Решение № 259 от 16.10.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1019/2023
- Вид
- Решение № 259
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 16.10.2023
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 19, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 19, ал. 1, т.1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 2 · Закон за чужденците в Република България
- чл.8, ал.1 · Закон за чужденците в Република България
- чл.281 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 31 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 259 гр. Бургас, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Г. Д. Пепеляшев
Членове:
Г. Христов Иванов
Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Георги Христов Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601019 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по повод жалба от адв.И.Стоянов - защитник на подсъдимия Л. Г. Ф. - ЕГН **********, против присъда №128 от 06.07.2023г., постановена по НОХД №2886/2022г. по описа на Районен съд-Бургас.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подс. Ф., за виновен за това, че на 07.10.2021г, около 17:00 часа, на главен път 99 - гр.
Бургас - гр. Созопол, в района на местност „Ченгене Скеле“ в зоната за отговорност на ГПУ Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал шест чужди граждани на Ислямска Република Афганистан да преминават през страната в нарушение на чл. 19, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, чрез извършване на превоз по главен път № 99 гр. Созопол - гр. Бургас към вътрешността на страната като деянието е извършено, чрез използването на моторно превозно средство - лек автомобил, марка Опел, модел Зафира с рег. № СО4101АР, собственост на Л.
Г. Ф., ЕГН ********** от *********** и е извършено по отношение на 1 повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 5 вр. с ал. 1 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на пет хиляди лева. Със същата присъда съдът на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наложеното на Ф. по НОХД № 8520/2019г. на РС София, наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. От двете наказания са приспаднати периодите на задържане на Ф. по двете производства.
Въззивната жалба съдържа твърдения за неправилност на постановената присъда, поради недоказаност на обвинението срещу Ф..
Излагат се аргументи, че съдът се е позовал на недопустими доказателства относно обективната страна на деянието. По отношение субективната страна се твърди,че съдът превратно е тълкувал доказателствата, като по този начин е постановил акт, с който признал за виновен наказателнонеотговорно лице, намиращо се в състояние на невменяемост и към датата на постановяване на присъдата. Иска се нейната отмяна и признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, както и прилагане на „мерки, съответстващи на обективно установеното му психично състояние и нуждата от адекватно лечение“..
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, аргументира теза за съответствие на присъдата с фактите, установени от анализа на доказателствената съвкупност, твърди липса на осъществени от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални правила и на материалния закон, предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Ф., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си от първоинстанционното производство защитник адв.А.Живков от САК. Той поддържа подадената от адв.Стоянов въззивна жалба. Твърди за наличие на допуснати процесуални нарушения от РС – подсъдимият неоснователно е бил лишен от неговата защита пред районния съд, както и че присъдата на РС се основава на показания на свидетели чужди граждани с неустановена по безспорен начин самоличност, които не са били разпитвани в присъствието на 2 подсъдимия и неговия защитник. Излага подробни аргументи за недоказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението. Излага аргументи за липса на субективната страна на деянието, тъй като подсъдимия Ф. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Пледира за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процесуални нарушения от РС.
Алтернативно, моли за намаляване на наказанието и приложение на чл.66 от НК.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства, нужни за неговото правилно решаване.
При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната фактическа обстановка:
Л. Г. Ф.
**********. е роден на
*******************************
ЕГН
От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.10.2021г. подс. Ф. закупил лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № СО 4101 АР.
Лицата С.О., А.С., А.Н., А.Н., О.З. и И.Р. били граждани на Афганистан (AFG-004). Те искали да се установят в различни държави в Западна Европа като Германия, Франция. За целта трябвало да преминат от Афганистан през територията на други държави, включително през България до Западна Европа. Техни близки уговорили преминаването от тях на границите на държавите и тяхната територия до желаната такава. За преминаването била уговаряна сума с помощта на техните близки - бащи, братя, чичовци, различно за всяко от лицата, като тази цена за превозването до Сърбия през България била между 2500-2700 евро. Посочените лица се събрали на адрес в 3 квартал в гр. Истанбул,Турция, където била сформирана група от 17 човека мигранти и двама водачи, които да ги преведат през турско-българската граница. Групата се придвижила до границата с България с микробус и една лека кола до една гориста местност и вървяла през гората, водена от двамата водачи. На неустановено място те стигнали до висока ограда. Водачите сложили стълба,която носели със себе си, и чрез нея мигрантите преминали през оградата. Разбрали от водачите им, че вече са в България. Вървели 6 денонощия през гориста местност, водени от неустановените две лица, след което спрели и водачите им казали, че ще чакат там. Цялата група останала на мястото два дни, след което единадесет човека от групата и единият от водачите се отделили от групата, без другите да знаят къде отиват и повече тях не ги видели. Останали С. О., А.С., А.Н., А.Н., О.З. и И.Р. и другия водач.
Той им обяснил, че за тях ще дойде кола като им казвал накъде да вървят и че трябва да стигнат до асфалтов път. Той вървял с тях през цялото време и действително стигнали асфалтов път. Когато започнало да се стъмва, на мястото дошъл едни лек автомобил, управляван от един мъж. Водачът отворил вратите на автомобила. С. О., А.С., А. Н., А.Н.,О.З. и И. се качили в автомобила. Когато всички заели местата си в автомобила, шофьорът на автомобила, слязъл и затворил вратите на МПС, без да говори с водача.
Последният не се качил в автомобила, а останал на пътя.
Свидетелите С. А.К., М.М. и А.М. били командировани за периода 24.09.2021г. - 24.10.2021г. в ГПУ Бургас като ежедневно били разпределяни задачите им и били определяни местата, където да изпълняват служебните си задължения.
На 07.10.2021г. свидетелите С.А.К., М. М. и А. М. се намирали на пункт при хижа Странджа, пътя от гр. Созопол към гр. Бургас като след с. Атия имало автобусна спирка и те били позиционирани до автобусната спирка със служебен автомобил. Те имали за задача да спират и да извършват проверка на автомобили, които отговарят на определен профил - товарни автомобили, автомобили без видимост в задната част или повече от 5-местни, автобуси и други ППСта. Те забелязали л.а. „Опел“ „Зафира“ с рег. № СО 4101АР, който отговарял на търсения от тях профил. Св. М. подал на водача „Стоп палка” по образец на МВР, но водачът на лекия автомобил не спрял, а продължил движението си към гр. Бургас като дори ускорил скоростта на движение.
4
Свидетелите веднага се качили в служебния автомобил и последвали МПСто. Пуснали светлинен и звуков сигнал, с който отново указали на водача да спре за проверка, при което доближили автомобила. След като го достигнали, водачът на л.а. „Опел“ „Зафира“ отбил превозното средство встрани на пътя от дясно и спрял точно преди отбивката за Рибарското селище „Ченгене скеле”. Полицейските служители, слезли от автомобила и поискали от водача и пътниците в автомобила документи за самоличност и документите за автомобила. Водачът представил личен документ, от който те установили, че това е подсъдимия Л. Г. Ф..Той представил документи и за автомобила.
Полицейски служители установили, че в автомобила освен подсъдимия имало още шест лица. Те не представили документи за самоличност. Лицата говорели на език, неразбирам за свидетелите М., К. и М., като повтаряли „афгани“, „афганистан“. Подсъдимият имал неадекватно държане и отговарял несвързано на поставяните му въпроси, което усъмнило служителите на МВР за употреба на забранени вещества. Подсъдимият и всички лица, установени в л.а. „Опел“ „Зафира“ с рег. № СО 4101АР, били транспортирани до ГПУ Бургас. Бил извикан екип на сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Бургас, за да се извърши на водача на автомобил „Опел Зафира“ проба за употреба на алкохол и наркотични вещества. В хода на проверката се установило, че шестте лица в колата били С. О. А.С., А. Н., А. Н., О.З. и И.Р. На територията на ГПУ пристигнал и св. К., който тествал Ф. за употреба на алкохол и наркотични вещества. На водача Ф., бил извършен тест за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB-0062, който отчел отрицателна проба на алкохол. След това му бил извършен тест за употреба на наркотични вещества с полеви тест DRUG CHEK 3000, който отчел положителна проба за наличието на амфетамин. Бил съставен протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или упойващи вещества на 07.10.2021г. и на подсъдимия Ф. бил издаден талон за изследване (л. 61 от ДП), както и бил съставен АУАН (л. 62 от ДП), съгласно който били иззети рег. табели на автомобила СО 4101 АР, СУ МПС 281333936 и к.т.
5212145, СР МПС II 004195058. Подсъдимият предоставил кръвна проба за анализ. Видно от изготвената и приета по делото съдебна химикотоксикологична експертиза не било установено наличието на наркотични/упойващи вещества. Ф. доброволно предал лекия автомобил и ключове, съпровождащите го документи относно неговото закупуване, 5 технически преглед, регистрация и застраховка гражданска отговорност, както и два броя мобилни телефони.
Видно от писмата - отговори от Дирекция Миграция и Държавна Агенция за бежанците (ДАБ) лицата С., А.С., А.Н., И. Р., А. Н., О.З. били временно настанени в Център за настаняване на чужденци Елхово, а след това в Транзитен център Пъстрогор, и е била открита процедура по предоставяне на международна закрила, но те самоволно са напуснали Транзитния център и били в неизвестност. Процедурата за предоставяне на международна закрила на чуждите граждани била прекратена.
Така установената фактическа обстановка, се базира на анализа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: частично от обясненията на подс. Л. Г. Ф., показанията на свидетелите С.К. (л. 281-283 съдебна фаза (СФ) и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК л. 28-29 ДП и по чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК); Хр. К. (л. 284-285 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК) ; А.М. (л. 408-413 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК и по чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. и т. 2 НПК също); М. М. (л. 413 гръб - л. 417 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал.