Определение № 1393 от 02.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1393 гр. София, 02.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20228002103783 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Р. Р. Т. и на Т. Р. Т. срещу въззивно решение № 597 от 09.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 15/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. Първият жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а вторият жалбоподател го счита за недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 262162 от 04.08.2020 г., поправено с решение 262523 от 18.11.2021 г., постановени по гр. д. № 7565/2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба на подробно описания в решението недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ 92 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], ведно с избено помещение № 7 и съответните идеални части от общите части на сградата, както и на 9/48 ид. части от поземления имот с идентификатор ***, между М. Д. К., Т. Р. Т. и Р. Р. Т. при квоти: по 1/4 ид. част за първите двама, и 2/4 ид. части за третия съделител.

1

По делото е установено, че първите двама съделители са бивши съпрузи, които са били в брак от 19.09.1998 г. до 19.04.2011 г., а третият съделител е брат на втория. С договор за покупко-продажба от 03.12.2008 г., обективиран в нот. акт № 96/2008 г., двамата братя са закупили от техния чичо Д. Т. Т. при равни права процесния имот за сумата 62 552 лв., която сума продавачите са заплатили на продавача напълно преди подписването на нотариалния акт. В представена по делото декларация /без дата/ от Т. Р. Т. същият е посочил, че сключената между него и чичо му сделка е дарение и в отношенията между страните не стоял въпросът за пари; изявлението в договора, че е платил цената, не отговаря на истината и е направено по молба на чичо му, който се опасявал, че ако подари имота, законният му наследник може да развали сделката след смъртта му. В подадена на 27.01.2009 г. декларация от Т. Р. Т. по чл. 14 ЗМДТ същият е посочил, че собственици на имота са той, брат му и съпругата му при права, съответно, от 1/4 ид. ч., 2/4 ид. ч. и 1/4 ид. ч. по силата на покупката с нот. акт № 96/2008 г. През 2021 г. ищцата е декларирала своята 1/4 ид. част от имота на същото основание.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че придобитата от Т. Р.

Т. 1/2 ид. част от процесния имот по силата на сключения с нот. акт № 96/2008 г. договор за покупко-продажба е била съпружеска имуществена общност между него и бившата му съпруга по силата на чл. 21, ал. 1 СК, независимо от обстоятелството, че тя не е участвала в сделката, тъй като е придобита възмездно по време на брака им, а съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното, каквото не е проведено. Посочено е, че след прекратяването на брака бившите съпрузи притежават равни права върху тази част от имота, поради което понастоящем същият е съсобствен между тримата съделители при посочените квоти. За недоказано е прието и възражението на ответниците в първоинстанционното производство, че сключеният от тях договор не е за покупко-продажба, а е договор за дарение, като са изложени съображения, че представената по делото декларация не е годно доказателство в подкрепа на тези твърдения и не представлява т. нар. „обратно писмо”, тъй като не е подписана от насрещната по сделката, респ. няма значението на „начало на писмено доказателство” и не е налице нито едно от посочените в чл. 165, ал. 2 ГПК изключения, при наличието на които са допустими свидетелски показания.

2

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Р. Р. Т. сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 355/09.01.2012 г., по гр. д. № 430/2011 г. по въпроса: Трябва ли да има изразено в договор, с който се прехвърля възмездно вещно право на собственост, съгласие по неговите основни елементи – предмет и цена, за да се счита, че е настъпил вещнотранслативният ефект на договора в правната сфера на лице, което не е купувач по този договор, или вещнотранслативният ефект на договора преминава само и единствено в правната сфера на купувачите, страни по договора за покупко-продажба на вещно право на собственост.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора Т. Р. Т. е посочено, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Дължи ли в делбеното производство съдът да се произнесе съгласно чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК по допускане на делбата само по основанието, на което ищецът твърди, че е възникнала и съществува съсобственост между страните, и именно това основание се включва в предмета на делото, по който единствено съдът дължи произнасяне“;

2. „Допустимо ли е при иск за делба, който се основава на следните обстоятелства: по време на брака, на 03.12.2008 г., доверителката ми и първият ответник придобили чрез покупко - продажба, в режим на СИО 1/2 идеална част, а вторият ответник Р. Р. Т. придобил другата 1/2 идеална част, да бъде уважен от въззивната инстанция по фактическия състав на чл. 21, ал.

1 СК, не само без поискано изменение на иска по правилата на чл. 216 ГПК пред първоинстанционния съд и без оплакване пред въззивната инстанция от страна на ищцата, но и при пълно отричане от страна на процесуалния представител на ищцата в първото по делото заседание приносът, който реализират съпрузи по време на брак да има значение към правата на доверителката й, защото имаме „покупко - продажба в нотариален акт“, отрича да има правно значение по доводите на ответника към претендираните от доверителката й права в съсобствеността, факта на заплащане на цената, за която твърди, че действително платената е тази посочена в договора за „покупко - продажба в нотариален акт“ и е без правно значение дали е платена със „семейни средства“, „неплащането на цената по сделката не я прави недействителна“, „няма значение дали цената е платена“, „ирелевантни 3 и неподкрепени от закона“; Какво включва правото на защита, поискано от ищцата и включват ли се в предмета на делото всички реплики/дуплики, направени от процесуален представител на страна срещу въведеното от ответника възражение за лично придобиване на вещното право, направени в първото по делото заседание, включително и „плащането на данъци няма никакво значение за правото на собственост“ в контекста, че защитата на ответника срещу иска се определя именно от основанието, въведено от ищеца, репликите/дупликите на ищеца“;

3. „Когато съдът разглежда пред себе си фактическия състав на чл. 21, ал. 1 СК, може ли да се приеме, че съвместният принос, който реализират съпрузите по време на брака си, е доказан от волеизявлението на съпруга, сключил договора, без да е доказано, че волеизявлението, направено пред нотариуса е вярно, цената по договора в размер на 31 276 лв. е заплатена реално на продавача и със семейни средства, с които съпрузите са разполагали към 03.12.2008 г. - датата на сключване на договора, и преминава ли вещно-транслативният ефект на сключения от съпруга договор в правната сфера и на неучаствалия съпруг, ако той не само не е доказал, че придобитото от другия съпруг вещно право е придобито в резултат на съвместен принос, но и отрича съвместно реализираният принос на съпрузите да има значение към претендираните в съсобствеността права; Или вещно-транслативният ефект, настъпил в правната сфера на съпруга, сключил договора, преминава и в правната сфера на ищцата от единственото доказателство, което е представила ищцата пред съда и което счита, че я прави съсобственик върху 1/4 ид. част от имота“;

4. „Нарушава ли въззивната инстанция диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК когато се произнася в решението си по фактически състав на норма, който не е въведен в основанието на иска; Задължена ли е от процесуалните норми въззивната инстанция да се произнесе в решението си само в рамките на предмета на делото и обема на дължимата защита, определена от изложените обстоятелства, на които се основава иска и по въведените от ответниците възражения, доводи, реплики, дуплики на страните, които се включват в предмета на разглеждания пред него правен спор; Може ли въззивната инстанция да се произнася служебно по факти и обстоятелства, които не са въведени в предмета на делото нито от ищеца, нито от ответника, като се самосезира не само по невъведени, но и по отричани от ищцата факти 4 и обстоятелства; Нарушава ли въззивната инстанция задължението си да разреши спора съобразно действителната правна квалификация на предявения иск и защитаваните от ответника права, като разгледа и доводите, възраженията, репликите/ дупликите на страните и даде вярната правна квалификация на претендираните от ответника права“;

5. „Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички обстоятелства по делото: всички факти, в т. ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК; Тези факти определят ли се от твърденията на насрещните страни и следва ли да им бъде дадена правилната правна квалификация, както и на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145 ГПК, ал. 1 и 2 ГПК; Когато е направено обосновано оплакване от страна във въззивната жалба, че е дадена грешна правна квалификация на претендираните по възражението й права и доказателствена тежест по възраженията на ответника не е указана, какви са задълженията на въззивната инстанция; За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, въззивната инстанция трябва ли да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; Следва ли въззивната инстанция да обсъди също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото, а така също и направеното признание за неизгоден факт от страна на процесуалния представител на ищцата“; 6. „Възможно ли е при правилно прилагане на материалния закон - правилата и принципите на ЗЗД, във вр. с чл. 77 ЗС и правилата и принципите на СК за възникване на съпружеска имуществена общност, както и установените в ГПК императивни норми - чл.

146, ал. 1, т. 1 и т. 5, чл. 154 ГПК, правилното приложение на процесуалните забрани в чл. 164 и сл. ГПК към спор, който се разглежда по реда на СК и спор, който се разглежда на облигационно основание и без да излиза от рамките на доклада на първоинстационния съд и очертаната в него доказателствена тежест и при правилно прилагане на правилата на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, въззивната инстанция да потвърди първоинстанционно решение, като двете инстанции да признаят права на 5 чуждо за договор лице единствено по силата на доказана брачна връзка към момента на сключване на договора на 03.12.2008 г. и да бъде позволено едно чуждо за договора лице да се възползва от формата на договора, сключен от съпруга - нотариален акт, която форма е задължителна по чл. 18 ЗЗД само и единствено за страните, които са го сключили, както и да се възползва от изявлението на съпруга, сключил договора за платена цена, без да е твърдяло и съответно доказало, че към момента на сключване на договора на 03.12.2008 г., съпрузите са разполагали със семейни средства в размер на 31 276 лева, каквато сума твърди ищцата, че е заплатената по договора“;