Определение № 505 от 11.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиева

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500602 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във връзка с чл.129, ал.3 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№9566/18.09.2025 г., подадена от Ю. И. Г., чрез адв. А. Г., против Определение №592/26.08.2025 г. по гр.д.№708/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е прекратено производството по гр.д.№708/2024 г. на ОС – Пазарджик на основание чл.129, ал.3 от ГПК, поради неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности на депозираната от Ю. И. Г. искова молба, по която е било образувано производството.

Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с което за трети път се прекратява производството по исковата молба, след отмяна от въззивния съд на двете предходни определения в същия смисъл, като са изложени оплаквания за отказ от правосъдие. Необосновано съдът е приел, че липсва изпълнение на дадените от него указания с Разпореждане №773/17.06.2025 г. – в дадените от съда едноседмични срокове ищецът всеки път е изпълнявал указанията на съда, като е заявил изцяло претенцията си, която е в общ размер от 200 000 лв., но съдът необосновано е приел, че обстоятелствата, посочени в първоначалната искова молба и в допълнителните уточнителни молби отново са „непълни и неясни“. Частният жалбоподател счита, че не е налице твърдяната непълнота и неяснота на обстятелствената част на исковата молба, и дадените указания са изпълнени своевременно, поради което настоява за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител за всички инстанции с пълномощно на л.43 от приложеното гр.д. №4908/2024 г. на СГС, отговаря на изискванията за редовност, поради 1 което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

При извършване на служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съдът констатира, че същият е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Актът е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за редовността на исковата молба и допустимостта на всяко образувано пред него производство, поради което е допустим.

По правилността на акта, при условията на пълен въззив, съдът намира следното:

Прекратеното производство по гр.д.№708/2024 г. на ОС – Пазарджик е било образувано по Искова молба вх.№48977/25.04.2024 г. от регистратурата на СГС, с която е бил предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от ищеца Ю. И. Г., против ответника Прокуратура на Република България, с посочена в исковата молба цена на иска 200 000 лв., по която първоначално е било образувано гр.д.№4908/2024 г. на СГС. След направен от ответника отвод за местна подсъдност на спора, делото е изпратено за разглеждане на ОС – Пазарджик.

Преди връчването на исковата молба на ответника, с Разпореждане №10649/29.04.2024 г. по гр.д.№4908/2024 г. на СГС съдът е оставил исковата молба без движение с указания да уточни в рамките на заявения петитум за осъждане на ответника да заплати общо обезщетение от 200 000 лв., да уточни претенциите си по вид, размер и период, с оглед изявлението, че претендира „материални вреди, морални вреди и пропуснати ползи“. С Уточнителна молба вх.№60646/28.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, на стр.3 от молбата посочва: „Поради това намирам, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на доверителят неимуществени вреди е сумата от 50 000 лв.“. В следващият абзац на същата страница сочи, че „Доверителят ми е бил лишен от доходите, които в противен случай, при липса на наказателно производство, водено срещу него, би реализирал доход в размер на 30 000 лв… Твърдим, че вследствие на водения спрямо Ю. Г. наказателен процес и в пряка причинно-следствена връзка той е претърпял имуществени вреди през периода от 06.10.2010 г. до 04.08.2014 г. от пропуснати ползи съизмеримо с размера на възнаграждението, което е получавал като сума от 30 000 лв. общо, заедно с всички надбавки.“. След тази обстоятелствена част, ищецът е формулирал петитум /на стр.4 от молбата/ за осъждане на ответника да му заплати: „Неимуществени веди за периода от 06.10.2010 г. до 29.04.2019 г. … в размер на 80 000 лв….Имуществени вреди за периода от 06.10.2010 г. до 29.04.2019 г.: а/ за претърпени вследствие на повдигнатото му обвинение… пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждениянаред с допълнително възнаграждение за продължителна работа 30 000 лв. Също така, както отбелязах в исковата /вероятно е пропусната думата „молба“/ са иззети и 30 000 лева, 18 000 евро, както и 600 долара….б/ за претърпени вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение …за платеното от него адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА и направените допълнителни разноски, определени от съда по производството. 3. Морални вреди за периода от 2

06.10.2010 г. до 29.04.2019 г…Ето защо претенцията му за обезщетение за морални вреди е в размер на 42 000 лева.“. След така направените уточнения съдът е приел, че нередовностите са отстранени, и е връчил препис от исковата молба на ответника. В срока за отговор ответникът е релевирал оплаквания за нередовност на исковата молба, изразяваща се в неяснота и неконкретизиране на исковата претенция. С отговора е релевиран отвод за местна неподсъдност на спора на СГС, поради което делото е прекратено пред СГС и изпратено за разглеждане по подсъдност на ОС – Пазарджик.

След образуване на производството по гр.д.№708/2024 г. на ОС – Пазарджик, с Разпореждане №1162/20.11.2024 г. съдът отново е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца указания:“да посочи основанието, на което претендира обезщетение, т.е. от кой факт произтича правото му; да посочи вида на претърпените от него вреди – неимуществени и имуществени, както и да посочи размера на претенцията по всяка една от тях, чрез посочване и на съответния период за имуществените; да уточни коя прокуратура е повдигнала и поддържала обвинението спрямо него, респ. ако това е Окръжна прокуратура – Пазарджик, в каква връзка са изявленията му за участие и на Окръжна прокуратура – Благоевград.“. С разпореждането са посочени последиците от неизпълнение на указанията в срок. С Определение №781/19.12.2024 г. съдът е констатирал, че в срока за изпълнение на указанията му те не са изпълнени, поради което е прекратил производството на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Това определение е обжалвано от ищеца, и с Определение №115/19.03.2025 г. по ч.гр.д.№98/2025 г. на ПАС съдът е отменил определението за прекратяване на производството, като е констатирал, че в срока за отстраняване на нередовностите ищецът е изпратил по пощата уточняваща молба вх.№12133/19.12.2024 г., постъпила в съда след прекратяване на производството.

След връщане на производството на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с ново Определение№194/24.03.2025 г. по гр.д.№708/2024 г. на ОС – Пазарджик съдът отново е прекратил производството, като е приел, че с депозираната Уточнителна молба вх.№12133/19.12.2024 г. ищецът не е отстранил част от нередовностите на исковата молба, като „предявените искове продължават да са нередовни както по период, така и по претендиран размер, водещо вкл. до противоречие между обстоятелствена част и петитум“. Това определение също е обжалвано, и е отменено с Определение №253/13.06.2025 г. по ч.гр.д.№312/2025 г. на ПАС, като въззивният съд е приел, че връщането на исковата молба е било преждевременно, тъй като съдът е имал задължение да даде допълнителни указания на ищеца в какво се изразяват нередовностите на исковата молба, които са останали неотстранени, като даде ясни указания за отстраняването им.

След повторното връщане на производстото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с Разпореждане №773/17.06.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца указания в едноседмичен срок с препис за ответника: „ Да посочи основанието на което претендира обезщетение, т.е. от кой факт произтича правото му; Да посочи вида на претърпените от его вреди – неимуществени 3 и/или имуществени, както и да посочи размера на претенцията по всяка от тях, чрез посочване и на съответния период за имуществените; Изложените от ищеца обстоятелства, на които се основават исковете, следва надлежно да кореспондират със заявения петитум.“ В мотивната част на същото разпореждане съдът е изложил мотиви:

„Ищецът следва конкретно да посочи както основанието на което претендира обезщетение (за да може съдът правилно да квалифицира обективно съединените искове), така и вина на претърпените от него вреди – неимуществени и/или имуществени, както и да посочи размера на претенцията по всяка една от тях. Неимуществените вреди са едни (няма неимуществени и отделно – морални вреди) и се определят глобално в общ размер (т.1 от ТР №1/2022 г.ОСГТК-ВКС). Имуществените вреди следва да се определят по основание – претърпяна загуба и/или пропусната полза, съответно по пера и размер.

Следва да се конкретизират твърденията относно периодите, за които се претендират съответните вреди, в случай, че се касае за имуществени такива. Изложените от ищеца обстоятелства, на които се основават исковете, следва надлежно да кореспондират със заявения петитум.“ В разпореждането са указани на ищеца последиците от неизпълнение на указанията в срок.

С Уточнителна молба вх.№7949/24.07.2025 г., депозирана по пощата в срока за отстраняване на нередовностите, ищецът подробно е изложил обстоятелствата, от които произтичат претърпените от него неимуществени вреди, като е посочил на стр.2 от молбата: „Поради това намирам, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на доверителят (ми) неимуществени вреди е сумата от 150 000 лв.“ В т.2 от обстоятелствената част е посочил, че при извършения в хода на наказателното производство обиск в дома му са били иззети и пари – 30 000 лв. и 18 000 евро, както и 600 долара. В последния абзац от обстоятелствената част /на стр.33 от делото/ е посочено също: „Не на последно място следва да отбележа и факта, че със Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК доверителят ми без да има вина е осъден да заплаща на Ш.А.М. и сумата от 10 000 лева, представляващи неизплатени възнаграждения и обезщетения за неизползван отпуск.“ След тези обстоятелствени уточнения, е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати обезщетение за: „1. Неимуществени вредипо чл.52 от ЗЗД за периода от 06.10.2024 г. до 29.04.2019 г. за претърпени от него унижения и уронване на престижа и доброто му име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто име, нарушаване на спокойствието. 2.

Неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД за периода от месец май 2022 г. до датата на завеждане на исковата молба 25.04.2024 г. вследствие на заболяването му от рак на стомаха в резултат на повдигнатото му и поддържано обвинение от страна на ответника – Прокуратура на РБ … в размер на 150 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. 3. Имуществени вреди за периода от 13.01.2011 г. до 25.04.2024 г.: а/ за претърпени имуществени вреди вследствие повдигнатото му и поддържано обвинение… за сумата 10 000 лв., без да има вина е осъден да заплати на Ш.А.М., представляващи неизплатени възнаграждения и обезщетения за неизползван отпуск. Б./ от неполучени трудови възнаграждения наред с Допълнително 4 възнаграждение за продължителна работа – 30 000 лв.. Също така, както отбелязах в исковата са иззети и 30 000 лв., 18 000 евро и 600 долара.“