Акт от 09.06.2020, Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193 гр. Велико Търново,

09.06.2020 г.

Административен съд – гр. Велико Търново, VI–ти състав, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ДОКЛАДЧИК :

Росен Буюклиев като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 331/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.135, ал.2 от АПК.

Делото е образувано във връзка с определение №101 от 24.03.2020 година, постановено по гражданско дело №730 по описа на Великотърновският окръжен съд за 2019 г. С него е прието, че спорът е подсъден на настоящата инстанция.

Ищецът В.И.Д. *** е предявил иск против НВУ „Васил

Левски“ – Велико Търново, като е посочил в исковата молба правно основание по чл.49 от ЗЗД и е оценил иска си на 30 000 лв. ВТОС е квалифицирал иска като такъв по чл.172, ал.1 от ЗОВС, за препрати делото по подсъдност на настоящата инстанция.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, договорът за военна служба на ищеца е бил прекратен със заповед №Рд-08-59/27.04.2017 г. на началника на НВУ „Васил Левски“, като на ищеца е било изплатено обезщетение от 20 брутни заплати за прослужени години, два лимита за униформено облекло и за стаж над десет години. Впоследствие с решение на АСВТ тази заповед е била отменена, като решението е оставено в сила от ВАС. Според обстоятелствената част на молбата, през времето от 2.06.2017 г. до 17.04.2019 г. ищецът претърпява имуществени вреди в размер от 24 000 лв., които представляват трудови възнаграждения за този период, вреди за неизползван платен годишен отпуск за периода от 27.04.2017 г. до 23.04.2019 г. и вреди от 1000 лв., които са за два лимита за униформено облекло.

Искът по чл.172, ал.1 от ЗОВС не представлява иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а е иск за обезщетение за пропуснати ползи от неполучено, респ. получено по-ниско възнаграждение или пенсия, от дължимото възнаграждение за същата длъжност /така например Определение №52 от 31.08.2015 г., на смесен състав на ВКС и ВАС по дело №17/2015 г./. Този иск е специален по отношение на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /вж. например решение №2452 от 17.02.2020 г. на ВАС, трето отделение/. Затова разписаната в чл.7 от ЗОДОВ местна подсъдност е неприложима.

При това положение, с аргумент от разпоредбата на чл.133, ал.5 от АПК, който е субсидиарно приложимия закон, искът е местно подсъден на Административен съд – Плевен предвид посочения в исковата молба адрес на ищеца.

Следва производството да се прекрати, като делото се изплати по подсъдност на Административен съд – Плевен.

С оглед на изложеното и на основание чл.135, ал.2 от АПК Административен съд – Велико Търново О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело №331/2020 година по описа на Административен съд – Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на

Административен съд – Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

ДОКЛАДЧИК: