Определение № 65 от 27.01.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Пещера, 27.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Частно гражданско дело № 20225240100281 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Провежда се в изпълнение на указанията на въззивната инстанция, обективирани в Определение № 8/04.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 605/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е обезсилено Разпореждане № 908/25.08.2022 г. на Районен съд – Пещера, постановено по ч.гр.д. № 605/2022 г. по описа на същия съд, като делото е върнато на Районен съд – Пещера за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по искането на заявителя за допълване на издадената по делото Заповед № 133/29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта за разноските, а след влизането й в сила и по искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист.

По делото е постъпила молба с вх. № 3374/12.08.2022 г. по описа на Районен съд – Пещера (изпратена по пощата на 10.08.2022 г., видно от пощенското клеймо на пощенския плик) от заявителя „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) за допълване на издадената Заповед № 133/29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 281/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера в частта за разноските, като длъжникът В. З. И. бъде осъдена да заплати на заявителя и разноски в общ размер на 385,00 лв., от които: 25,00 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна за допълване на заповед за изпълнение. Към момента на подаването на молбата определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение, не е било влязло в законна сила. Поради това съдът приема, че молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

1

Съобразно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Съгласно разясненията, дадени в т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение в заповедното производство. В същото е посочено, че по въпроса за приложимостта на чл. 248 от ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски (какъвто е настоящият случай), от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. не е съобразено с правилата на чл. 78 от ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересованата страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 от ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 от ГПК.

В процесния случай, видно от съдържанието на сезиращото съда заявление с вх. № 827/22.02.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, уточнено на 11.03.2022 г., заявителят „Йеттел България“ ЕАД е направил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Брацигово, ул. „Братя Кацарови“ № 2, за следните суми: 32,00 лв. – неплатени задължения, представляващи абонаментни такси по договор за услуга Интернет у дома, сключен на 26.08.2019 г. за номер 359894647602, за отчетен период от 20.10.2019 г. до 19.12.2019 г.; 96,00 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуга Интернет у дома, сключен на 26.08.2019 г. за номер 359894647602, представляваща незаплатената част от стандартната цена на устройство „HUAWEI B311s-220 LTE CAT4”; 42,12 лв. – неплатени задължения, представляващи абонаментни такси по договор за мобилни услуги, сключен на 13.08.2019 г. за номер 359896608219, за отчетен период от 20.10.2019г. до 19.12.2019г.; 92,92 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, сключен на 13.08.2019 г. за номер 359896608219, представляваща три месечни такси. Със заявлението е направено изрично искане длъжникът В. З. И. да бъде осъдена да заплати на заявителя и разноски в общ размер на 385,00 лв., от които: 25,00 лв. – за заплатена държавна такса и 360 лв. с ДДС – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът е разпоредил и е издадена Заповед № 133 от 29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 281/2022 г. по описа на Районен съд-Пещера срещу длъжника В. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Брацигово, ул. „Братя Кацарови“ № 2, за следните суми: 32,00 лв. – неплатени задължения, представляващи абонаментни такси по договор за 2 услуга Интернет у дома, сключен на 26.08.2019г. за номер 359894647602, за отчетен период от 20.10.2019г. до 19.12.2019г.; 96,00 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуга Интернет у дома, сключен на 26.08.2019г. за номер 359894647602, представляваща незаплатената част от стандартната цена на устройство „HUAWEI B311s-220 LTE CAT4”; 42,12 лв.

– неплатени задължения, представляващи абонаментни такси по договор за мобилни услуги, сключен на 13.08.2019г. за номер 359896608219, за отчетен период от 20.10.2019г. до 19.12.2019г.; 92,92 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, сключен на 13.08.2019г. за номер 359896608219, представляваща три месечни такси.

Съдът е пропуснал да се произнесе в издадената по делото Заповед № 133/29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по искането на заявителя да бъде осъден длъжника В. З. И. да му заплати разноски в общ размер на 385,00 лв., от които: 25,00 лв. – за заплатена държавна такса и 360 лв. с ДДС – за заплатено адвокатско възнаграждение, т.е. действително налице е непълнота, която е следвало да бъде отстранена по реда на чл. 248 от ГПК.

Заповед № 133 от 29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 281/2022 г. по описа на Районен съд-Пещера е връчена на длъжника В. З. И., която е депозирала възражение по чл. 414а от Г П К срещу издадената заповед, в което твърди, че е изпълнила изцяло задължението по заповедта за изпълнение. Към възражението е приложено писмено доказателство за извършеното плащане – разписка от 23.05.2022 г. за заплатена сума в размер на 264,00 лв. в полза на заявителя „Йеттел България“ ЕАД.

С Разпореждане № 650/08.06.2022 г. препис от възражението, заедно с приложенията към него, са изпратени на заявителя с указание, че в тридневен срок може да изрази становище, както и че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде изцяло обезсилена.

В срока по чл. 414а, ал. 4 от ГПК по делото е депозирано становище с вх. № 2711/27.06.2022 г. от „Йеттел България“ ЕАД , чрез Людмил Георгиев САК, който не е упълномощен с правата по чл. 34 от ГПК (видно от т. 4 от представеното по делото пълномощно – на л. 26), с което сочи, че не оспорва факта, че длъжникът е погасил задължението в размер на 264 лв., но оспорва твърдението, че длъжникът е заплатил изцяло своето задължение, тъй като същият не е заплатил сумата представляваща разноски в заповедното производство.

След постъпване на това становище, съобразявайки обстоятелството, че изобщо не се е произнесъл по надлежно направеното със заявлението искане за разноски, заповедният съд е следвало да приеме, че със становището е направено и искане за провеждане на процедура по чл. 248 от ГПК за допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските или ако не му е била ясна волята на заявителя поне да даде указания на заявителя да 3 конкретизира изрично дали иска допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските. Вместо това с Определение № 347/03.08.2022 г. по ч.гр.д. № 281/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера заповедният съд е обезсилил изцяло издадената по делото Заповед № 133 от 29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Посоченото Определение № 347/03.08.2022 г. по ч.гр.д. № 281/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера е връчено на 10.08.2022 г. на заявителя, чрез адв. Сийка Василева Маринкова, надлежно упълномощена да представлява заявителя, видно от представеното по делото пълномощно – на л. 26, а на 11.08.2022 г. – е връчено лично на длъжника В. З. И.. В указания едноседмичен срок, който за заявителя изтича на 17.08.2022 г. (сряда - присъствен ден), а за длъжника – изтича на 18.08.2022 г. (четвъртък - присъствен ден) определението за обезсилване на заповедта за изпълнение не е обжалвано. Поради това същото е влязло в законна сила на 19.08.2022 г. Доколкото заповедта за изпълнение е обезсилена с влязло в законна сила определение, то според настоящия съдебен състав към настоящия момент в правния мир не съществува процесуален акт - Заповед № 133 от 29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която да бъде допълнена в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

Вярно е, че заповедният съд е пропуснал да се произнесе в заповедта за изпълнение по искането на заявителя за разноски, но е била налице и липса на процесуална активност от страна на заявителя, изразяваща се в необжалване от негова страна на Определение № 347/03.08.2022 г. по ч.гр.д.

№ 281/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, която липса на процесуална активност е довела до влизане в сила на това определение, с което е обезсилена изцяло заповедта за изпълнение. В срока за обжалване на Определение № 347/03.08.2022 г. по ч.гр.д. № 281/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е обезсилена заповедта за изпълнение, заявителят не е подал жалба срещу това определение, а е депозирал само молба за допълване на заповедта за изпълнение. Последицата от процесуалното бездействие на заявителя да упражни правото си на жалба срещу Определение № 347/03.08.2022 г. по ч.гр.д. № 281/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера е неотстранима към настоящия момент. От обезсилването на заповедта за изпълнение същата е престанала да съществува в правния мир. Поради това настоящият съдебен състав е поставен в обективна невъзможност да допълни, на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК, Заповед № 133/29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 281/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, в частта за разноските, тъй като такава заповед вече не съществува в правната действителност. Не може да бъде допълнен съдебен акт, който не съществува в правния мир, какъвто е настоящият случай.

За пълнота следва да се отбележи, че съгласно разясненията дадени в т.

10в от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разноските в заповедното производство представляват последица от 4 уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 от ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Следователно разноските в заповедното производство не могат да бъдат предмет на самостоятелен иск по чл. 415, ал.1, респ. чл. 422 от ГПК и не представляват самостоятелен предмет на заявлението, за да може да се издаде само по отношение на тях отделна заповед за изпълнение.

По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че молба с вх. № 3374/12.08.2022 г. по описа на Районен съд - Пещера за допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3374/12.08.2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от заявителя „Йеттел България“ ЕАД, за допълване на Заповед № 133/29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 281/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, в частта за разноските.