Решение № 344 от 27.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Смолян, 26.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20235400500179 по описа за 2023 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба то процесуалния представител на ГД ГП-гр.София срещу решение № 69/16.02.2023 г. по гр.дело № 1080/2022 г. по описа ан РС-Смолян.С решението е осъдена Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ - МВР гр.София да заплати на С. В. К. сумата от 2012,15 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 11.09.2019г.- 31.10.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 303,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска 01.11.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска/01.11.2022г. /до окончателното й изплащане. С решението е осъдена ГД ГП МВРСофия да заплати на ищеца Св.К. и сумата от 281,40 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена храна и ободряващи напитки за периода 01.08.2019г. до 01.08.2020г., сумата от 75,04 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума, считано от 01.09.2019г. до датата 31.10.2022г. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-01.11.2022г. до окончателното й изплащане, ведно с разноските по делото . Поискано е решението да бъде отменено , а исковете – отхвърлени.

Във въззивната жалба са изложени доводи , че неправилно първоинстанционният съд 1 приложил по аналогия разпоредбата на чл. 31 ал.2 от НСОРЗ по отношение положения нощен труд от ищеца, като е посочено че статутът на държавния служител , работещ по служебно правоотношение по реда на ЗМВР е регламентиран в ЗМВР. Твърди се , че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите актове по неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на лицата, работещи в Министерство на вътрешните работи, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на правоотношението , размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация . Неправилно първоинстанционния съд е приел, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, като тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност издадената въз основа на него Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Това тълкуване съответства на нормата на чл.46, ал.2 от ЗНА, но е неправилно вследствие на неправилно приложение на материалния закон. Министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.(обн.ДВ, бр.60 от 2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи, като текстът на чл.3, ал.З гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период .При съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица различия именно по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Това тълкуване е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в решението на 2

Съвета на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020г., постановено на 24.02.2022г. Посочено е, че в чл.2, ал.З от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. Тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място /1,143/. Разпоредба ,идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил едно. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер конкретно определен към процесния период на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В с ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения.Няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват приложението на общите.

Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент за превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Подобна разпоредба не съществува в последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР. В тази насока е цитирана и съдебна практика .

За да обоснове извода си Районен съд-Смолян, както и ищеца в исковата претенция допускат смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като създават 3 несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“ и неправилно интерпретират цялостната правна уредба на тази материя. При изработването и приемането на действащия ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР и равенството на гражданите пред закона (чл.6, ал.2 от Конституцията) и е предвидил редица компенсаторни механизми за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и държавните служители в МВР от друга страна. В жалбата са посочени предвидени от законодателя компенсационни механизми , ползвани от държавните служител , работещи по служебно правоотношение по ЗМВР. Направен е извод , че ЗМВР изчерпателно урежда регламентираната материя и липсват каквито и да било празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. Оспорва се извода на съда , че е доказана претенцията на ищеца за заплащане на левовата равностойност на неосигурена безплатна храна и ободряващи напитки за периода 01.08.2019г. до 01.08.2020г., която е уважена в претендирания от ищеца размер от 256,20лв, установен от заключението на вещото лице, както и акцесорната претенция за лихви върху тази сума .

Първоинстанционния съд не е отчел изложените от наша страна твърдения в отговора на исковата молба, относно недоказаност на исковата претенция по чл.181, ал.З от ЗМВР, тъй като съгласно разпоредбата на чл.183, ал.З, изр. Първо от ЗМВР/редакция ДВ бр.97 от 2017г./ за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна храна. Тази безплатна храна е и с целево предназначение и самия закон, към момента на редакцията му не предвижда заплащането й в натура. Налице е съществена разлика между безплатната храна по ал.1 на чл.181 от ЗМВР и предпазната храна по ал.З от същата разпоредба. Първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал.З е с целево предназначение и ако не е предоставена, към момента същата губи своя смисъл. Поради това не следва да бъде изплащана нейната равностойност и съответно ЗМВР не предвижда такава възможност. Законодателен подход в противен смисъл е въведен едва с чл.181, ал.З от ЗМВР /редакция ДВ. Бр.60/2020г. в сила от 01(.08.2020г./и в изпълнение на законовата разпоредба след тази дата ищецът е получавал левовата равностойност на полагащата се безплатна храна и ободряващи напитки.

В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемият К. /чрез адв.О. / оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението и присъждане на разноските за въззивното производство.

Коментирано е постановеното решение по Тълкувателно дело № 1/2020г на ОСГК на ВКС от 15.03.2023г , като е посочено , че в същото решение има вътрешно противоречие и то противоречи с Решение на съда на ЕС по дело С-262/2020г .В жалбата е посочено ,че е налице необходимост от тълкуване на акта на органите на ЕС, което е от значение за правилното решаване на делото по посочени два въпроса. Поискано е съдът да не прилага Тълкувателното решение, ако СЕС установи , че последното решение противоречи на правото на ЕС.В тази насока са цитирани мотивите на Решение от 05.10.2010г. по дело № С173/09 на СЕС.