Решение № 112 от 10.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Димо Колев

Еманоел Вардаров при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500131 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1368/13.12.2022г. по гр.дело№***/2022г. ВТРС е отхвърлил предявените от Община Велико Търново искове по чл.422 ал.1 ввр. чл.415 ал.1 от ГПК, с искове за установяване дължимост от К. А. В. и И. Д. И. на сумата в общ размер на 284.23лв., включваща главица в размер на 111.63лв. - неплатени наемни вноски за периода: 01.01.2022г.-10.02.2022г.; 1.62лв. - лихва за забава за периода: 01.02.2022г.-25.03.2022г.; 170.98лв. - такса битови отпадъци за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., като от всеки от К. А. В. и И. Д. И. е претендирана сумата от 142.12лв., представляваща 1/2ид.част от общата сума 284.23лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК(25.03.2022г.) до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед№ 293/28.03.2022г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№***/2022г. на ВТРС, като неоснователни и недоказани.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Община Велико Търново против Решение№1368/13.12.2022г. по гр.дело№***/2022г. ВТРС е отхвърлил предявените от Община Велико Търново искове по чл.422 ал.1 ввр. чл.415 ал.1 от ГПК, с искове за установяване дължимост от К. А. В. и И. Д. И. на сумата в общ размер на 284.23лв., включваща главица в размер на 111.63лв. - неплатени наемни вноски за периода: 01.01.2022г.-10.02.2022г.;

1.62лв. - лихва за забава за периода: 01.02.2022г.-25.03.2022г.; 170.98лв. - такса битови отпадъци за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., като от всеки от К. А. В. и И. Д. И. е претендирана сумата от 142.12лв., представляваща 1/2ид.част от общата сума 284.23лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК(25.03.2022г.) до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед№ ***/28.03.2022г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по 1 ч.гр.дело№***/2022г. на ВТРС. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си, съгласно материалния закон и постановил порочен съдебен акт. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не били ангажирани доказателства за установяване по безспорен начин, че след смъртта на наемателя в процесния общински жилищен имот са продължили да живеят ответниците К. В.(*** на починалия наемател Д. В.), И. И.(***на К. В. и Д. В.) и М. И. Д.

(***на Д. В.). От приложения към исковата молба Договор за отдаване под наем на общинския жилищен имот от 30.11.2018г. било видно, че имотът ще се ползва именно от ответниците К. А. В. и И. Д. И., посочени и в приложената по делото настанителната заповед като членове на семейството на наемателя, в т.ч. и Констативен акт от 09.02.2022г. по чл.45 ал.1 от НРУУЖННПОЖ, приета от ВТОбщ.С, подписан надлежно от служителите на общинска администрация, от който е видно, че при посещение на адрес, па което се намира процесното общинско жилище, К. В.. И. И. и М. Д. все още живеят в същото. Първоинстанционният съд не бил взел предвид и всички документи, които са послужили като основание за прекратяване на наемното правоотношение с К. В. и И. И.. Община Велико Търново се противопоставила да бъде издадена настанителна заповед за същите, поради системно нарушаване на добрите нрави като не спазвали добри междусъседски отношения и нарушават спокойствието на живущите(С Приемателно-предавателен протокол от 10.02.2022г. за предаване и приемане на жилищен недвижим имот били предявени ключовете на жилището). В диспозитива на решението съдът се е произнесъл неправилно като вместо претендираната главница за наемоподобно обезщетение за периода 01.01.2022г.–10.02.2022г., в който Община Велико Търново е била лишена да ползва процесния апартамент, е посочил главница - неплатени наемни вноски. След като наемателятнаследодател Д. И. В. е починал на ***г., от неговата смърт до периода, за който се претендира присъждането на наемоподобно обезщетение(01.01.2022г.-10.02.2022г.) бил заплащан уговореният в договора наем, което било косвено потвърждение, че имотът е ползван от ответниците. К. В. сама признавала, че имотът се ползва от нейното семейство с направено възражение№***/18.11.2021г.

Наличието на неизпълнено главно задължение за процесния период предоставя изпадането на ползвателите в забава, като съгласно уговореното в договора, същите са в просрочие за плащане на съответната наемна вноска след последното число на текущия месец. На основание чл.232 ал.2 пр.II от ЗЗД наемателят дължал заплащане на разходите за ползване на наетата вещ. Част от тези разходи безспорно са таксата битови отпадъци, която ответниците са се задължили да заплащат и по силата на сключения договор за наем. Моли въззивния съд да отмени решението на ВТРС и да уважи предявените искове. Претендират се направените разноски(юрисконсултско възнаграждение пред ВТРС И ВТОС).

В съдебно заседание въззивникът Община Велико Търново (чрез Ст.юрисконсулт А. В.М.) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна К. А. В. и И. Д. И. (чрез особения представител адв.Н. Ц. Н. от ВТАК ), с който се оспорват твърденията в жалбата. Не се спори, че Община Велико Търново(чрез законния си представител) е сключила на 30.11.2018г. писмен договор за отдаване под наем на жилище частна общинска собственост, на Д. И. В.(наемател), а като ползватели на договорно основание, били посочени членовете на семейството на В.(***). След смъртта на наемателя(19.03.2021г.) общинското жилище се е ползвало, което не означавало безусловно, че по презумпция наемател на обекта са ***, ***и ***. Друго наемно правоотношение, между новите страни и Община Велико 2

Търново не било възникнало и не съществувало. Липсват доказателства по делото за надлежно възникнало наемно правоотношение на К. А. В. и И. Д. И. с Община В.Търново. Претенцията за главница от 111.63лв. е за неплатени наемни вноски от конкретен период, като ищецътжалбoподател не доказал размера на иска - както за наем, така и за такса битови отпадъци. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна.

В съдебно заседание въззиваемата страна К. А. В. и И. Д. И.(чрез особен представител адв.Н. Ц. Н. от ВТАК ), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Оспорва претенцията за разноски в т.ч. в заповедното производство.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Със заповед от 20.11.2008г. на Кмета на Община В.Търново, е настанен Д. И. В. и неговото **** домакинство в *** общинско жилище от фонда за настаняване под наем, на адрес: гр.В.Т., ул.“***“№***, при месечен наем 28.52лв.

На 20.11.2008г. в гр.В.Търново, между Община В.Търново(наемодател) и Д. И. В.

(наемател) е сключен договор за наем, по силата на който ищецът отдава под наем, а Д. И. В. наема жилище, общинска собственост, намиращо се в гр.В.Т., ул.“***“№***, с площ от ***кв.м, представляващ жилищен имот(***стаи, сервизни помещения) от фонда за настаняване под наем с наемна цена 28.52лв. на месец, като е отразено, че цената се променя след приемане на решение от Общинския съвет, с дата първо число, следващ решението. Уговорено е, че плащането на наема се извършва до 16-то число на текущия месец, по посочена банкова сметка. Договорът за наем е сключен за срок от 10 години, считано от 01.12.2008г.

С Допълнително споразумение от 10.04.2017г. договорът за наем от 20.11.2008г. е изменен в частта относно наемната цена, която е увеличена на 64.61лв. месечно, след приемане на решение на Общински съвет, както и е посочено, че наемателят се задължава да заплаща такса битови отпадъци за имота, по посочена банкова сметка на Община В.Търново.

След изтичане на срока на договора за наем, на 30.11.2018г. е сключен нов договор за наем на горепосоченото жилище, по който наемател е Д. И. В., при месечен наем 80.76лв., за срок десет години, считано от 04.12.2018г. В този договор(чл.5) също присъства задължение на наемателя да 3 заплаща такса битови отпадъци за имота по сочена банкова сметка на наемодателя(таксата се заплаща на две равни вноски – първата от 01.март и до 30.юни, втората до 30.октомври, като при предплащане до 30.април се прави отстъпка 10%.).

Наемодателят изпраща до Д. И. В. писмо от 26.11.2021г., относно задължения за неплатена такса за битови отпадъци за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. в общ размер 170.98лв. Писмото се е върнало с отбелязване, че адресатът му е починал.

Според удостоверение за наследници, Д. И. В. е починал на ***г., като е оставил наследници по закон: К. А. В.(***), А. Д. И.(***), Д. Д. И.(***), Г. Д. И.(***), И. Д. И.(***) и М. Д.

И.(***).

По делото са представени преписи от писмени сигнали, отправени до Община В.Търново от живущи на адреса за нарушаване на реда в Етажната собственост от страна на обитателите на общинското жилище.

С писмо с изх.№***/12.11.2021г. до И. Д. И. и К. А. В.(връчено на 17.11.2022г.), същите са уведомени, че се открива производство по прекратяване на наемното правоотношение с Община В.Търново. В писмото е посочено, че след смъртта на наемателя Д. В. е направено искане от неговата съпруга за издаване на настанителна заповед на нейно име, но същото е отложено, поради постъпилите сигнали за неспазване от обитателите на общинското жилище на ЗУЕС.

Със Заповед№РД22-***/22.12.2021г. на Кмета на Община В.Търново е прекратено наемното правоотношение с К. А. В., И. Д. И. и М. И. Д. за недвижим имот-общинско жилище от фонда за настаняване под наем, намиращо се в гр.В.Т. ул.”***”№***. В заповедта е посочено основанието чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС, Раздел VI “Прекратяване“ чл.44 ал.1 т.3 от НРУУЖННПОЖ, чл.7 ал.3 т.4 от Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 30.11.2018г., сключен между Община Велико Търново и Д. И. В., Констативни протоколи от 11.08.2021г. и 12.10.2021г. съставени на основание чл.57 от ЗУЕС и Протокол за предупреждение по чл.65 ал.1, aл.2 от ЗМВР срещу И. Д. И., за нарушаване на добрите нрави.

На 10.02.2022г е съставен приемо-предавателен протокол за предаване и приемане на жилищен недвижим имот, собственост на Община В.Търново, който протокол е подписан само от лице от страна на наемодателя.

По делото е представена справка за плащанията по договор за наем от 20.11.2008г., по която са посочени задължения в размер 111.63лв. - главница за неплатен наем за м.януари.2022г и м.февруари.2022г., както и 1.62лв. - лихви.