Марлборо“ от магазин на ул. Р и№ в гр. София. На място при него на посочения адрес пристигнал полицейски патрул от 06 РУ СДВР, който снел сведение от лицето и служител на 06 РУ СДВР съставил докладна записка по случая от 17.062022 г. В последствие били приобщени и сведения от майката на В и М Ж, както и от М Ж на 12 г, които предоставили същата информация. По преписката не бил представен касов бон за покупката или закупената кутия с цигари.

Във връзка с проверката по случая, служители на 06 РУ СДВР взели сведение и от управителя на магазин за алкохол и цигари, находящ се на адрес гр. София, ул. Р и № , стопанисван от БН Брадърс ООД, който посочил, че на 15.06.2022 г. на работа в магазина била жалбоподателката В. С..

Въз основа на изготвената докладна записка с рег. № 230-р-25455/17.06.2022 г. от служител на 06 РУ СДВР, св. Д. П.-Л, на длъжност „полицейски инспектор“ в 06 РУ СДВР, приела, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 5б, ал. 3 ЗЗД, като на 15.06.2022 г. около 12:40 часа в магазин за алкохол и цигари на ул. Р и№ е продала тютюневи изделия – една кутия цигари Марлборо на дете. Затова тя съставила АУАН № 1/22 (бланков номер 204678) от 28.06.2022 г. в присъствието на жалбоподателката и на един свидетел на съставянето на акта, което се установява от техните подписи. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателката, която не изложила възражения срещу него. Такива са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като оспорвала извършването на нарушението, сочела разминаването в адреса на магазина и липсата на данни в АУАН относно подателя на сигнала и детето, на което се твърди да е продала цигарите.

При пълна идентичност на фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация, на 11.07.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от заместник-началника на 06 РУ СДВР, на основание Заповед № 513зз5888/07.07.2022 г., като на основание чл. 45, ал. 4 ЗЗД на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 2000 лева.

Видно от инкорпорираната разписка в приложеното по делото Наказателното постановление, то е връчено на жалбоподателката на 21.09.2022 г. Жалбата срещу НП е изпратена до 06 РУ СДВР на 30.10.2022 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. П. - Л, включително и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от св. П.-Лухова показания, тъй като същите са подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката в действителност пресъздава съдържанието на докладната записка и попълнените сведения от посочените 2 лица, с които се е запознала.

Съдът се довери и на дадените от жалбоподателката обяснения, в частта им, в която признава, че е била на работа процесния ден и че тогава в магазина не са идвали полицейски служители. Подобно посещение не се и твърди от свидетелката, която единствено споделя, че с колегите й са разговаряли с управителя. Поради липсата на преки доказателства за самото изпълнително деяние и с оглед тежестта на доказване по делото, която е върху наказващия орган, съдът прие, че така описаното нарушение остана недоказано.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН давностни срокове от компетентни органи, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона което се удостоверява от представените заповеди за компетентност и удостоверения.

Видно от представената Заповед от 02.12.2009 г. директорът на СДВР е упълномощил началниците на районни управления да издават НП по ЗЗД. А от представеното удостоверение за Д Г се установява, че на 07.07.2022 г. със заповед на директора на СДВР му е възложено да изпълнява функциите на началник на 06 РУ СДВР, следователно към датата на издаване на НП е оправомощен като наказващ орган за нарушения по Закона за закрила на детето. Освен това АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове.

Но съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати няколко съществени процесуални нарушения, които грубо нарушават правото на защита на санкционираното лице.

Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване на нарушението. Това е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото значителна част от приложените документи, доказващи нарушението, нямат официален характер /сведенията от сем.

Железарски и от жалбоподателката/, като и свидетелката се позовава на техните сведения.

Поради това не би могло да се приеме, че актът е съставен единствено въз основа на официални документи, т.е. докладна записка. Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.

Освен това, съдът намира, че използването единствено на абревиатурата „ЗЗД“ в акта и в НП също създава неяснота относно вмененото на жалбоподателката нарушение, 3 доколкото обичайно в правната доктрина така се означава Законът за задълженията и договорите. Никъде в двата акта не е посочено пълното наименование на приетия за нарушен Закон за закрила на детето, което би могло да създаде затруднения пред жалбоподателката да разбере смисъла на вмененото й нарушение.

На следващо място, съдът намира, че в АУАН и в НП липсва ясно и конкретно описание на нарушението, доколкото не са посочени никакви данни за т.нар. „дете“, на което се твърди да е продала кутия цигари жалбоподателката. По този начин тя е възпрепятствана да организира адекватно защитата си, като оборва възрастта на лицето или излага твърдения относно неговата външност и дали съответства на възрастта му. В акта и в НП е използвано понятието „дете“, което по смисъла на чл. 2 от ЗЗД дете е всяко ненавършило 18 години лице. Но за прецизност в акта и в НП е следвало поне да се посочи възрастта на детето, за да се извърши преценка и за субективната съставомерност на деянието, както и данни за пол, имена, които да позволят на жалбоподателката да организира пълноценно защитата си.

Позоваването на цитираната докладна записка не санира тези пропуски, доколкото същата не е връчена на жалбоподателката за запознаване. Освен това е недопустимо препращането на някакъв вътрешноведомствен документ относно съществени признаци на изпълнителното деяние, при ангажиране административнонаказателнаа отговорност на С..

Разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН задължават в акта, съответно НП да се даде точно описание на нарушението, с посочване на време, място и обстоятелства при извършването му. В случая с оглед вмененото нарушение, самоличността на купувача на тютюневите изделия е съществен елемент от състава, доколкото именно възрастта на купувача определя съставомерността на деянието. Поради това съдът намира, че е допуснато грубо нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото не е дадено точно и разбираемо описание на нарушението. По този начин е затруднена и защитата на санкционираното лице, което не е знаело срещу какви факти следва да се защитава.

Допълнително, съдът отчете и неправилното посочване на адреса на търговския обект, в който жалбоподателката е работила. В АУАН и НП като място на извършване на нарушението е посочено ул. Родопски извор № 54, а от представения сертификат за контрол и от изявленията на жалбоподателката се установява, че адресът на обекта е ул. Р и № . Това би могло да се дължи и на техническа грешка, но с оглед характера на деянието и липсата на други доказателства освен докладната записка и попълнените сведения с този адрес, създава подозрения, че продажбата на тютюневите изделия би могла да е извършена и в съседен обект.