Решение № 91 от 25.01.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Плевен, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20214430104187 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „***“ *** гр. *** против „***“ *** гр.

Плевен. В молбата се твърди, че през *** год. между страните са започнали преговори за сключване на договор за услуга чрез имейл кореспонденция.

Твърди се, че на *** год. ищецът е изпратил на ответника оферта за изготвяне на *** документация и достъп до системата си за управление на лични данни.

Твърди се, че след проведени телефонни разговори и изясняване на детайлите около предоставянето на услугата на 18. 11. 2020 год. представител на ищеца е изпратил имейл за потвърждение на следващите стъпки и е изискал данни за издаване на фактура. Твърди се, че на *** год. ответникът е изпратил съобщение до ответника с данни за фактурата. Твърди се, че на *** год. страните попълнили всички необходими въпросници за изготвяне на договорената документация. Твърди се, че ищецът е изготвил цялата необходима *** документация и е създал профил на ответника в системата за управление на лични данни, като след предоставяне на услугата издал 3 броя фактури /№ ***, № *** и № ***/ на обща стойност 820, 80 лв. с ДДС. Твърди 1 се, че ответникът не е извършил плащане по горните фактури, поради което със заповед за изпълнение на парично задължение № ***/ *** год. по гр. дело № 20214430102725 по описа на Плевенския районен съд, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца дължимата сума. Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което съдът е указал на ищеца, че може в едномесечен срок да предяви иск за вземането си. Твърди се, че до момента задълженията на ответника не са изпълнени, което поражда правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за процесната сума от 820, 80 лв. и му присъди направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2725/ 2021 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен. Твърденията на *** са, че между страните е бил сключен договор за услуга, по който ответникът виновно не е изпълнил своето парично задължение. По делото са приложени изпратени имейли между страните, които обаче не установяват по безспорен и категоричен начин възникването на валидно облигационно правоотношение. Видно от имейл, изпратен от ищеца на *** год. е, че същият съдържа ценовите условия на дружество за изготвяне на *** документация и поддържане на уеб страници, но според съда се касае за преддоговорна 2 информация, а не за окончателно предложение за сключване на определен договор. Това е видно и от съдържанието на самия имейл, в който служителят на *** е посочил необходимостта от допълнителни контакти между страните за финализиране на въпросите и за изпращането на официална оферта. Такава по делото не е представена. Липсва и имейл или друго писмено доказателство, установяващо съгласие на представителя на ответника с конкретно предложение /индивидуализирано като предмет, цена, срокове за изпълнение и т. н./, което да потвърждава съвпадане на насрещните волеизявления на страните и възникването на облигационна връзка между тях. Изпращането по имейл на данните на ответното дружество са елемент от преддоговорните отношения между страните и по никакъв начин не може да се приравни на приемане на предложение за сключване на договор. В тази връзка следва да се съобразят и обясненията на съдружника в *** ***, дадени в проведеното на 25. 11. 2021 год. публично заседание, в които също е посочено, че „разменихме няколко имейла, в които не беше много сигурно те дали искат или не, като накрая се съгласихме, че ще действаме“ /л. 47 от делото/. Следва да се отбележи, че видно от тези обяснения голяма част от комуникацията между страните е извършвана по телефона, което затруднява допълнително установяването на действителните им отношения. Не могат да бъдат доказателство за съществуването на договор за услуга издадените от ищеца фактури /№ ***, № *** и № ***/ на обща стойност 820, 80 лв. с ДДС.

В същите липсва подпис за получател, а съгласно разясненията, дадени в опр.

№ 708- 2011- ІІ т. о. „фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби”. Още по- малко би могло да се установи вземането на базата на счетоводните записвания при дружествотоищец, доколкото доказателствената сила на същите следва да се прецени след съпоставка с всички останали обстоятелства по делото- чл. 182 от ГПК и чл.

55 от ТЗ,- но в случая други доказателства, потвърждаващи наличието на договор, липсват. Както е посочено и в заключението на вещото лице Т.И. не съществува двустранно подписан протокол или друг документ, установяващ извършената услуга, като при ответника процесните фактури не са 3 осчетоводени и не са включени в справки декларации по ЗДДС.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен между страните валиден договор за услуга посредством средствата за комуникация от разстояние при описаните условия, поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за заплащане на претендираната сума. Неустановяването по надлежния ред на твърдените от ищеца факти от своя страна води до неоснователност на предявения установителен иск. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС на РБ, обективирана в редица актове /срв. напр. решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 7242010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си.

Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си.

В заключение може да се обобщи, че предявеният от „***“ *** гр. *** против „***“ *** гр. Плевен положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло за процесната сума от 820, 80 лв.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 450 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „***“ *** гр. *** против „***“ *** гр. Плевен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване на вземането на ищеца за сумата от 820, 80 лв., представляваща непогасено задължение по фактури № ***/ *** год., № ***/ *** год. и № ***/ *** год.

4

ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

***, ул. „***, представлявано от *** А., да заплати на „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ № ***, представлявано от *** и ***, направените деловодни разноски в размер на 450 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5