Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 08.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3303/2022
Вид
Решение № 143
Подписан
08.02.2023
В сила
08.02.2023
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б.В · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пловдив, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20225300503303 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250, чрез пълномощника му по делото юрк. Х.Х., против Решение №2839 от 26.07.2022г., постановено по гр.д. №2549/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІХ гр.с., с което е бил отхвърлен предявения от дружеството против Е. К. Х., ЕГН **********, иск за признаване за установено, че дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250, сумата от 586,38 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 10.10.2017г.- 12.08.2020г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, и сумата от 67,99 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.12.2017г.31.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 03.09.2020г. до окончателното й заплащане, за които суми е била издадена Заповед №4909 от 04.09.2020г. за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№11298/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, І гр. с. В жалбата се излагат доводи за неправилност на посоченото решение, като се иска отмяната му в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна по жалбата- Е. К. Х., ЕГН **********, чрез назначения й особен представител адв. А. Б., в писмен отговор на същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната жалба, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като съд по същество, се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Е. К. Х., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 586,38 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 10.10.2017г.- 12.08.2020г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, и сумата от 67,99 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.12.2017г.31.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 03.09.2020г. до окончателното й заплащане, за които суми е била издадена Заповед №4909 от 04.09.2020г. за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №11298/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, І гр. с. по ч. гр. д.

За да бъде уважен така предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника са налице облигационни отношения по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект на ответника, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, както и че за процесния период му е доставил такива на претендираната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а и е служебно известно на съда, че ищцовото дружество е В и К оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на същото се осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в сила за всички потребители от областта, като действащите за процесния период общи условия са представени и приети по делото.

Съгласно § 1, т. 2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лицасобственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл.8 от наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на потребител на В и К услуги е свързано с наличието на 3 право на собственост или право на ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на право на ползване или строеж върху имота. В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е имала открита партида за доставяне на питейна и отвеждане на канална вода с аб. № 0101142833 за имот на адрес гр. Пловдив, ул. ***. По делото е представена настанителна преписка от ОП "Жилфонд", от която видно, че по силата на Заповед №6/19.01.1989г. ответницата е настанена заедно с дъщеря си в жилище, находящо се на адрес- гр. Пловдив, ул. ***. Въз основа на посочената заповед между нея и Община Пловдив чрез ОП "Жилфонд" е сключен договор за наем от 25.10.2005г. От приложените към преписката на общинското предприятие констативни протоколи за извършени посещения се установява, че в процесния период, за който се претендира заплащане на В и К услуги, ответницата е обитавала жилището заедно с членовете на своето семейство. При тези данни и с оглед посочената по-горе правна рамка, настоящият съдебен състав намира, че между страните по делото е налице облигационно отношение, като към процесния период ответницата, като наемател и ползвател на апартамента и титуляр на откритата за него партида в ищцовото дружество, е имала качеството потребител на предоставяните от ищеца В и К услуги.

По отношение на количеството доставени за обекта В и К услуги от страна на ищеца се твърди, че за периода 10.10.2017г.-08.10.2019г. същото е било определено съобразно отчетените показания на измервателно устройство, а за останалата част от периода начислявано количество вода съразмерно на отчетеното през предходната година поради липса на достъп за извършване на отчет. От представените по делото карнети се установява, че за периода 09.10.2017г.-08.10.2019г. в карнетите са вписвани показанията на водомера и разликата спрямо предходното отчитане, а считано от 04.12.2019г. са начислявани по 5 куб.м. месечно.

На 09.04.2019г. е бил съставен протокол за отказан достъп до водомера за извършване на отчет. От показанията на св. Мариана К.- инкасатор, се установява, че е отчитала имота в периода октомври 2017г.- ноември 2019г., като в процесния апартамент има водомер. Имотът бил посещаван всеки месец, като вътре имало куче, което лае при 4 позвъняване. На няколко пъти свидетелката получавала информация по телефона за показанията на водомера.

По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, от която се установява, че издадените от ищеца фактури за отделните доставки са надлежно осчетоводени. Сумите по отделните фактури са изчислени съобразно отразеното в карнетите и по утвърдените от КЕВР цени на ищцовото дружество за битови потребители. Размерът на задължението на ответника по издадените фактури в периода 10.10.2017г.-12.08.2020г. възлиза на 586,38 лв., а задълженията на ответника, които са за периода от три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.09.2020г., т.е. за периода 03.09.2017г.12.08.2020г., за който период вземанията не са погасени по давност, са в размер на 525,07 лв.- главница и 46,32 лв.- обезщетение за забава.

При така събраните доказателства по делото съдът намира, че исковите претенции са основателни и следва да се уважат. Между страните са налице облигационни отношения по сключен договор за предоставяне на В и К услуги при общи условия съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от

Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. За процесния период на ответника са били предоставени и той е ползвал услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр.

Пловдив, ул. ***, доказателство за което са показанията на свидетелката К. и приложените протоколи от ОП „Жилфонд“, че имотът е бил обитаван, поради което за него е възникнало задължението да заплати стойността на предоставените му услуги. Размерът на същите е определен при спазване на разпоредбите на действащите нормативни актове и Общите условия на ищцовото дружество. За част от периода на ответника на ответника са били начислени количества вода съобразно отчетените показания на водомера, а за друга част с оглед неосигуряване на достъп са били начислявани по 5 куб.м. месечно, което е по-благоприятно за ответника предвид разпоредбата на чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи за потребители и чл.24, ал.4 във връзка с чл.49 от Общите условия на 5 ищцовото дружество, предвиждащи, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет. Даже и да се приеме, че липсват доказателства за разхода на вода, изчислен съгласно цитираните по- горе разпоредби, то това не може да е основание за отхвърляне на иска. В процесния период имотът на ответника е бил водоснабден и обитаван, поради което в случая следва да се отчете разпоредбата на чл.162 от ГПК, предвиждаща че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Предвид горното следва да се приеме, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на стойността на предоставените му за процесния период услуги в размерите, посочени в карнетите и установени от заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза.

С отговора на исковата молба назначеният особен представител на ответника е направил възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания, което е основателно. Вземанията на ищеца за предоставените В и К услуги са такива за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.В от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което е била прекъсната давността, е депозирано на 03.09.2020г., като към тази дата са били погасени по давност задълженията за предоставени услуги за периода преди 03.09.2017г.