Решение № 1979 от 25.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1979 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100100982 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът П. П. К. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********, и ответникът ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, гр. София, убл. Дж. Баучер №87.

Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за сумите:

- 23 519,43 евро /46000 лева/ - обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП настъпило на 05.06.2024г. в гр. София, в района на кръстовището между бул. Княз Ал. Дондуков и ул. Бачо Киро, между л.а. Киа К5, управляван от Г. С.Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗД „Бул Инс“ АД, и ищцата, която пресичала на пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, ведно със законната лихва от 03.07.2024г. (датата на молбата-претенция до застрахователя) до окончателното плащане.

- 1698,50 евро /3321,98 лева/ - обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с лечението на ищеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.01.2025г., до плащането.

В исковата молба ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило на 05.06.2024г. в гр.

София, в района на кръстовището между бул. Княз Ал. Дондуков и ул. Бачо Киро, между л.а.

Киа К5, управляван от Г. С.Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗД „Бул Инс“ АД, и ищцата, която пресичала на пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила.

Ищцата сочи, че причина за ПТП е поведението на водача на л.а. Киа К5 Г. С.Г., като по случая било образувано ДП №11157/2024г. по описа на СДВР, пр.пр. №28814/2024г. на СРП.

Вследствие на ПТП ищцата получила счупване на горния край на раменната кост, закрито, и 1 открита рана по окосмената част на главата. Твърди, че била лекувана в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“ в периода 05.06.2024г.-10.06.2024г., където й била извършена операция. В периода 28.06.2024г.-29.11.2024г. ищцата поради оплаквания от болки и ограничени движения в лява раменна става провела 26 прегледа и консултации с лекари, както и рехабилитация и престой в санаториум, като били констатирани увреждане на нервни коренчета и плексуси и увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Преди инцидента се грижела сама за себе си, но след счупването на рамото изпитвала трудности във всекидневието си и се налагало близките й да й помагат. Възстановителният период бил тежък и болезнен, ищцата станала неуверена, изпитвала страх и отказвала да излиза навън сама. Изпитвала трудности при фини движения на пръстите и трудно заспивала поради болките в гърба. Била временно неработоспособна, за което са й издадени болнични листове до 01.12.2024г. За медикаменти и терапии ищцата извършила разходи в общ размер 3 303,69 лева, за които представя фактури.

Ищцата твърди, че на основание чл.380, ал.1 КЗ на 03.07.2024г. е отправил писмена претенция до ЗД „Бул Инс“ АД, като в законоустанивения 3-месечен срок не било изплатено обезщетение.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, противоправно поведение на водачите на двата автомобила, твърдените вреди, причинно-следствена връзка между поведението и в р е д и т е , валидно застрахователно правоотношение между водачите и ответника застрахователни дружества към датата на настъпване на ПТП.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска – липсва акт по чл.300 ГПК, оспорва механизма на ПТП, оспорва да е осъществен фактическият състав на деликта, евентуално твърди, че деянието е случайно, оспорва иска за неимуществени вреди по размер, твръди, че дегенеративните изменения в шийната област на гръбначния стълб са от преди ПТП и за тях не следва да се определя обезщетение, оспорва иска за имуществени вреди по размер, оспорва искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на претенцията, като твърди, че в нея не е била посочена банкова сметка.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че част от описаните в исковата молба увреждания са възникнали преди ПТП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено обстоятелството за наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача на л.а. Киа К5 и ответника към датата на настъпване на ПТП. Ищецът е отправил писмена претенция до ЗД „Бул Инс“ АД на 03.07.2024г.

От събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението към съдебноавтотехническата експертиза се установява, че на 05.06.2024 г. лек автомобил марка „Киа“, 2 модел „К-5“, с рег. № ********, управляван от Г. С.Г., се е движил по бул. „Княз Александър Дондуков“ в гр. София с посока от бул. „Цар Освободител“ към ул. „Г.С. Раковски“. В района на кръстовището с ул. „Бачо Киро“, непосредствено преди същото, при наличие на пешеходна пътека, автомобилът е реализирал удар с преминаващата по пешеходната пътека отляво надясно спрямо посоката му на движение пешеходка П. П. К.. Ударът е осъществен с предната дясна част на автомобила. Вследствие на контакта тялото на пешеходката е било отхвърлено надясно спрямо посоката на движение на автомобила и е паднало в дясната част на пътното платно, в близост до разграничителните съоръжения между пътното платно и велоалеята. След удара автомобилът е спрял в участъка след пешеходната пътека.

Механизмът на произшествието е изяснен въз основа на протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2024 г., приложената скица, снимковия материал и видеозапис от камера, разположена на бул. „Княз Александър Дондуков“ № 8–10, както и чрез изготвената в рамките на експертизата мащабна скица, в която са отразени позициите на участниците преди удара, в момента на удара и след него, мястото на контакта, пътната маркировка, трамвайното трасе, пътните знаци и организацията на движението.

От техническа гледна точка като непосредствена причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е посочено поведението на водача на лекия автомобил, който при движение в условия на ясно време и добра видимост не е възприел своевременно преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, намираща се в средната част на пътното платно, не е намалил скоростта и не е спрял пред пешеходната пътека, с което не е осигурил предимството на пешеходеца и е реализирал удара.

От заключението към съдебно-медицинската експертиза се установява, че на 05.06.2024 г. в гр. София, около 10.20 ч., при реализирано пътнотранспортно произшествие на бул. „Княз Дондуков“ в района на кръстовището с ул. „Бачо Киро“, ищцата П. П. К. е получила закрито счупване на горния край на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана в тилната област вдясно, мекотъканен оток в теменно-тилната област, хематом в областта на горния клепач на лявото око и кръвонасядания по гръдния кош. Счупването на горния край на лявата раменна кост е довело до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Непосредствено след инцидента пострадалата е била транспортирана по спешност и хоспитализирана в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, където са извършени образни и лабораторни изследвания и консултации със съответни специалисти. На 07.06.2024 г. е извършена оперативна интервенция по повод фрактурата, осъществена чрез открита кръвна репозиция и метална фиксация с плака и винтове. Проведено е медикаментозно лечение с обезболяващи, антикоагулантни и антибиотични средства, последвано от контролни прегледи и рехабилитационни процедури. В периода от 10.10.2024 г. до 17.10.2024 г. ищцата е провела стационарна рехабилитация в СБР - НК ЕАД.

Възстановителният период е продължил шест месеца, през които ищцата е била във временна нетрудоспособност общо 180 дни за периода от 05.06.2024 г. до 01.12.2024 г. Към 3 датата на личния преглед - 13.10.2025г., движенията в лявата раменна става са възстановени в значителна степен, с наличие на болезненост в крайните фази на отвеждане назад и при вътрешна ротация, както и с оплаквания от периодични болки и парестезии при натоварване и при промени в атмосферните условия. Остеосинтезният материал не е отстранен.

По данни от извършените изследвания по спешност са установени дегенеративни изменения в шийния, гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб. Констатираните увреждания на нервни коренчета и плексуси и измененията в междупрешленните дискове с радикулопатия не са в причИ. връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, а предхождат същото и са обусловени от дегенеративни промени. Травматичните увреждания, настъпили при произшествието, са довели до обостряне на предхождащите дегенеративни изменения.

Вещото лице приема, че регистрираните по спешност травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Болките и страданията са били с най-голям интензитет непосредствено след травмата, в следоперативния период и в началния етап на продължителната рехабилитация, като за в бъдеще са възможни периодични болкови оплаквания при натоварване.

Извършените разходи в размер на 3321.98 лв., удостоверени с представените по делото фактури, са във връзка с лечението на травматичните увреждания, настъпили при процесното пътнотранспортно произшествие.

От показанията на св. Б. се установява, че е узнала за инцидента с П. П. К. в деня на настъпването му, след телефонно обаждане от последната, при което е била уведомена, че се намира в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД като пострадала при пътнотранспортно произшествие. Свидетелката сочи, че още същия ден, след приключване на служебните си ангажименти, заедно с колежка на пострадалата е посетила лечебното заведение, където я е заварила в легнало положение, в отслабено общо състояние, силно притеснена и в състояние на психоемоционален шок, без спомен за самото произшествие и очакваща оперативна интервенция на рамото, където е била основната травма.

Свидетелката заявява, че в петък след инцидента е била извършена операция на рамото, при която е поставена метална пластина. При последващо посещение в събота е констатирала, че пострадалата не е могла да се обслужва самостоятелно, придвижвала се е с чужда помощ и е имала нужда от съдействие при основни битови и хигиенни дейности. Посочва, че в понеделник е била изписана от болницата след приблизително петдневен болничен престой, като свидетелката я е транспортирала до дома .

Според показанията, в продължение на около шест месеца след изписването пострадалата е пребивавала основно в домашни условия и е провеждала регулярна рехабилитация. През този период е имала необходимост от помощ при пазаруване, почистване, пране и други ежедневни дейности, като свидетелката е оказвала такава подкрепа. Свидетелката сочи, че през възстановителния период пострадалата е била психически потисната, с опасения относно пълното си възстановяване.

След изтичане на приблизително шестмесечния период П. К. е възобновила трудовата си 4 дейност, включително с възможност за работа от разстояние. Свидетелката заявява, че и към настоящия момент тя продължава да изпитва болки в областта на рамото, има затруднения в движенията, извършва упражнения и съобщава за периодични оплаквания, включително замаяност, като възстановяването не е пълно, макар състоянието да е подобрено спрямо първоначалния период след инцидента.

По делото е представено споразумение рег.№ 635 / 23.04.2025 по нохд 5960 по описа за 2025 година на СРС, 22 състав, с което е прието за безспорно от фактическа страна, че обв. Г. С.Г., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б.“А“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б.“Б“, пр. 2, вр. чл.