Решение № 46 от 24.06.2022, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Луковит, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ

Административно наказателно дело № 20214320200310 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от В.Б. А., в качеството на законен представител на „Г.“ ООД гр. София, ЕИК *********, срещу електронен фиш, серия К, № ********, издаден от ОД МВР - Ловеч, за установено с автоматизирано техническо средство или система нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Издаденият електронния фиш се обжалва от жалбоподателя, който чрез адвокат АН.

ИВ. от САК, като в жалбата се излагат доводи, че същият е неоснователен и незаконосъобразно издаден. Наведени възражения, за това, че на жалбоподателя не е представен снимков материал от нарушението, че от фиша не става ясно къде е било разположено АТСС, както и че няма протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Развиват се подробни доводи в подкрепа на така направените възражения. Счита, че описаното във ел. фиш нарушение не е доказано. Изтъква се, че от фиша не става ясно дали е бил отчетен толеранса от 3 % в полза на водача и как е била отчетена скоростта на заснетия от системата автомобил. Претендират се направени по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Административнонаказващият орган – ОД МВР гр. Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното от фактическа обстановка:

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР - Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “CORDON-M2”, MD 1195. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На дата 27.05.2021 г. в 13.01 часа, на ПП l-3, км 140+290, в гр. Луковит, област Ловеч, на ул. „Възраждане“ № 2, техническо средство АТСС CORDON-M2 /автоматизирано техническо средство № *******/, насочено в посока гр. София и снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч, въведено с ПЗ Д-11 /начало на населено място/ и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %, засякло и заснело движещ се с превишена скорост от 62 км/ч товарен автомобил марка „Фолксваген Tуарег” с рег. № ********.

Техническото средство било поставено в населено място /гр. Луковит/ като това място от пътя има въведено ограничение на скоростта от 50 км/час. След преглеждане на записите от системата за контрол на скоростта служители на сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Ловеч установили, че заснетият автомобил е собственост на „Г.“ ООД гр.

София представлявано от В.Б. А., както и че скоростта следва да се счита на 62 км/час, след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача. За целта бил изготвен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система от 28.05.2021 г., в който е посочено – вид АТСС, дата на използване – 27.05.2021 г., място на контрол - ПП l-3, гр.

Луковит, ул. „Възраждане“ № 2, посока на движение, общо ограничение на скоростта 50 км/ч, начало и край на работа на системата.

Въз основа на тези констатации на 03.06.2021 г. бил издаден Електронен фиш, серия К, № ******** за налагане на глоба, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на представляващия дружеството била наложено наказание глоба в размер на 50 лева.

С Разписка от 30.06.2021 г. жалбоподателят получил електронния фиш, серия К, № ******** издаден от ОД МВР гр. Ловеч. По делото липсват данни, в 7-дневен срок от 2 получаване на електронния фиш, от негова страна да е представено писмено възражение по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата съдът прие следното от правна страна:

С оглед наличните по делото данни относно датата /30.06.2021 г./ когато обжалваният ЕФ е бил връчен на В. Б. СТ. и когато жалбата е била изпратена чрез ОД на МВР Ловеч – 07.07.2021 г., то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Подадена е също така от надлежна страна, доколкото е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Атакуваният електронен фиш В. Б. СТ. за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание, поради което и категорично не могат да бъдат споделени възраженията за допуснати такива. Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД МВР - Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП.

Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл. 188, ал.

1 или ал. 2 от ЗДвП – чл. 189, ал. 4, изр. 1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТСС, съгласно нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателство.

В този смисъл, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл и съгласно изложеното в мотивите на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите 3 електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.

Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Ето защо, приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр.

2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН, адрес, както и качеството му на законен представител на дружеството собственик на заснетия автомобил.

Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД МВР - Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП.

Неоснователно е и възражението за неприспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача. Както се посочи по-горе в установената по случая фактическа обстановка, АТСС е измерила скорост на движение на автомобила от 65 км/час – снимка към ЕФ , серия К, № ********, издаден на 03.06.2021 г. като след обработване на видеоматериала е бил приспаднат коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата скорост тоест тази, от която се изчислява превишението спрямо законово въведеното ограничение от 50 км/ч е била изчислена на 62 км/час. Именно от така определената наказуема скорост е била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ превишената стойност на скоростта от 12 км/час.

Съдът не споделя и наведеното с жалбата възражение, че не е ясно дали измерената от системата скорост е от неговия автомобил и как е била установена. На разпечатката от видеоклипа /л.16/ ясно се вижда единствено автомобила собственост на дружеството, чийто законен представител е жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в режим „приближаване”, тоест контролирана е била скоростта на превозните средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на лист 22 от делото снимка на разположението на системата „CORDON-M2“, № MD1195, от която е видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на жалбоподателя.

4

Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и модела на системата преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „CORDON-M2“, № *******.

По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - CORDON-M2, № *******, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения по делото Протокол за проверка № 8-С-ИСИС/ 15.02.2021 г. Представена е и схема за разположението на мобилната система /км. 140+290/ на ул. „Възраждане“ № 2 в населеното място гр. Луковит, където е въведена забрана за превишаване на скорост от 50 км/ч. От представената справка от Българския институт по метрология става ясно, че същото е от одобрен тип. Вписано е като средство за измерване на 06.07.2018 г., със срок на валидност 10 години – валидно до 13.06.2027 г.